Решение № 2964 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 517/2015 г.

Решение № 2964 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 517/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър / СГКК/ - Сливен, чрез адв. Дойчев срещу решение № 136/21.11.2014 г., по адм. д. № 149/2014 г. на Административен съд-Сливен, в частта, с която е отменена заповед № 18-7008/20.05.2014 г. на началника на СГКК-Сливен за заличаване на сграда с идентификатор 67338.538.17.1. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Приложена е и частна жалба на Красимир Гендов, чрез адв. Орманов срещу определение № 374/27.10.2014 г., постановено по делото с искане за неговата отмяна. Частната жалба обаче е в ксерокс-копие и не съдържа щемпели за дата на подаване и данни за администрирането й. При извършена служебна проверка в деловодната система на ВАС се установява, че по частната жалба, изпратена във ВАС по реда на чл. 233, ал. 2 АПК има произнасяне с влязло в сила определение № 548/19.01.2015г по адм. д. № 15652/2014 г. по описа на ВАС, второ отделение. Предвид това законосъобразността на обжалваното с частната жалба определение не е предмет на инстанционен контрол в настоящето производство. Ответникът Красимир Гендов, чрез адв. Орманов, в писмено възражение, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението в обжалваната му част. Претендира разноски за настоящата инстанция. Останалите ответници не вземат становища по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Красимир Гендов заповед № 18-7008/20.05.2014 г. на началника на СГКК-Сливен, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изп. директор на АГКК, в частта за заличаване на обект от КККР -сграда с идентификатор 67338.538.17.1,собственост на Василка Гендова. Прието е, че жалбоподателя като наследник на вписаната в КР собственичка на сградата разполага с активна процесуална легитимация, право на участие в административното производство и закона му възлага /наред с останалите двама наследници Илиян Гендов и Стефка Гендова/ правото да сезира СГКК за допускане на процесното изменение -чл. 52 във вр. с чл. 54 ЗКИР. Заявлението обаче не е подадено от собственик/съсобственик / на заличения обект, а от собственика на имота /с идентификатор 67338.538.17 /, което сочи на съществено нарушение на административните правила и е основание за незаконосъобразност на заповедта в тази част. Изложени са подробни доводи и за нарушения по чл. 57, т. 6 във вр. с чл. 56, ал. 1 и чл. 58, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2005 г., както и такива по чл. 26, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Процесната заповед е издадена в процедурата по изменение на КККР по реда на чл. 54 във връзка с чл. 51 от ЗКИР за нанасяне на актуални данни за обектите на КК, а именно: премахнати три броя сгради в имот с идентификатор 67338.538.17 по заявление /искане/ на Ивайло Иванов, който не разполага с право на собственост и вещни права върху процесната сграда с идентификатор 67338.538.17.1.Следователно, в оспорената й част заповедта е постановена при ненадлежно сезиране от лице по ал. 4, чл. 52 ЗКИР, и при липса на регламентирана в закона възможност за самосезиране на административния орган, което води до нейната незаконосъобразност на това основание. Съгласно нормата на чл. 58, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2005 г. измененията в КККР се извършват по молба на заинтересованото лица, в случая -собственика /чл. 54, ал. 4 ЗКИР/, като т. 8, ал. 3, чл. 58 от наредбата изисква задължително представяне на документ за собственост или друго вещно право върху имота-обекта на КК. Проверка за редовността на изискуемите от горната разпоредба документи не е извършена в административното производство, което съставлява съществено нарушение на процедурата, каквото е и установеното пред АС-Сливен неуведомяване на съсобствениците на процесната сграда за започване на производството. Обоснован е и извода на административния съд за липса на надлежно установяване на твърдяното обстоятелство по премахване на сградата и допуснатото нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. С оглед своевременно заявеното искане от ответника Красимир Гендов за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 500 лв, договорено и надлежно внесено адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 04.02.2015 г. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 222, ал. 2 АПК