Решение № 6282 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2013 г.

Решение № 6282 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. и по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Враца, гр. Враца, ул. "Стефанаки Савов" № 6 и по частна жалба на Николай Евстатиев Статков, гр. Враца, ул. "Петропавловска" № 88 срещу решение № 358 от 24.06.2013 г. на Административен съд, гр. Плевен, постановено по административно дело № 281/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца и оставил без разглеждане допълнителната жалба на Статков, с която се иска отмяна на цялата наредба.

Касационният жалбоподател - Общински съвет - Враца, счита решението, в частта, с която са отменени чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца за недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Сочи, че отмененият подзаконов нормативен акт, така, както е посочен в диспозитива на съдебното решение, не съществува в обективната действителност и не е бил предмет на съдебното производство. Общинският съвет - Враца е приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на община Враца, а материята, свързана с обществените отношения по повод на местните данъци е уредена в друг подзаконов нормативен акт - Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца, приета с решение № 47 от 21.02.2008 г. на общинския съвет.

Алтернативно сочи, че в мотивите на съдебното решение съдът достига до извода, че на оспорване подлежат действащите редакции на текстовете от наредбата, против които е и оплакването, но изгражда съждението за незаконосъобразност на оспорения акт въз основа на формални основания по отношение на отменени разпоредби на акта. Моли съда да обезсили или да отмени обжалваното съдебно решение. Касаторът се представлява от адв. Владимир Христов, Адвокатска колегия, гр. Враца.

Ответникът по касационната жалба - Николай Евстатиев Статков, счита същата за неоснователна. Твърди, че касаторът "упражнява процесуалните си права недобросъвестно, в лъжи, заблуждение и злоупотреба, с което руши правовия ред и нанася значителни вреди". Сочи, че "Едва сега ответникът голословно твърди да имало друг подзаконов нормативен акт на двойни стандарти в измама", както и че "Такава двойна нормативна уредба в колизия и избирателност е недопустима." Сочи, че съдът проявил "снизхождение и добронамереност на пристрастие, като допълнително насочил ответника да приложи цялата преписка и отложи веднъж делото в удължаване срока на удобство". "Проявеното снизхождение и добронамереност от страна на съда в помощ на лошото състояние на общините (поради корупция) ответникът обръща срещу подалия му ръка съд." Моли съда да остави в сила решението в обжалваната част.

Частният жалбоподател - Николай Евстатиев Статков, счита решението в частта, с която жалбата му е оставена без разглеждане за незаконосъобразно. Сочи, че "По отношение на цялата наредба, разсъжденията без съвест и достойнство в адвокатстване и подбуждане на ответника към преследване и по присъждане на разноските обжалваното решение е недопустимо, нищожно и неправилно. "Сочи, че третата му жалба - вх. № 997 от 29.05.2012 г., е против "Наредба ... и цялата от 2008 - 2011 г. като окончателно - Искам съдът да отмени Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца". "Всяко превратно четене и тълкуване на моята жалба и искане за определяне на рамките на производството от компетентни служители на Народа и съдебната система представлява целенасочен и превратен на справедливостта съдебен процес в злоупотреба с права." Счита, че "Не трябва аз да нося тежестта от действията и бездействията на съдебната система по множене на иска против волята ми, преграждане развитието на делото с преформулиране и веднъж постановени недопустими решения. Това е подбуждане към дела без край и корупция."

