Решение № 7995 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5155/2016 г.

Решение № 7995 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5155/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "И." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "К. И." .№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя Б. Г. Б., подадена чрез адв. А. срещу решение № 558 от 15.03.2016 г., по адм. дело № 2097/2015 г. по описа на Административния съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-03-1403140-091-001 от 30.03.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. В., в частта потвърдена с решение № 265 от 19.06.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. при Централното управление (ЦУ) на НАП и ревизираното лице е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП в размер на 2 381.96 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно разпределение на доказателствената тежест и необосновани изводи за неосъществяване на вътреобщностна доставка (ВОД) по двете фактури при положение, че по време на ревизията са представени ЧМР към всяка фактура и писмено потвърждение от получателя по доставките, които не са оспорени по предвидения в закона ред. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната част. Претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. К., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорно пред първоинстанционния съд е извършването на ВОД на стоки към B. I. S. R. L. - Румъния, с VIN № RO 25721460, по издадената от ревизираното лице фактура № 100000002 от 06.09.2010 г. на стойност 147 866.22 лв., с предмет на доставка "детски дрехи по опис", с приложен подробен опис към нея и фактура № 100000003 от 07.09.2010 г. на стойност 64 017.88 лв., с предмет на доставка "детски дрехи по опис", с приложен подробен опис към нея. По спорните фактури не е начислен ДДС, тъй като същите са издадени на държава членка на ЕС. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил процесният РА, в частта, потвърдена с решение № 265 от 19.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, на ревизираното лице е начислен допълнително ДДС за данъчния период м. 09.2010 г. в размер на 42 376.82 лв. и лихви в размер на 19 355.22 лв. За да определи тези задължения, органът по приходите е приел, че дружеството не е имало право да прилага нулева ставка по чл. 53 ЗДДС, във връзка с чл. 7 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС по процесните фактури и е начислил косвен данък в посочения размер. Още по време на ревизията са представени спорните фактури с описи към тях, международни товарителници (ЧМР), съдържаща всички изисквани реквизити и с попълнени коректно полета за изпращач, превозвач и получател, както и техните подписи и печати на фирмите, а с възражението срещу ревизионния доклад е представено и писмено потвърждение за получаване на стоките от получателя по фактурите. По делото не е било спорно, че към момента на доставките B. I. S. R. L. - Румъния е било регистрирано за целите на ДДС в Румъния, като VIN е невалиден от 10.08.2012 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице, срещу процесния РА. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган в законоустановената форма. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че ВОД не е реално осъществен, защото липсват изрични обяснения за сметка на коя от двете страни по спорните доставки е извършен транспорта от гр. В., България до Албищи, Румъния, а извършената проверка на дружеството превозвач - "М. И." ЕООД е установила, че същото не е извършвало транспортни услуги на никоя от страните по ВОД, въпреки, че посочените в ЧМР номера на транспортни средства, съответстват на притежавания влекач и хладилно полуремарке от посочения превозвач. Решението е неправилно. Законодателят е дефинирал понятието ВОД в чл. 7, ал. 1 ЗДДС като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От тази дефиниция могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки, за да се признае, че е осъществен ВОД - доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС, да е прехвърлено правото на разпореждане върху стоката между тях и стоката физически да е напуснала територията на държавата на изпращача. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС регламентира при представянето на какви доказателства се допуска претендираното освобождаване от ДДС поради извършването на ВОД - транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава - членка. По делото е безспорно, че по отношение на спорната доставка са изпълнени изискванията на чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС, като е издадена фактура, в която е вписан идентификационният номер на получателя. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 M. G. K.). Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС. Още по време на ревизионното производство са представени всички документи, изискващи се по чл. 45 ППЗДДС, удостоверяващи извършения ВОД, а в същото време, органът по приходите не е извършил проверка на получателя посредством обмен на информация с румънската приходна администрация по реда на чл. 5 от Регламент № 1798/2003 г., поради което констатациите в РА, че ВОД не е извършен, са необосновани. Доказателствата за транспортиране на стоката, са представени още по време на ревизията, а с подаването на жалбата срещу РД са представени и потвърждения за получаване на стоките от румънското дружество, като тези доказателства не са оспорени от приходния орган по време на ревизията. Настоящият състав намира, че обстоятелството, че при фирмата превозвач не е осчетоводена фактура за извършения превоз и изричното изявление на превозвача, че не е извършвал такъв транспорт, не може да се противопостави на неоспорените товарителници, представена в ревизионното производство и съдържаща подписа на същия превозвач, преценена в съвкупност с останалите представени доказателства. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че румънското дружество е заявило, че не е организирало транспорта и поради това заявление се противопоставя на представените от получателя потвърждения за получаване на стоките. Управителя на румънското дружество - А. Я. е дал свидетелски показания пред първоинстанционния съд и е заявил, че с управителя на ревизираното лице са се познавали от няколко години преди да сключат процесните сделки, но това са единствените доставки, който са осъществявани между двете дружества. Свидетелят е дал подробни обяснения за мястото на сключване на сделката и вида на стоката, като е заявил, че не си спомня кой е организирал транспорта, но той е подписал ЧМР, че е получил стоките. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени изцяло, като се отмени и процесния РА. С оглед изхода на спора на ревизираното лице следва да се заплатят разноски по делото за двете инстанции. По време на първоинстанционното производство е представен списък по чл. 80 ГПК (л. 37). Представени са доказателства за платена държавна такса в размер на 50 лв. и такса за превода 2 лв. (л. 7), фактура № 2000000277 от 14.04.2015 г. с предмет "възнаграждение по договор за правна помощ от 12.03.2015 г." за платен адвокатски хонорар в размер на 3 170 лв., с отбелязване на плащане по банка (л. 38), фактура № 2000000276 от 14.04.2015 г., с предмет "възнаграждение по договор за правна помощ от 12.03.2015 г." за платен адвокатски хонорар в размер на 500 лв., с отбелязване на плащане в брой (л. 39) и преводно нареждане (л. 41) за заплатен адвокатски хонорар по банка по фактура № 2000000277 от 14.04.2015 г. По делото не е представен цитирания във фактурите договор за правна помощ от 12.03.2015 г., поради което не следва да се присъждат разноски за претендирания в списъка по чл. 80 ГПК адвокатски хонорар. За първоинстанционното производство са доказани направени разноски в размер на 52 лв. За производството пред настоящата инстанция не е представен списък по чл. 80 ГПК. По делото е представена вносна бележка за заплатена държавна такса в размер на 25 лв., поради което за касационна инстанция са доказани направени разноски в този размер. Въз основа на гореизложеното на ревизираното лице следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на 77 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение