Решение № 6797 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 561/2011 г.

Решение № 6797 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 561/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 264/25.11.2010 г., постановено по административно дело № 250/2010 г., Кюстендилският административен съд е отхвърлил оспорването на Емилия Иванова Зарова срещу решение № РД-12-74/22.06.2010 на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Кюстендил, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 295/05.05.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е наредено внасяне на сумата 3804.60 по ревизионен акт за начет от 13.04.2010 г., от които 2882.86 лв. неоснователно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО за периода от 1.04.2008 г. до 23.04.2009 г., а разликата от 921.74 лв. е лихва върху тази сума. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Емилия Иванова Зарова от с. Бистрица, общ. Дупница, обл. Кюстендил (действаща чрез повереника си адв. Божкова). Иска се отмяна на съдебното решение, на решението на директора на РУСО - Кюстендил и на разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се твърди неправилност на оспорения съдебен акт. Обоснована е и теза за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК (противоречие с материалноправни разпоредби) на административните решение и разпореждане. В проведеното по настоящото дело съдебно заседание процесуалния представител на касаторката поддържа жалбата и излага допълнителни аргументи в нейна подкрепа, основаващи се и на представените с допълнителна молба пред касационната инстанция писмени доказателства, като възвежда и претенция за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация - Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Кюстендил, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните пороци. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателката, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Касаторовото твърдение, че съдът не кредитира част от доказателствата, не обосновава извод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като решаващият съдебен състав е изпълнил процесуалното си задължение за обсъждане на доказателствата, като във връзка със свидетелските показания, които не са възприети, са изложени мотиви. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. На база на правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за липса на основания за получаване на парично обезщетение и съответно за законосъобразност на оспорения административен акт. Не могат да бъдат споделени инвокираните възражения на касаторовия процесуален представител в насока, че детето е прието, но не е настанявано, а е получавало само храна и е отглеждано в домашна обстановка. Досежно представените в тази връзка пред касационната инстанция писмени доказателства следва да се отбележи, че решението на ръководителя на СУСО по друг случай не обвързва съда, а и то е постановено при различна фактическа обстановка от процесната, когато е установено, че детето наистина не е посещавало детско заведение, а само е получавана храна за него. Във връзка със служебната бележка, издадена от настоящата директорка на филиала на ОДЗ № 9 в с. Бистрица, трябва да се има предвид, че тя не опровергава приетите писмени доказателства в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която единствено е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за неговия изход). Именно тогава въз основа на приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка е било установено, че Ива Василева Зарова, родена на 23.04.2007 г., дъщеря на жалбоподателката, е постъпила на 1.04.2008 г. в ОДЗ № 9 "Слънце" филиал с. Бистрица и до навършване на двегодишна възраст на 23.04.2009 г. не е била изписана, което не е декларирано от майка й. Обосновано на тази база е приет за съответстващ на приложимия материален закон извода на административния орган, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО е това дете, което е прието и не е отписано от детска ясла, а децата се приемат там по молба на родителите. В случая е подадена молба, детето е записано в дневника и твърдението, че не е посещавало реално детското заведение, е ирелевантно. Това следва от факта, че със записването то се счита за настанено в обединеното детско заведение по смисъла на посочената разпоредба. Доводите, че детето е прието за получаване само на храна, са неоснователни, още повече, че молбата е подадена за настаняване, а не само за получаване на храна. При настаняване на детето в детското заведение, родителят няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ, и оттам и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за отглеждане на малко дете. Регламентирането му в Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпуска по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. Освен това, доколко и за какъв период от време детето е посещавало ОДЗ № 9 "Слънце" филиал с. Бистрица, е въпрос, ирелевантен досежно преценката дали то е било настанено (по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО) в детското заведение. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали детето е било прието през процесния период и не е изписано от съответното детско заведение, а не колко редовно (и дали) го е посещавало. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете. Жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в срок от три работни дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на работодателя си декларация по образец съгласно приложение № 12, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от 01.04.2008 г. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна настоящата инстанция следва да остави в сила оспореният съдебен акт. Предвид установената по-горе неоснователност на главните искания в касационната жалба, неоснователна се явява и акцесорната им претенция за присъждане на сторените от касаторката деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,