Решение № 280 от 23.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 239/2026 г.

Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на „Прима СД“ЕООД за отмяна на влязло в сила решение № 85/15.01.2024 г. по т.д. № 467/2023г. на СГС и решение № 740/19.12.2024 г. по в.т.д. № 410/2024 г. на САС за прекратяване на осн. чл.517, ал.4 ТЗ на „Прима СД“ЕООД. В молбата се излагат съображения за наличие на отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, предвид издаването на Постановление от 01.12.2025 г. на ЧСИ С. Х. с рег. № 863 и район на действие СГС за прекратяване на изпълнително производство по изп.д. № 20218630402018, на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК и удостоверение от 15.12.2025 г. за извършване на последно изпълнително действие по инициатива на взискателя от 13.10.2022г. Навежда доводи, че същите доказателства и обстоятелството, че изпълнителното производство е било прекратено поради настъпила перемпция още на 14.10.2024 г. имат отношение към преценка на предпоставките за уважаване на иска по чл.517, ал.4 ГПК. Също така молителят твърди нищожност на изпълнителното производство, поради липса на представителна власт на адвоката на взискателя по него. В тази връзка представя ново писмено доказателство – копие от пълномощно от 08.10.2015 г., съдържащо се по изпълнителното дело, по отношение на което пълномощно твърди, че в обема му не се съдържа упълномощаване за представителство по това изпълнително дело и също така не е ясно дали управителят на дружеството-взискател е положил подпис за упълномощител. Освен това пълномощното е било представено по изпълнителното дело в копие и не е бил представен оригинал на същото. В писмения си отговор ответникът по молбата Д. Р. Д. оспорва основателността й. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на отмяна и в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата: Съгласно ТР № 138/1967г. по гр.д. № 106/67г. на ОСГК на ВС отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.231,б.“а“ ГПК / отм./, сега чл.303, ал.1, т.1 ГПК, може да се допусне, когато се касае до новооткрити писмени доказателства, подкрепящи твърдения на страната относно обстоятелства, останали недоказани поради липса на доказателства. В този случай се изисква писмените доказателства да са съществували преди постановяване на решението, но страната да не е могла да ги представи / тъй като не са й били известни или са й били известни, но не е могла да се снабди с тях / въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Така също тези документи следва да разкриват обстоятелства от значение за спора. В случая не се установява твърдението на молителя, че новите писмени доказателства не са му били известни и то поради причина, която не зависи от него. Всяка страна във висящо производство следва да положи необходимата процесуална грижа, за да събере всички релевантни за спора доказателства, с които обективно е възможно да се снабди. Производството по чл.303 и сл. ГПК е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК фактически състави, като сред тях не е предвиден такъв за поправяне на грешки на страните при провеждане на тяхната защита съобразно процесуалните правила в рамките на инстанционното разглеждане на делото. Установява се, че с исковата молба по т.д. № 467/2023г. на СГС, VI-13 е въведено твърдение, че едноличният собственик на капитала на „Прима СД“ЕООД С. Д. е длъжник на ищеца Д. Д. по изп.д. № 20218630402018, по което е налице овластяване на взискателя да предяви иск по чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на дружеството. Последното проведено открито съдебно заседание по този иск е във въззивната инстанция по в.т.д. № 410/2024г. на САС на 25.11.2024г. На осн. чл.235, ал.3 ГПК исковият съд следва да зачете всички настъпили релевантни за спора обстоятелства до този момент. В случая молителят „Прима СД“ЕООД твърди факти, осъществили се до посочения момент – прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция на 14.10.2024 г. и образуване на изпълнителното дело по молба на лице, което не е било упълномощено от взискателя Д.. Съставът на ВКС намира, че молителят „Прима СД“ЕООД е бил в обективна възможност да узнае тези обстоятелства при проявяване на необходимата грижа. Неговият управител и едноличен собственик на капитала С. Д. е страна като физическо лице в изпълнителното производство и може по всяко време да се снабди с всички необходими книжа и да поиска издаване на съответни удостоверения. Дори и да се направи разграничение между С. Д. като физическо лице и дружеството, което той представлява, „Прима СД“ЕООД, не се констатира обективна невъзможност за ответника по иска по чл.517, ал.4 ГПК да организира защитата си по висящото производство по този иск. В съответните преклузивни срокове и при съобразяване на правилото по чл.235, ал.3 ГПК и чл.147 ГПК е могло да поиска снабдяване с удостоверение от съда по първоинстанционното и въззивното производство, за да проучи изпълнителното дело, за образуването на което знае с оглед съдържанието на исковата молба. Следователно непопълването на делото с доказателствен материал не е поради обективна невъзможност за „Прима СД“ЕООД да събере представените с настоящата молба за отмяна доказателства. Процесуалното бездействие на страната не може да се санира по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Освен изложените по-горе аргументи допълнително следва да се отбележи, че дадената от молителя правна квалификация на правните последици при липса на представителна власт за упълномощения по пълномощно от 08.10.2015г. адвокат – нищожност на образуваното по молба на същия изпълнително производство, е неправилна. Константна е съдебната практика, че липсата на представителна власт за иницииране на съдебно производство води до недопустимост на производството, на която може да се позове само страна в това производство и то в рамките на предвидените за него способи за обжалване на постановени актове. Поради изложеното молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се явява неоснователна. Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.