Решение № 4905 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6467/2014 г.

Решение № 4905 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6467/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 664/20.03.2014 г., постановено по адм. дело № 688/2012 г. по описа на Административен съд Варна, с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ № 181103265/27.10.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 888/24.01.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" /понастоящем дирекция "ОДОП"/ Варна при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение на АС Варна и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - "Млечна борса Русе" ООД гр. Русе - не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да приеме, че РА № 181103265/27.10.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 888/24.01.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" /понастоящем дирекция "ОДОП"/ Варна при ЦУ на НАП, е нищожен, първоинстанционният съд е счел, че той е издаден от некомпетентен орган. Приел е, че със заповед за определяне на компетентни органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии, на основание чл. 112 ДОПК, Анелия Цветозарова Бонева, е определена да издава ЗВР само за ревизирани лица с адреси на територията на Варна, предвид направено в същата заповед ограничение по силата на разпределение на териториалния обхват на компетентността на органите за отделните ИРМ в обхвата на ТД на НАП Варна. Анелия Бонева е органът, издал заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1101268/17.03.2011 г., с която е започнало ревизионното производство на дружеството, поради което съдът е приел, че този орган не е имал компетентност да възлага ревизии, съответно да издава ЗОКО, на дружества със седалище в гр. Русе, каквото е процесното. Решението е неправилно. Предмет на образуваното пред ВАС Тълкувателно решение № 5/22.06.2014 г. на ОСК на ВАС по т. д. № 4/2014 г., по т. 1 е бил именно въпросът: дали е допустимо със заповедта по чл. 112 ДОПК териториалният директор да ограничи по територия компетентността на органа, определен да възлага ревизия, само до част от територията на териториалната дирекция и как това рефлектира върху действителността на ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена на дружество, регистрирано извън тази част от територията на дирекцията. Общото събрание на колегиите на ВАС приема, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. Приема се, че в случаи като процесния, заповедта за възлагане на ревизията и тази за определяне на компетентен орган за издаване на РА са издадени от компетентен орган, поради което РА е действителен административен акт. Като е достигнал до други изводи относно липсата на компетентност на органа, издал ЗВР и определил компетентния орган за издаване на РА, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. В обжалвания акт не са изложени мотиви по съществото на спора, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане и постановяване на акт по съществото на спора от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,