Решение № 3371 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5025/2012 г.

Решение № 3371 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5025/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на Димитър Тодоров Офицерски от гр. Оряхово срещу решение № 369 от 23.01.2012 г., по адм. дело № 8261/2011 г. от Административен съд София град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3996 от 12.08.2011 г. на Директора на Агенция "Митници" (АМ). По наведени доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отмени оспорения от него административен акт. Претендира разноски по делото. Ответникът- Директорът на АМ, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Офицерски против заповед № 3996 от 12.08.2011 г. на Директора на АМ, с която е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "старши митнически инспектор" с ранг III младши на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, заповед ЗМФ-954/10.08.2011 г. на Министъра на финансите, заповед № ЗАМ-435/12.08.2011 г. на Директора на АМ и длъжностно разписание на Митница Бургас, в сила от 15.08.2011 г. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Правилно в обжалваното решение е прието, че структурата, в която е заемал длъжност Офицерски - Митнически пункт "Нефтопристанище" не съществува в структурата на Митница Бургас по новоутвърдената структура на тази митница в сила от 15.08.2011 г. От приетите по делото доказателства безспорно е установено, че със заповед № ЗАМ-435/12.08.2011 г. на Директора на АМ е определена нова структура на Митница Бургас, в която не фигурира посочения митнически пункт, а освен това от представените по делото длъжностни разписания се установява, че числеността за длъжността "старши инспектор", заемана от касатора е намалена от 58 на 52 щатни бройки. Ето защо правилно съдът е приел, че в случая е налице реално съкращаване на длъжността. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че в случая не налице твърдяното от касатора нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, доколкото с влязла в сила на 01.01.2011 г. заповед № ЗАМ - 677 от 30.12.2010 г. на Директора на АМ е отменена част III от Процедурата за съкращаване на персонала в агенцията, касаеща съкращаване на длъжности в същата, заемани по служебно правоотношение, при което за административния орган не е било налице задължение за извършване на подбор. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на АМ направени деловодни разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение