Решение № 7263 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11681/2014 г.

Решение № 7263 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11681/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дилару" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, против Решение № 638/26.06.2014 г., постановено по адм. дело № 374/2014 г., по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 113/12.02.2014 г., на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закон за туризма - заведение за хранене и развлечения, находящ се в гр. София. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът - Председателя на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - област е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Дилару" ЕООД, срещу Заповед 113/12.02.2014 г., на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закон за туризма - заведение за хранене и развлечения, находящ се в гр. София. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при наличието на законово регламентираните предпоставки. Туристическият обект не е категоризиран и за него не е издадено и временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Решението е правилно. Законосъобразно съдът е приел, че акта е издаден от материално компетентен орган съгласно чл. 177, ал. 2 от Закона за туризма - председателя на КЗП, в предвидената законова форма и съдържа правните и фактически основания за издаването му. Неоснователни са доводите, че грешката в описанието на адреса, е съществено процесуално нарушение. Правилно съдът е приел, че това нарушение не може да доведе до невъзможност за изпълнението на акта, защото жалбоподателя няма друг обект на същия адрес и нарушението е такова, че не може да доведе до накърняване на правото на защита на касатора. Наложената принудителна административна мярка "временно затваряне на туристическия обект" по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ е в съответствие с чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ, тъй като се предоставят туристически услуги в некатегоризиран туристически обект и е законосъобразна, с оглед представените по делото доказателства. За обекта не е издадено и временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Дружеството има пет отказа за определяне на категория на заведението на основание чл. 130, ал. 3 от ЗТ, вр. с чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - област съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение