Решение № 2561 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11574/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Черешарски срещу Решение 5415/07.09.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело 12098/2020 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед РА-30-412/29.10.2020 г. на главния архитект на Столична община, нареждаща премахването на незаконен строеж: Стоманобетонова гаражна клетка 42, разположен върху предвидено улично уширение за паркиране на североизточната част на [улица], кв. 17 по плана на гр. София, одобрен с Решение 271 по Протокол 40 от 30.05.2013 г. на Столичния общински съвет, югозападно от бл. 102, [жк], гр. София. Ответникът главният архитект на Столична община, е на становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Неоснователен е касационният довод за допуснати нарушения във формата на акта, водещи до неяснота относно обекта, подлежащ на премахване. Оспорената заповед съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК - фактически и правни основания за нейното издаване и предмет на разпоредителната й част. С нея се нарежда премахването на стоманобетонова клетка - незаконна постройка на допълващото застрояване, като изпълнена без разрешение за строеж чл. 148, ал. 1 във връзка с чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В заповедта са възпроизведени установяванията по съставения констативен акт постройката е описана като типова стоманобетонова гаражна клетка с приблизителни размери в план 3/5 м и височина 2,20 м, с монтирана на нея двукрила метална врата и захранена с ел. енергия. Обектът е отразен като част от група гаражи 28 на брой, разположени в редица върху предвиденото уширение за паркиране на североизточната част на [улица]от о.т. 217 до о.т. 219 по плана на гр. София, с отбелязано конкретно местоположение и номер на гаражните клетки в окомерна скица към констативния акт. Следователно, строежът е индивидуализиран в достатъчна степен, а констатациите на администрацията за параметрите и разположението на обекта не се опровергават от заключението на съдебно-техническата експертиза за възможността за неговото преместване в пространството и ползване с подобно предназначение. Правилни са изводите на съда, че гаражната клетка представлява строеж, а не преместваем обект по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Разграничителен критерий между строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и преместваем обект по § 5, т. 80 ДР ЗУТ, отделно от конструкцията и възможността за отделяне, преместване в пространството и ползването му със същото или с подобно предназначение на друго място, без да губи своята индивидуализация и без да се изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, е и дали предназначението на обекта попада сред изброените в чл. 56, ал. 1 ЗУТ - за увеселителни, административни, търговски и други обслужващи дейности, за временно обитаване при бедствия или свързани с отбраната и сигурността на страната. Гаражът, освен че не изпълнява никоя от изброените функции (както не е и елемент от групата на посочените в чл. 57, ал. 1 ЗУТ), за да е допустима квалификацията му като преместваем обект, съставлява строеж на допълващото застрояване по своето предназначение арг. чл. 42, ал. 2 ЗУТ. По разрешението на този въпрос е формирана трайна съдебна практика на Върховния административен съд. Строежът, предмет на заповедта, е от пета категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ, и за извършването му на общо основание е необходимо изрично разрешение от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ. Липсата на строителни книжа окачествява строежа като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ (аналогични са и съответните разпоредби на отменения ЗТСУ, на които се е позовал първостепенният съд). Обектът не може да се ползва и от статуса на търпим строеж. С оглед на констатирания по делото момент на изграждане на гаража през 1999 г. според представените с възражението на жалбоподателя срещу съставения констативен акт квитанция от 09.04.1999 г. за закупуване на гаражна клетка и Наказателно постановление 46_П-605/08.06.1999 г., с което е наложена глоба от 50 000 лв. за стационирането на същата гаражна клетка, той попада под действието на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, но предпоставките по разпоредбата не са осъществени. Кумулативно с изискването за допустимост на строежа по ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършване на строителството или по ЗУТ, е предвидено и допълнително условие, което не е спазено строежът да е бил деклариран от собственика пред одобряващите органи в установения от закона срок. Само на това основание строежът не може да е търпим. По действащия регулационен план от 2013 г. той попада в отреждане за улица уширение за паркиране към [улица], и затова също е недопустим. Неприложим за осъществен през 1999 г. строеж е § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, на който се позовава касаторът. Разпоредбите на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ са действащи и след изменението на ЗУТ с ДВ, бр. 82/2012 г., съответно те се отнасят за предвидените в тях три времеви периода. Новата разпоредба на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ не обхваща всички незаконни строежи, изпълнени до 31.03.2001 г., и не изключва приложението на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ, а въвежда четвърти период между 02.01.2001 г. и 31.03.2001 г. за изследване на търпимостта на строежи. Противно на разбирането на касатора, собствеността на терена, върху който е изграден незаконния строеж, няма пряко отношение към определянето на неговата законност и търпимост. Дори правото на собственост на страната върху апартамент в жилищната сграда да е съпроводено със съответно право на строеж в урегулирания поземлен имот, каквото не е доказано по делото, притежанието на ограничено вещно право в имота не освобождава носителят му от задължението да се сдобие с разрешение за строеж за изграждането на обекта на допълващото застрояване. Същото е само предпоставка, елемент от фактическия състав, обуславящ издаването на разрешение за строеж. Не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила липсата на изрични мотиви от съда относно съответствието на оспорения акт с целта на закона. В процедурата по чл. 225а ЗУТ и при констатиране на строеж с квалификацията на незаконен в някоя от хипотезите по чл. 225, ал. 2 ЗУТ, за административния орган не съществува друга възможност, освен да нареди премахването на строежа. Целта на нормите на ЗУТ в разглежданата област е именно недопускането и отстраняването на незаконно строителство и в този смисъл засягането на правната сфера на оспорващия е допустимо и пропорционално на защитения обществен интерес. Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. В постановения съдебен акт е допусната очевидна фактическа грешка при изписването на името на жалбоподателя, която не препятства инстанционния контрол и е отстранима служебно от съда по реда на чл. 175 АПК. При неоснователността на касационната жалба, в полза на администрацията следва да бъде присъдено своевременно заявеното юрисконсултско възнаграждение, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ чл. 143, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение