Решение № 9362 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15622/2010 г.

Решение № 9362 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15622/2010 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Началникът на Митническо бюро-Шумен моли да бъде отменено решение № 125/22.10.2010 г. по адм. д. № 308/2010 г. на Шуменския административен съд, с което е отменено решение от 19.01.2010 г. към ЕАД № 07BG002008Н0004725/15022007 на Началника на Митническо бюро-Шумен, потвърдено с решение № П 47-171-1-1/14.05.2010 г. на Началника на Митница Варна. Твърди, че е допуснато касационно основание неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли да бъде потвърдено решението на началника на МБ-Шумен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - "Примекс" ЕООД, по съображения в писмен отговор и писмено становище, моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо А отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителното основание изложено в нея и след служебна проверка по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени решение от 19.01.2010 г. към ЕАД № 07BG002008Н0004725/15022007 на Началника на Митническо бюро-Шумен, административният съд е приел, че с него е променена митническата стойност на стоките от 3269,11 лв. на 3332,58 лв., определен е ДДС за внасяне и е постановено вземане под отчет на допълнително определения ДДС. С цитираният ЕАД "Примекс" ЕООД е декларирало гуми с произход Русия за допускане за свободно обръщение с изпращач ОАО "Шиннъй комплекс Амтел-Поволжие", Киров, Русия. В решението на началник МБ-Шумен е прието, че към декларираната митническа стойност на внесените от Русия гуми следва да се добавят разходите за комисионна по фактура № 016/01-к/30.01.2007 г. на "Асетрейд лимитед" - Кипър по чл. 32 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 г. /МК/ предвид становище на отдел "Тарифна политика" в Митница-Варна. В това становище е прието, че събраните по чл. 78 МК допълнителни доказателства при извършена проверка на "Примекс" ЕООД като вносител по процесната ЕАД в процедура за последващ контрол не установяват наличието на комисионна за покупка. При проверката "Примекс" ЕООД е представил договори, платежни документи, фактури за комисионна и транспорт. С решение № П 47-171-1-1/14.05.2010 г. на началника на Митница Варна решението на началника на МБ-Шумен е оставено в сила, като в мотивите е прието, че в приложената към ЕАД международна фактура № 07023/02.02.2007 г. на ОАО "Шиннъй комплекс Амтел-Поволжие", Киров, Русия за доставка на гуми, като купувач е посочен "Асетрейд лимитед" - Кипър. Последното дружество е издало международна фактура № 016/01-к/30.01.2007 г. на купувачът "Примекс" ЕООД за своята комисионна по договор № 0408/10/Вg/16.08.2004 г., без да е издадена фактура за стойността на доставените гуми, платени на руския изпращач. Цитираният договор е сключен от "Асетрейд лимитед" - Кипър като продавач, а не като агент, в него не е определена комисионна за това дружество, и предвид липсата на заявки, потвърждения за заявки, кореспонденция между доставчика и агента, началникът на Митница-Варна е отхвърлил жалбата. Съдът е приел, че обжалваното пред него решение е издадено от компетентен орган по § 1, т. 9 от ЗМ, но при допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК - не са изложени мотиви. Липсват каквито и да е аргументи защо административният орган приема, че сумата, описана във фактура № 016/01-к/30.01.2007 г. не представлява плащане на "комисионна за покупка", като такива данни не могат да се извлекат и от цитираното в решението становище на отдел "Тарифна политика" при Митница Варна. Съдът е приел също така, че решението на МБ-Шумен е издадено и в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК за ясно определена разпоредителна част с конкретно указани права и задължения на адресатите. Обосновано съдът е отхвърлил доводът на митническите органи, че не е представен комисионен договор, след като в хода на административното производство е представен комисионен договор № 0408/0616/Вд/05.07.2004 г. между "Примекс" ЕООД като доверител и "Асетрейд лимитед" - Кипър като посредник/комисионер, по който е договорено комисионерът да закупува външни гуми, камери и джанти директно от производителя, от свое име и за сметка на "Примекс" ЕООД по предварителна заявка, като доверителят се задължава да заплати на посредника комисионна при условията на т. 4 от договора. Предвид чл. 348, ал. 1 ТЗ законосъобразно съдът е приел, че така сключеният договор е комисионен договор съгласно регламентацията в ТЗ - непряко представителство. Представена е международна фактура № 07023/02.02.2007 г. на ОАО "Шинъй комплекс Амтел-Поволжие", Киров, Русия - доставчик за доставка на гуми на купувачът "Асетрейд лимитед" - Кипър. Според съда в решението на началника МБ-Шумен е посочен пример от Сборник с текстове по митническа стойност на Комитета по Митнически кодекс /TAXUD/800/2002-EN/ и е прието, че за да е налице комисионна за покупка следва агентът да действа от името и за сметка на купувача. В решението на началника на МБ-Шумен липсват мотиви в този смисъл, но този извод е направен в докладна от отдел "Тарифна политика" до Митница - Варна и правилно е обсъден от съда. Предвид задълженията на страните в комисионния договор по чл. 348, ал. 1 ТЗ съдът законосъобразно е приел, че доводът е неоснователен. Съдът е цитирал заключение № 14 б. "б" от цитирания Сборник с текстове по митническа стойност, в който е посочено, че агентът придвижва заявките, понякога от свое име до производителя/доставчик, а според б. "г" агентът фактурира на купувача цената, платена на производителя/доставчик за стоките, като отделно посочва договорената комисионна. Съдът се е позовал на решение от 25.07.1991 г. по дело С-299/90 г. на СЕО, в което е прието, че когато агентът по покупката действа от свое име, но представлява интересите на вносителя, като действа за негова сметка, при определяне на митническата стойност по чл. 3 § 1 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 г. за остойностяване на стоките за митнически цели, трябва да се отчита сделката между производителя/доставчик на стоките от една страна и вносителя. Цената в сделката между тези две лица представлява митническата стойност по чл. 3 § 1 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 /отменен с Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/. В решението е прието още, че комисионната за покупка не трябва да се включва в тази стойност, дори когато вносителят е описал агента по покупката като продавач и е декларирал цената на стоките като фактурирана от същия агент. Съдът е намерил цитираната практика на СЕО за приложима в случая, тъй като понятието "комисионна за покупка по чл. 32 § 4 МК е с идентично съдържание като в чл. 3 § 1 на отменения с МК Регламент № 1224/80. Изводът е правилен като следва да се добави, че чл. 3 § 1 от Регламент № 1224/80 е с идентично съдържание като чл. 29, ал. 1 МК, чл. 8 § 1 (А) (i) от Регламент № 1224/80 е идентичен с чл. 32 § 1 б. "а" i) от МК, според който комисионната за покупка не се включва в митническата стойност по чл. 29 § 1 МК, а чл. 8 § 4 от Регламент № 1224/80 е идентичен по съдържание с чл. 32 § 4 от МК. Съдът е приел, че комисионерът е следвало да издаде на доверителя две фактури: една за прехвърляне на собствеността върху закупените от името на комисионера стоки и втора - за стойността на комисионното възнаграждение и че фактурата на руския производител установява придобиване на стоката от името на комисионера. Аргументирал се е също, че прехвърлянето на стоките от комисионера на доверителя не е документирано чрез издаване на фактура. По фактурата на руския доставчик "Примекс" ЕООД е посочен като получател на стоката, който факт се установява и от представената ЕАД и заключението на вещото лице, според което гумите са осчетоводени по сметка 401 - "Доставчици" с доставчик "Асетрейс лимитед" - Кипър на основание процесната ЕАД и фактура № 07023/02.02.2007 г. на ОАО "Шинъй комплекс Амтел-Поволжие", Киров, Русия. В двата документа стоките са посочени с еднаква стойност. Вещото лице е дало заключение, че стоките са платени от "Примекс" ЕООД на "Асетрейс лимитед" - Кипър, както и комисионната за покупка по фактура № 016/01-к/30.01.2007 г., за което е представен и платежен документ. Съдът е приел, че е налице продажба на стоките от комисионера на доверителя по комисионния договор, независимо, че липсва фактура, тъй като стоките са предадени на вносителя "Примекс" ЕООД, който е декларирал същите в ЕАД за получаване на режим свободно обръщение. Доставката е при условия FCA - франко превозвача, уговорено място - Киров, при които условия транспортните разходи са за сметка на купувача и са включени в митническата стойност. Изводът на съда, че собствеността върху стоките е преминала в патримониума на "Примекс" ЕООД е правилен, но с известни уточнения и допълнения. Неправилно съдът е приел, че комисионерът следва да издаде фактура на доверителя за прехвърляне правото на собственост върху стоката. По чл. 349, ал. 2 от ТЗ правата, придобити от комисионера се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя и без да са му било прехвърлени. Съгласно чл. 355 от ТЗ комисионерът е длъжен да даде сметка на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка. Съгласно чл. 348, ал. 2 ТЗ разпоредбите на договора за поръчка се прилагат съответно към отношенията между доверителя и комисионера, доколкото в тази глава не е предвидено друго. В глава двадесет и четвърта "Комисионен договор" липсва уредба на случай, в който комисионерът не е изпълнил задължението си по чл. 355 ТЗ да прехвърли на доверителя резултатите от изпълнителната сделка, поради което на основание чл. 348, ал. 2 от ТЗ е приложим чл. 292, ал. 2 от ЗЗД. По този текст ако довереникът действа от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Законосъобразен е изводът на съда, че с предаване на стоките на вносителя, собствеността върху тях е преминала в патримониума на вносителя, макар, че липсва фактура за отчетна сделка по комисионния договор. След като в отношенията между комисионера и доверителя правата придобити от комисионера се считат за права на доверителя даването на сметка на доверителя и прехвърлянето на резултатите от изпълнителната сделка по чл. 355 ТЗ при движими вещи се извършва с предаването на вещите на доверителя, което е настъпило предвид вносната ЕАД, руската фактура, доказателствата за извършен транспорт на стоките, възложен от "Примекс" ЕООД и установеното от вещото лице осчетоводяване на стоките по сметка 401 - доставчици. В този смисъл е трайната практика на ВАС по адм. д. № 540/1997 г., адм. д. № 1534/99 г. и др. Изводът на съда, че собствеността върху стоките е прехвърлена на вносителя от получаването на стоките е законосъобразен. Вещото лице е дало заключение, че заявки и потвърждения в офиса на "Примекс" ЕООД, свързани с договора не се пазят и не е следвало да се пазят, тъй като не подлежат на осчетоводяване и не представляват счетоводни документи. В тази връзка съдът законосъобразно е приел, че липсата на доказателства за водената кореспонденция между доверителя и комисионера, не разколебава извода относно характера на плащането като "комисионна за покупка", предвид наличието на комисионен договор, обективиращ волята на страните. Издадената фактура от "Асетрейд лимитед" - Кипър на "Примекс" ЕООД с посочено основание "комисионна за покупка", е осчетоводена като задължение на оспорващия към "Асетрейд лимитед" - Кипър за извършена услуга. Налице е и отделно плащане по тази фактура, което е потвърдено от приетото по делото заключение на вещото лице. Във фактурата за комисионната като основание за издаване е посочен договор № 0408/10/Вg/16.08.2004 г., вместо договор № 0408/0616/Вд/05.07.2004 г. Погрешното посочване на номера и датата на договора, по който е фактурирана комисионната за покупка, не дава основание да не се зачете като решаващо съдържанието на фактурата, като основание за плащане на "комисионна за покупката". Предвид изложеното по-горе законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че са налице безспорни доказателства, обосноваващи характера на плащането по фактурата, издадена от "Асетрейд лимитес"- Кипър на "Примекс" ЕООД като "комисионна за покупката", поради което решението на митническия орган с определена увеличена митническа стойност чрез включване на тази сума в митническата стойност на внесените стоки по процесното ЕАД е незаконосъобразно, като издадено при неправилно приложение на чл. 32, § 1, б. "а" i) МК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. На ответника по касационната жалба претенцията за присъждане на разноски е основателна, поради което Митническо Бюро Шумен следва да заплати сумата от 180 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо А отделение,