Решение № 44 от 11.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 775/2009 г.

Решение № 44 от 11.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 775/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството по делото е образувано по молба на С. "М" със седалище в гр. С. чрез процесуалния представител на дружеството адв. Р, за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение № 90 от 24.02.2009 г., постановено по т. д. № 893/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. В молбата се излагат твърдения, че неприсъственото решение не е връчвано на молителя в качеството му на ответник в производството по т. д. № 893/2008 г. и че той е узнал за съществуването му при получаване на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2* образувано с цел принудително изпълнение на решението. Молителят поддържа, че е бил лишен от възможност да участва при разглеждането на делото, в рамките на което е постановено решението, вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила за призоваване, довело до невръчване на препис от исковата молба и на призовки за съдебните заседания. Предвид релевираните твърдения и доводи, молителят прави искане за отмяна на решението. Ответникът по молбата "М" Е. със седалище в гр. П. оспорва молбата. Изразява становище за недопустимост на производството като се аргументира с наличието на специален процесуален ред за отмяна на неприсъствено съдебно решение, регламентиран в чл. 240, ал. 1 от ГПК, и с произтичащата от чл. 303, ал. 3 от ГПК забрана да се търси отмяна на неприсъствено решение по реда на чл. 303 и сл. от ГПК по причина, поради която е могло да се иска или е искана отмяната му на основание чл. 240, ал. 1 от ГПК. По същество поддържа доводи за липса на предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК и за неоснователност на молбата. Становище за неоснователност на молбата за отмяна е изразено и от ответника ЗАД "В" в негово писмено възражение от 21.08.2009 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното: С решение № 90 от 24.02.2009 г. по т. д. 893/2008 г. на Пловдивски окръжен съд е осъдено С. "М" да заплати на "М" Е. сумата 115 804.75 лв., дължима за изпълнени по договор от 17.04.2006 г. строително-монтажни работи на обект "М"Фермата" в с. К., ведно със законната лихва от 30.10.2008 г. до окончателното плащане, както и сумата 14 488 лв. - деловодни разноски. Решението е постановено при условията на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК след констатация на съда, че предпочитаният ответник С. "М" не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил чрез процесуален представител в съдебното заседание при разглеждане на делото, въпреки редовното призоваване, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът своевременно е поискал произнасяне по иска с неприсъствено решение. Предвид разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК, решението като неподлежащо на обжалване е влязло в сила с постановяването му. Искането за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение е основано на твърдения за лишаване на молителя - в качеството му на ответник по уважения с решението осъдителен иск, от възможност да участва в разглеждането на делото вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила относно призоваването му, довело до невръчване на препис от исковата молба и на призовки за съдебните заседания. Лишаването на страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, от възможност за участие в делото поради ненадлежно връчване на препис от исковата молба или на призовките за съдебно основание е въведено с разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ГПК като самостоятелно и специфично основание за отмяна на неприсъственото решение. В чл. 240, ал. 1 от ГПК е регламентиран специален процесуален ред, по който лишената от участие в делото страна може и следва да се защити срещу неблагоприятните правни последици, произтичащи от неприсъственото решение. Допустимостта на молбата за отмяна е обусловена от спазване на едномесечен срок за подаването й, считано от датата на връчване на решението, а компетентността за разглеждането й е възложена на съответния въззивен съд. Преценявайки твърденията и доводите, с които е аргументирано искането за отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 893/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, настоящият съдебен състав приема, че молбата, с която е сезиран, следва да се квалифицира като молба за отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 от ГПК. Молбата е адресирана неправилно до Върховния касационен съд и независимо от формалното позоваване на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, подлежи на разглеждане от съответния въззивен съд - в случая Пловдивски апелативен съд, който е компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността й съобразно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ГПК. Предвид изложените съображения, производството по делото следва да бъде прекратено пред Върховния касационен съд и молбата на С. "М" за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение № 90 от 24.02.2009 г., постановено по т. д. № 893/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, следва да бъде изпратена за разглеждане по компетентност на Пловдивски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,