Решение № 1940 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12824/2013 г.

Решение № 1940 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12824/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, против решение № 1742 от 01.08.2013 г. по адм. дело № 315 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено издаденото от касатора решение № 25 от 18.01.2013 г. и потвърденото с него разпореждане № 151-00-4964-3 от 27.06.2011 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, а делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. № 151-00-4964 от 13.05.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 10 от КСО във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Марияна Асенова Асенова от гр. Стамболийски, обл. Пловдив, е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 25 от 18.01.2013 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 151-00-4964-3 от 27.06.2011 г. на определеното длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което на Марияна Асенова Асенова от гр. Стамболийски, обл. Пловдив, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по съображение, че не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. За да отмени оспорените административни актове, Административен съд - Пловдив обосновано е приел за налични всички материалноправни предпоставки, пораждащи право на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Този извод произтича от преценката на представените писмени доказателства (изплащателни ведомости, трудова книжка и др.), при която е установено, че през 9 от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването лицето е упражнявало трудова дейност като общ работник (берач на горска и земеделска продукция) при пълно работно време съгласно трудов договор с "Кримтекс 01" ЕООД, гр. Пазарджик и е получавало трудово възнаграждение в размер на 2000 лв. Осигурителят "Кримтекс 01" ЕООД е подал в ТД на НАП Пловдив декларации обр. 6, съгласно които трудовият договор с Марияна Асенова е сключен на 22.07.2010 г. и е прекратен на 26.03.2011 г. Съдът е обсъдил подробно показанията на свидетеля Васил Георгиев Стевасарев - бивш собственик и управител на дружеството - който е потвърдил, че дружеството е извършвало земеделска дейност, състояща се в обработване под наем и аренда на 200 дка земеделска земя и оранжерия в землището на с. Мало конаре, реализирало е земеделската продукция и е изплащало трудови възнаграждения на наетите работници срещу подпис. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 10 от КСО във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО са неоснователни. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО правото на парично обезщетение за безработица възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. По делото са представени трудов договор № 34 от 22.07.2010 г., сключен между "Кримтекс 01" ЕООД като работодател и Марияна Асенова като общ работник с връчена длъжностна характеристика, както и заповед № 21 от 26.03.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Трудовият договор е бил регистриран и е била подавана информация за регистъра на осигурените лица, а след прекратяването му трудовата книжка на работничката е била заверена с придобит трудов стаж 9 месеца и 3 дни. Заплащането на трудовото възнаграждение е удостоверено в представените ведомости за начислени и изплатени заплати. Представени са и други счетоводни документи, съставени от "Кримтекс 01" ЕООД (оборотни ведомости, ведомости за удръжки за данъци и осигурителни вноски, счетоводни анализи на документи). В констативен протокол от 07.06.2011 г., съставен от финансов ревизор на РУСО - Пазарджик и подписан от пълномощник на "Кримтекс 01" ЕООД, е отразено, че за периода м. юли 2010 г. - м. април 2011 г. данните във ведомостите съответстват на тези, подавани в РОЛ (регистъра на осигурените лица); от оборотните ведомости за сметка "Персонал" от м. юни 2010 г. до м. април 2011 г. се вижда, че има движение по дебита на сметката, заплатите на работниците са били изплащани всеки един месец. Гореустановените обстоятелства насочват към извод, че за периода от м. юли 2010 г. м. април 2011 г. "Кримтекс 01" ЕООД е извършвало търговска дейност. Обстоятелството, че за 2010 г. дружеството не е подало годишна данъчна декларация и не е водило редовно счетоводна отчетност, не дават основание да се възприеме тезата на осигурителния орган, че Марияна Асенова "няма основание да се смята, че е осигурена по смисъла на чл. 10 от КСО". Осигуреното лице не може да носи отговорност за действията и задълженията на осигурителя по счетоводните и данъчните закони. Като лице, упражняващо трудова дейност по трудово правоотношение и получаващо трудово възнаграждение, ответницата по касация Асенова е подлежала на социално осигуряване за безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Тя е имала качеството "осигурено лице" по смисъла на чл. 10 и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО и осигурителните вноски за фонд "Безработица" са дължими. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, са издадени в нарушение на материалния закон. Като ги е отменил и е изпратил преписката на административния орган с указания за ново произнасяне по същество, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,