Решение № 12404 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15004/2014 г.

Решение № 12404 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15004/2014 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. и във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Мъглиж, представляван от председателя Младен Чернаков, срещу решение № 178 от 28.10.2014 г., постановено по адм. дело № 316/2014 г. от Административния съд - Стара Загора. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че при постановяването му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Ответната страна - областният управител на област Стара Загора, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор по жалбата и чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че оспореното пред първоинстанционния съд решение на Общински съвет - Мъглиж е взето в противоречие с материалния закон, тъй поземлените имоти не попадат в хипотезата на чл. 24а, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението АС-Стара Загора. Настоящият състав на Върховния административен съд - четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: С решение № 178 от 28.10.2014 г. по адм. дело № 316/2014 г. Административен съд - Стара Загора, е отменил решение № 617 от 24.06.2014 г. на Общински съвет - Мъглиж, в частта на т. 2, т. 3 и т. 4. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, което налага отмяната му. Съдът е установил, че с решение № 617/24.06.2014 г. на ОбС Мъглиж, взето по Протокол № 55 в частта му по т. 2, т. 3 и т. 4, с които ОбС в т. 2 дава съгласие за отдаване под аренда на имоти - частна общинска собственост, като в т. 3 е определена цена в размер на 18 лв./декар, съгласно Решение № 376/12.08.2010 г. на общински съвет - Мъглиж, и в т. 4 от решението ОбС е упълномощил кмета на община Мъглиж да извърши всички законови действия и сключи договор за аренда за срок от 30 /тридесет/ години. Съдът е приел, че в случая не са изпълнени изискуеми материалноправни предпоставки отдаване под аренда на подробно описаните поземлени имоти, без търг или конкурс, тъй като в разпоредбата на чл. 24а, ал. 6 от ЗСПЗЗ, е предвидена възможност земи от общинския поземлен фонд да се отдават под наем или аренда без търг или конкурс в изрично и изчерпателно изброените хипотези, като в т. 2 е предвидено "когато не са били използвани две или повече стопански години". При извършения подробен анализ на посоченото от административния орган основание за взетото решение, а именно "изоставени и не обработвани в последните 3 години", съдът правилно е стигнал до извода, че законовата хипотеза "не са били използвани" през минимално визирания период от време, е различна от тази, на която се е позовал административния орган. Правилно съдът е приел, че обработването на земеделската земя е само един от начините на ползването й, като последното се свързва с комплекс от агротехнически мероприятия и тези мероприятия може да са насочени както към извличане на ползите от земята чрез различни земеделски дейности според предназначението й, така и към опазването на земите от различни увреждания, към повишаване на почвеното плодородие и пр. Съгласно чл. 3 от ППЗСПЗЗ собственикът свободно избира начина на ползване на земеделските земи, според тяхното предназначение, като в чл. 4 от ППЗСПЗЗ са регламентирани обема на дължимата грижа и задължения при провеждане на различните земеделски работи. На следващо място съдът е приел, че при приемането на Решение № 617/24.06.2014 г., административният орган е нарушил принципа за съразмерност, въведен с разпоредбата на чл. 6 от АПК, а именно изискването административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. По отношение на общинската собственост, конституционно закрепения принцип е при управлението й да е съобразен интереса на териториалната общност (чл. 140 от Конституцията на РБ). За да обоснове този извод, съдът приел, че провеждането на търг или конкурс, като предпоставка за определяне по прозрачен, обективен и справедлив начин на потенциалния ползвател на общинското имущество, предмет на отдаване за ползване и с оглед достигане на максимално възможната цена. В случая съдът правилно е извел, че след като в оспорваното решение административният орган е дал съгласието си за отдаване под аренда на подробно изброените и описани в решението земеделски земи от общинския поземлен фонд, за който е избран способ за избор на ползвател без търг или конкурс, като е определен необосновано дълъг срок на ползването от 30 стопански години е засегнат интереса на териториалната общност с оглед и ограничените възможности за прекратяването, респ. развалянето на договора по арг. на чл. 28, ал. и 3 от Закона за арендата в земеделието. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение точно е констатирано, че за посочените в обжалваното решение на ОбС земи не е налице визираното в чл. 24а ал. 6, т. 2 от ЗСПЗЗ изключение от правилото за провеждане на търг или конкурс преди отдаването им под наем или аренда. Освен това, правилно първоинстанционния съд е извел, че органът на местно самоуправление не е съобразил атакуваният административен акт с предходно свое решение № 376 от 12.08.2010 г., с което е прието, че предвид определените годишните наемни и арендни цени на земеделските земи собственост на общината са с определена начална тръжна цена от 18 лв./дка., което по своя характер е предвидена наддавателна процедура, докато в оспорения пред него административен акт незаконосъобразно и необосновано е избягнато. На последно място и в тази връзка, настоящият съдебен състав споделя изложените от първоинстанционния съд аргументи, че при упражнената оперативна самостоятелност, административният орган е нарушил принципа за съразмерност, въведен в разпоредбата на е чл. 6, ал. 4 от АПК, при което е бил длъжен да избере възможност, която е най-благоприятна за държавата и обществото, предвид изискването на чл. 140 от Конституцията на РБ за използване на общинската собственост в интерес на териториалната общност. По изложените съображения решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд - трето отделение,