Решение № 85 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2/2015 г.

Решение № 85 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 108 от 23.02.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 66 от 25.07.2014 г., постановено по гр. д. № 164/2014 г. на Апелативен съд Б. по въпроса за задължителната сила на решението по установителен иск за собственост в последващ процес за ревандикация на същия обект и между същите страни или техните правоприемници. В касационната жалба на ищеца по делото [фирма] се поддържа, че въззивният съд неправилно е отхвърлил иска му за собственост на част от третия етаж на една сграда в [населено място], ПИ № 188,кв. 5, ПЗ-Север, въпреки че правата на ответника върху същия обект са отречени. Ответникът- Кооперация на трудоустроените "Ч. " [населено място] оспорва жалбата и счита, че искът правилно е отхвърлен, тъй като ищецът не е доказал правото си на собственост върху претендирания етаж, който представлява новопостроен обект и не подлежи на реституция, както останалата част на сградата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: С т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/12 г. ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му на собственост. При уважаване на отрицателния установителен иск за собственост формираната с решението сила на пресъдено нещо има правопредпазващо действие. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. По аргумент от тези съображения, залегнали в тълкувателното решение, следва да се приеме, че при отхвърляне на отрицателния установителен иск защитната функция на решението е по отношение правото на ответника. Това е така защото в процеса той е трябвало да изложи и докаже всички обстоятелства, от които произтича твърдяното от него право и отхвърлянето на иска е резултат именно на това успешно доказване, както би било ако самият той беше предявил положителен установителен иск за същото право и този иск беше уважен. По тази причина при заведения от него ревандикационен иск за същия имот ищецът не трябва повторно да доказва, че е собственик. С оглед на изложеното, по настоящото дело следва да се приеме, че касационната жалба е основателна и въззивното решение подлежи на отмяна, като предявеният ревандикационен иск следва да се уважи. Съображенията за това са следните: Спорът между страните е за собствеността на третия етаж от една сграда- бивша фабрика, която е била одържавена по реда на ЗНЧИМП и възстановена на наследниците на Н. Т., а след това продадена от тях на настоящия ищец [фирма]. Установено е също така, че третият етаж се заема от КТ "Ч. ", която оспорва възстановяването на този обект в полза на праводателите на ищеца. Между страните е налице влязло в сила решение по гр. д. № 85/1994 г., с което КТ "Ч. е осъдена да заплати на наследниците на бившия собственик на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за ползването на възстановения им имот в размер на 107 лв., включващо обезщетение и за третия етаж. В мотивите към решението е прието, че този трети етаж представлява приращение към основната сграда, не може да се отдели от нея и затова следва собствеността й - т. е. подлежи на реституция. Същевременно по гр. д. № 85/1994 г. е постановено и влязло в сила и допълнително решение № 663/23.01.2001 г. /потвърдено с р. № 77/22.11.2011 г. по гр. д. № 30/2011 г на АС - Бургас и р. № 557/18.07. 2003 г. по гр. д. № 441/2002 г. на ВКС, IV г. о./, с което предявеният от КТ "Ч." отрицателен установителен иск относно собствеността на същата сграда / вкл. и третия етаж/ е отхвърлен. Тъй като КТ "Ч. " отказва да предаде етажа, последният правоприемник [фирма] е предявило ревандикационен иск, който първоначално е бил отхвърлен с р. № 22/18.10.2011 г. по гр. д. № 646/2008 г. на ОС - Бургас, потвърдено с р. № 27/29.04.2011 г. по гр. д. № 16/2011 г. на АС-Бургас, като е прието, че третият етаж представлява нов обект, построен след одържавяването и затова не подлежи на реституция- респ. не е бил възстановен и ищецът го е придобил от несобственици. С решение № 55/22.02.2012 г. по гр. д. № 812/2011 г. на ВКС, II г. о. е прието, че въззивното решение по гр. д. № 16/2011 г. е неправилно, тъй като не държи сметка за влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск, предявен от ответника относно същия трети етаж от сградата, с което решение този иск е отхвърлен. Делото е върнато за ново разглеждане и за преценка относно правното значение на горните влезли в сила решения по отрицателния установителен иск, като са изложени и конкретни съображения за отражението на тези решения върху спорното материално право. При връщане на делото за ново разглеждане то е прекратено като постановено по нередовна искова молба. С решение № 41/28.05. 2014 г. по гр. д. № 4330/2013 г. на ВКС, II г. о. прекратяването е отменено и делото е върнато за разглеждане на спора по същество. При новото разглеждане на делото ревандикационният иск на [фирма] отново е от хвърлен, като съдът е приел, че не е обвързан от влязлото в сила решение по гр. д. № 85/1994г, тъй като то е било с друг предмет - претенция за обезщетение по чл. 59 ЗЗД, а не по спор за собственост. От мотивите към отменителното решение на ВКС е видно, че съставът на съда е имал предвид влязлото в сила решение по отрицателния устанивителен ис к- допълнително решение № 663/23.01.2001 г., а не р. № 51/13.05. 1997 г., въпреки че и двете са постановени по гр. д. № 85/1994 г. на Бургаския окръжен съд. Необсъждането на това решение е неизпълнение на указанията на ВКС относно процесуалните действия, които следва да се извършат и относно прилагането и тълкуването на закона- нарушение на чл. 294 ГПК, което е основание за отмяна на решението. Обсъждането на р. № 663/23.01.2001 г. означава да се отговори на въпроса счита ли се за съдебно признато правото на собственост на ищеца, когато предявеният срещу него отрицателен установителен иск от ответника, претендиращ че е собственик на същия имот, е отхвърлен. Двете дела са тъждествени, тъй като предметът на делото по отрицателния установителен иск е твърдяното от ищеца в настоящото производство право на собственост. С отхвърляне на отрицателния установителен иск се признава, че ответникът е собственик на имота. В този смисъл са и дадените от състава на ВКС задължителни указания по приложението на материалния закон, с които възивният съд не се е съобразил. С оглед на формираната сина на пресъдено нещо по предходния спор за собствеността на имота, с иска по чл. 108 ЗС той вече може да се ревандикира от ответника, без наново да се проверява дали ищецът е собственик. Относно индивидуализацията на имота, който следва да се присъди на ищеца, с оглед указанията в отменителното решение № 41/28.05.2014 г. на ВКС следва да се има предвид даденото описание на л. 37 и л. 129 от гр. д. № 646/2008 г. С оглед крайния изход на спора на ищеца следва да се присъдят направените за цялото производство по делото разноски в размер общо на 28 863,10 лв. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение