Решение № 6 от 3.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6955/2022 г.

Решение № 6 от 3.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6955/2022 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" срещу Решение № 823 от 17.06.2022 г., постановено по адм. дело № 419/2022 г. от Административен съд Варна, с което е отменен негов отказ, обективиран в писмо изх. № 94-00-1666/А6 от 12.02.2021 г. и е осъден да заплати сумата от 1 580 лв., представляваща разноски по делото. В касационната жалба се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната на обжалвания акт. Ответната страна – В. В., чрез пълномощника си адв. С. Славов, в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото за настоящата инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е отказ на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" (БДЧР), обективиран в писмо изх. № 94-00-1666/А6 от 12.02.2021 г. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическа страна, че на 4.01.2021 г. г-н В. е подал уведомление по образец до директора на БДЧР, заведено в деловодната система на административния орган с вх. № 94-00-1666, с което на основание чл. 44, ал. 4 от Закона за водите (ЗВ) вр. чл. 118, ал. 1 от Наредба № 1/2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредбата или Наредба № 1/2007 г.), е заявил намерението си да изгради водовземно съоръжение от подземни води – тръбен кладенец с приблизителна дълбочина 20 м за задоволяване на собствени потребности в собствения си ПИ 53120.106.293 в [населено място], местност [заличен текст], общ. Балчик, обл. Добрич. Собствеността върху посочения поземлен имот с площ 2338 кв. м молителят е установил с нот. акт № 145 от 16.02.2007 г. Съдът е установил още, че съгласно отразеното в приложената към административната преписка скица от 19.02.2018 г. имотът в [населено място], местност [заличен текст] е с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, по Общия устройствен план на Община Балчик одобрен 2019 г. попада във вилна зона Ов1, намира се в устройствена зона ОВ2 - вилна зона в зона А по ЗУЧК, в която се допуска изграждане на вилни сгради, магазини и заведения за хранене, открити обекти за спорт, обществени озеленени площи, обекти на техническата инфраструктура. Съгласно писмо изх. № ЕО-077-001/5.02.2021 г. на Кмета на Община Балчик, директора на БДЧР е бил уведомен, че ПИ 53120.106.293 във в. з. [заличен текст], [населено място], общ. Балчик не попада в границите на населено място и/или селищно образувание, съгласно § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ. Въз основа на тези данни административният орган е издал оспорвания административен акт, в който направил извод, че не е изпълнено изискването на чл. 43, ал. 2 ЗВ и отказал да приложи реда по чл. 44, ал. 4 от с. з. вр. с чл. 118, ал. 1 от Наредба № 1/2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземни води за водовземното съоръжение - тръбен кладенец в имота на заявителя В. Предупредил го, че съоръженията изградени в нарушение на закона се ликвидират съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № 1/2007 г. Въз основа на тази фактическа установеност съдът приел за неоснователно възражението за нищожност на обжалваното писмо, тъй като в компетентността именно на ответника е да откаже прилагането на уведомителния режим за изграждане на кладенец, ако не са налице условията за това, предвидени в закона. Приел е, че оспорването е неоснователно. За да мотивира този си извод се е позовал на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗВ, регламентиращ общото правило, според което водовземането поначало се извършва с разрешително с изключение на случаите (т. 1) по чл. 43, ал. 2 от с. з.; (т. 2) за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия и (т. 3) в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2. Приел е, че конкретно относно изграждането на кладенци, като водни съоръжения, чрез които се осъществява водовземането на подземни води, е относима нормата на чл. 44, ал. 4 ЗВ, според която изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става без да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми директора на съответната басейнова дирекция. В тази хипотеза, съгласно чл. 44, ал. 5 ЗВ едва след изграждането на кладенец при условията на ал. 4 собственикът или ползвателят на имота, в който е изградено съоръжението, има задължението, в тримесечен срок от изграждането, да го обяви в съответната Басейнова дирекция за нанасянето му в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 ЗВ. Задължение на гражданите съгласно чл. 117 от Наредбата е да уведомят писмено директора на съответната Басейнова дирекция за намерението да изградят кладенец в собствения си имот, което е реципрочно на разписаното им задължение в чл. 44, ал. 4 от Закона за водите. Информацията, която трябва да съдържа уведомлението за намерение, е регламентирана изчерпателно в чл. 118, ал. 1 от Наредбата. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба в случаите, в които след получаване на уведомлението за намерение директорът на Басейнова дирекция установи, че не е спазено изискването по чл. 50 от Наредбата той следва да уведоми писмено гражданина за неспазването на нормативните изисквания, както и за дълбочината, до която е допустимо изграждането на кладенеца. Основавайки се на заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обективно дадено, съдът е направил извод, че процесният имот се намира в границите на населеното място, съгласно изискването на чл. 43, ал. 2 ЗВ, поради което е налице хипотезата на чл. 44, ал. 1, т. 1 от с. з., решението на административния орган е незаконосъобразно и го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните допустими и относими доказателства и техния анализ, както и въз основа на обсъдените възражения на страните. Въз основа на фактите е приложил относимата правна уредба и е формирал своите правни изводи при спазване на процесуалните правила. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Безспорно е установено, че с уведомление вх. № 94-00-1666 от 4.01.2021 г. В. В. е уведомил директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", че на основание чл. 44, ал. 4 от Закона за водите и чл. чл. 118, ал. 1 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за прочуване, ползване и опазване на подземните води има намерение да изгради водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени потребности (кладенец) в имот, лична собственост, находящ се в [населено място], общ. Балчик, с приблизителна проектна дълбочина около 20 метра. Към уведомлението са приложени актуална скица на имота и документ за собственост. С оспорения отказ, обективиран в писмо изх. № 94-00-1666/А6 от 12.02.2021 г., директорът на БДЧР е уведомил заявителя, че няма право да изгради кладенец за собствени нужди в имота си, тъй като водовземното съоръжение не попада в границите на населеното място, съгласно изискванията на чл. 43, ал. 2 ЗВ и информация, получена от общ. Балчик изх. № ЕО-077-001 от 5.02.2021 г. При тези данни обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е приел оспорването за допустимо, тъй като с писмото се засягат права на заявителя, и за незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от Закона за водите (ЗВ), изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става, без да е необходимо разрешение, като собственикът е длъжен единствено да уведоми директора на съответната Басейнова дирекция за намерението си. Редът за подаването на заявлението е предвиден в чл. 117 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г., съгласно която гражданите - собственици на поземлени имоти, (т. 1) уведомяват писмено Директора на Басейновата дирекция за намерението да изградят кладенец или (т. 2) за наличието на изграден такъв. Съгласно чл. 118 в уведомлението за намерения за изграждане се посочват: данни за собственика - име и фамилия, адрес, данни за акта, от който черпи правото си, телефон за връзка; данни за поземления имот - идентификатор, адрес, трайно предназначение, начин на трайно ползване; предвидена дълбочина на кладенеца и цел, за която се предвижда ползването на водата. При така посочената нормативна уредба оспореният по делото административен акт правилно е обявен за незаконосъобразен, тъй като предвиденият режим е регистрационен, а не разрешителен. Неоснователно е и позоваването в касационната жалба на разпоредбите на чл. 43 от Наредба № 1, във вр. с чл. 43, ал. 2 ЗВ. Тези разпоредби не променят определения регистрационен режим на водовземните съоръжения, които ще се изграждат или вече са изградени, а установят правила за водовземане за землището на конкретно населено място. Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. При този резултат по делото искането на ответника за присъждане на разноски по делото се явява основателно. Основателно е и възражението на касатора по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Затова в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено възнаграждение на адвокат по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 000 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение