Решение № 2842 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15765/2008 г.

Решение № 2842 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15765/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Райчо Димитров Димитров и Адриана Георгиева Димитрова, и двамата от гр. Благоевград, за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила Определение № 59 от 30.01.2008 г. по адм. дело № 1/2008 г. на Административен съд - Благоевград, оставено в сила с Определение № 4753 от 22.04.2008 г. по адм. дело № 3903/2008 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. Ответникът Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), гр. София, не е взел становище. Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Определение № 4753 от 22.04.2008 г. по адм. дело № 3903/2008 г. Върховният административен съд, тричленен състав, е оставил в сила Определение № 59 от 30.01.2008 г. по адм. дело № 1 по описа за 2008 г. на Административен съд - Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата на Райчо Димитров Димитров и Адриана Георгиева Димитрова против Заповед № РД-14-397/24.10.2007 г. на Началника на ДНСК - София и производството по делото е прекратено на основание чл. 158, ал. 3 във вр. с чл. 151, т. 3 от АПК - жалбоподателите не са представили документ за платена държавна такса в 7-дневен срок от съобщаване на разпореждането на съда за оставяне на жалбата им без движение с указание за законните последици при неизпълнение. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК допуска отмяна на влезлите в сила съдебни актове в случаите, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В разглеждания случай не се установява нарушение на съдо- производствено правило, което е възпрепятствало жалбоподателите да участват в делото. Подадената жалба не е отговаряла на изискването по чл. 151, т. 3 от АПК за приложен документ за внесена държавна такса, поради което с разпореждане от 09.01.2008 г. първоинстанционният съд е оставил без движение жалбата и е дал указания към жалбоподателите в 7-дневен срок от съобщаването да внесат държавна такса в размер на 10 лв. за всеки от тях (общо 20 лв.) и да представят в съда банковото бордеро. Предупредил ги е, че при неизпълнение на дадените указания производството по делото ще бъде прекратено. Съобщаването на разпореждането е извършено при спазване на правилото по чл. 46, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, в сила до 29.02.2008 г. - уведомленията (разписките) са били връчени на 10.01.2008 г. на пълнолетно лице от кръга на домашните (сина на жалбоподателите), който се е съгласил да ги предаде. Видно от представените пред второинстанционния съд "вноски към каса на бюджетна сметка", жалбоподателите са внесли държавните такси на 10.01.2008 г. Те обаче не са изпълнили задължението да представят платежните документи на съда, поради което към момента на постановяване на прекратителното определение № 59 от 30.01.2008 г. са били налице фактическите предпоставки за прилагане на чл. 158, ал. 3 от АПК - жалбата не е била преведена в съответствие с чл. 151, т. 3 от АПК в определения от съда срок. По гореизложените съображения не може да се приеме, че страната е била лишена от възможност да участва в делото вследствие на нарушаване на съответни съдопроизводствени правила. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК не е налице и подадената молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Ето защо и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,