Частният жалбоподател сочи, че "В ползване на правото си на защита искам ОСС при ВАС да сезира Конституционния съд за произнасяне с тълкувателно решение по въпросите какво е правното съдържание на думите "личност" и "достойнство" в преамбюла на КРБ в ценностен смисъл на правов ред и как правно да ги изпълним със съдържание в организации, партии и институции?" Сочи, че това му искане е "израз на гражданска съвест, отговорност и позиция". Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отмени цялата наредба. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по частната жалба - Общински съвет - Враца, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и частична основателност на частната жалба. Съдебното решение в частта, с която са отменени чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца (Наредбата) е правилно, обосновано е с наличие на основанията по чл. 146, т. 2 и 3 АПК предвид липсата на мотиви към внесеното предложение за приемане на нормативен административен акт от местно значение и съществено нарушаване на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 28, ал. 2 и 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 27, ал. 5 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Повторната жалба на Статков по отношение чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 Наредбата е недопустима на основание чл. 196 във вр. с чл. 159, т. 7 АПК. По отношение на останалите текстове от Наредбата правото на Статков на оспорване не е преклудирано по аргумент от чл. 185, ал. 2 АПК. Съдът не е дал указания за отстраняване на нередовността на жалбата - внасяне на такса за съобщаване на оспорването на останалите текстове от Наредбата в Държавен вестник с оглед на чл. 188, ал. 1 и 2 АПК и привеждане на жалбата в съответствие с изискванията на чл. 151, т. 3 АПК. Съдът незаконосъобразно е приел жалбата за недопустима, без да са налице основанията по чл. 159 във вр. с чл. 196 АПК.

Върховният административен съд счита касационната и частната жалби за допустими - подадени са от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК. Частната жалба е подадена извън срока по чл. 230 АПК, но в съдебното решение съдът посочил, че актът му, включително досежно оставянето на жалбата на Статков без разглеждане, подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщаването. В тази си част съдебното решение има характер на определение и с оглед на разпоредбата на чл. 230 АПК подлежи на обжалване не в четиринадесет, а в седемдневен срок от съобщаването. Тъй като съдът е дал по-дълъг от законово определения срок налице е хипотезата на чл. 62, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. В случая частната жалба е подадена в дадения от съда по-дълъг от законовия срок, поради което и на основание чл. 62, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е подадена в срок.

Разгледани по същество касационната жалба е частично основателна, а частната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Статков сезирал Административен съд, гр. Враца, с жалба, вх. № 997 от 29.05.2012 г., и искане за отмяна на чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца.

1. По жалбата на Статков, вх. № 997 от 29.05.2012 г., било образувано административно дело № 276/2012 г. на Административен съд, гр. Враца.

1. С допълнителна уточняваща жалба, вх. № 1406 от 25.07.2012 г., Статков оспорил законосъобразността на цялата Наредба, л. 29 от административно дело № 276/2012 г. на Административен съд, гр. Враца.

1. В Държавен вестник, бр. 63 от 17.08.2012 г., е публикувано съобщение за оспорването на чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца, за което е образувано административно дело № 276/2012 г. на Административен съд, гр. Враца.

1. Поради отвод на всички съдии в Административен съд, гр. Враца, делото е изпратено на Върховния административен съд за определяне на компетентен съд по реда на чл. 133, ал. 3 (отм.) АПК. С определение № 1706 от 5.02.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 1560/2013 г. делото е изпратено по подсъдност на Административен съд, гр. Плевен.

1. По предходни жалби на Статков били образувани административно дело № 135/2011 г. на Административен съд, гр. Враца, административно дело № 257/2011 г. на Административен съд, гр. Монтана, административно дело № 493/2011 на Административен съд, гр. Враца и административно дело № 588/2011 г. на Административен съд, гр. Монтана. Постановените по тези дела актове са обжалвани пред Върховния административен съд. Делата са присъединени към административно дело № 281/2013 г. на Административен съд, гр. Плевен.

1. Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца е приета от Общински съвет - Враца с решение № 226 от 6.03.2003 г. Многократно е изменяна, като действащата редакция на чл. 14, ал. 2 е приета с решение № 135 от 26.11.2004 г. Член 15а, ал. 2 е приет с решение № 135 от 26.11.2004 г., изменен и допълнен с решение № 549 от 30.12.2009 г. и решение № 861 от 25.01.2011 г. Член 24, ал. 3 е приет с решение № 861 от 25.01.2011 г.

1. Решение № 135 от 26.11.2004 г. е прието от общинския съвет във връзка с изменения в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), съгласно посоченото в докладна записка на кмета на общината (л. 63 - 67). С него са приети нови разпоредби - чл. 14, ал. 2 и чл. 15а, ал. 2. Броят на общинските съветници в процесния мандат е бил 37 (л. 85 и 86 от административно дело № 276/2012 г.). Решението е взето с 22 гласа "за", 0 - "против" и 6 - "въздържал се". Проектът не е бил разгласяван предварително (л. 19, т. 28, тире първо).

1. Решение № 549 от 30.12.2009 г. е прието от общинския съвет в изпълнение на чл. 66, ал. 4 ЗМДТ, съгласно посоченото в докладна записка на кмета на общината (л. 68 - 72). Броят на общинските съветници в процесния мандат е бил 37 (л. 156). Решението е взето с 25 гласа "за", 0 - "против" и 2 - "въздържал се". Проектът е бил разгласен предварително на 23.12.2009 г. чрез публикуване на електронната страница на общината (л. 19, т. 28, тире второ).

1. Решение № 861 от 25.01.2011 г. е прието от общинския съвет във връзка с уеднаквяване на режима на всички училища - за чл. 15а, ал. 2, т. 6 и във връзка с таксата за услуга, която се предоставя от общинско предприятие "Социални услуги" - за чл. 24, ал. 3, съгласно посоченото в докладната записка на кмета на общината (л. 78 - 113). Броят на общинските съветници в процесния мандат е бил 37 (л. 59). Решението е взето с 22 гласа "за", 1 - "против" и 4 - "въздържал се". Гласуването е поименно (л. 59). Проектът е бил разгласен предварително на 18.01.2011 г. чрез публикуване на електронната страница на общината (л. 19, т. 28, тире трето).

1. Предложенията за решения № 549 и № 861 били обсъдени от комисиите по законосъобразност и стопанска дейност на Общински съвет - Враца (л. 60 - 63). Комисиите дали положително становище.

1. Решение № 549 от 30.12.2009 г. било публикувано на електронната страница на общината на 25.01.2010 г. Решение № 861 от 25.01.2011 г. било публикувано на електронната страница на общината на 28.02.2011 г. (л. 102 от административно дело № 588/2011 г.).

1. В хода на съдебното производство Статков представил доказателства за собственост на поземлен имот и сграда - паметник на културата, находящи се в гр. Враца, ул. Петропавловска" № 88 (л. 11 и 241).

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че:

1. Допълнителната жалба на Статков, вх. № 1406 от 25.07.2012 г., с която оспорва цялата Наредба е недопустима, тъй като специалното производство по чл. 185 и сл. АПК не допуска изменение на искането, без то да бъде обявено в Държавен вестник. В случая обявлението е само досежно чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 от Наредбата, поради което оспорването в останалата част следва да се остави без разглеждане, а делото в тази му част да се прекрати. Съдът изрично посочил, че прекратяването не преклудира правото на Статков да обжалва наредбата изцяло, при условие, че подаде редовна жалба срещу нея.

1. Първоначалната жалба на Статков, вх. № 997 от 29.05.2012 г., с която са оспорени чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 от Наредбата съдът приел за допустима, тъй като Статков доказал качеството си на заинтересована страна - съсобственик на поземлен имот и сграда - паметник на културата.

1. Съдът приел първоначалната жалба за основателна по следните мотиви:

1. Измененията на наредбата са приети от компетентен орган във формата на протоколирани решения на общинския съвет. И трите решения са приети с необходимото съгласно чл. 27, ал. 4 ЗМСМА мнозинство. По отношение на решение № 135 не съществува законово изискване за поименно гласуване. По отношение на решения № 549 и № 861 такова изискване съществува - чл. 27, ал. 5 ЗМСМА, Държавен вестник, бр. 69 от 25.08.2006 г., но поименно е гласувано само решение № 861.

1. Предоставеното на общинския съвет право по чл. 8, ал. 3 ЗМДТ да определя размер на таксите, който не възстановява пълните разходи на общината е въпрос на преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол.

1. Приетият в чл. 14, ал. 2 Наредбата начин на определяне на таксата за битови отпадъци е в съответствие с чл. 67, ал. 1, 2 и 4 ЗМДТ, тъй като установява, че основа за определяне на таксата за услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци е количеството битови отпадъци, а за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - данъчната или отчетната стойност на недвижимите имоти.

1. Приетото в чл. 15а, ал. 2, т. 4 Наредбата освобождаване от такса битови отпадъци на сградите - културни ценности, когато не се използват със стопанска цел и не служат за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство и следователно неосвобождаване от такса битови отпадъци на сградите - културни ценности, които се ползват за задоволяване на жилищни нужди, е въпрос на преценка по целесъобразност на общинския съвет, която не подлежи на съдебен контрол. За общинския съвет не съществува законово задължение да освободи от такса битови отпадъци сградите - културни ценности, когато се ползват за жилищни нужди. Съдът изрично посочил, че както сочи и Статков, битовите отпадъци се създават не от имотите, а от обитаващите ги хора, поради което наличието на отпадъци зависи не от статута на сградата, а от нейното обитаване.

1. Приетото в чл. 24, ал. 3 Наредбата заплащане на дневна такса в размер на 2, 00 лв. за диетично хранене при ползване на общински социални услуги (патронаж) не противоречи на материалния закон и в частност на алинея 1, тъй като става въпрос за друга услуга. Общинският съвет няма задължение да определя еднаква такса за различни по характер услуги. Не е длъжен да приема и еднакъв механизъм за изчисляването им, поради което различният начин на изчисляване не представлява дискриминация.

1. При приемането на горните изменения на Наредбата Общинският съвет допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила:

а) при приемането на решение № 135 от 26.11.2004 г. е нарушен чл. 2а (отм.) ЗНА - проектът на акт не е доведено до знанието на засегнатите лица; изискването за тяхното уведомяване и съответно обсъждане на проекта за изменение на подзаконовия нормативен акт е императивно и поради това основание за отмяна на приетите с решение № 135 изменения на Наредбата;

б) при приемането на решения № 549 от 30.12.2009 г. и № 861 от 25.01.2011 г. са нарушени чл. 77 АПК и чл. 26 и 28 ЗНА във вр. с чл. 80 АПК:

• в предложенията на вносителя на решенията - кметът на общината, само е маркирано, че са във връзка с изпълнение на чл. 66, ал. 4 ЗМДТ, относно решение № 549, и във връзка с регламентиране на услугата, която общинското предприятие "Социални услуги" предоставя, както и за уеднаквяване на режима на облагане на всички училища, относно решение № 861; липсва обосновка по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗНА; неясни са причините и целите на изменението; липсва анализ за съответствие с правото на Европейския съюз; налице е фактическа пълна липса на мотиви;

• предложенията на проектите са били публикувани на интернет страницата на общината, но не е спазен минимално изискуемият четиринадесетдневен срок, който изтича цяла седмица след приемането им;

• общинският съвет е нарушил чл. 28, ал. 3 ЗНА във вр. с чл. 80 АПК, като е приел нормативен акт, към който не са приложени мотиви;

1. Посочените нарушения на чл. 2а (отм.) и чл. 26 и 28 ЗНА във вр. с чл. 80 АПК са особено съществени, тъй като опорочават публичността и обществения контрол и налагат отмяната на оспорените разпоредби от Наредбата. Съществено нарушение по отношение на решение № 549 е и липсата на поименно гласуване - чл. 27, ал. 5 ЗМДТ.

Въз основа на горното съдът направил извод за незаконосъобразност на чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 Наредбата и ги отменил; оставил без разглеждане допълнителната жалба на Статков, с която се иска отмяна на цялата наредба; разпоредил обнародване на решението след влизането му в сила по начин, по който е обнародвана и Наредбата.

При спазване на разпоредбата на чл. 218 АПК, при така установените по делото факти и с оглед на мотивите на съдебното решение, касационните основания и доводите на страните по тях, както и възраженията на частния жалбоподател спорът по делото е досежно законосъобразността на съдебното решение в частта, с която жалбата на Статков е оставена без разглеждане, досежно допустимостта на съдебното решение в частта, с която са отменени чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 Наредбата, както и материалната законосъобразност на решението в тази част, при условията на евентуалност.

По частната жалба на Статков:

Предмет на първоинстанционното съдебно производство е законосъобразността на нормативен административен акт - приетата на основание чл. 9 ЗМДТ Наредба на Общински съвет - Враца. Съгласно чл. 185, ал. 2 АПК подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват изцяло или в отделни техни разпореди. Преценка на сезиралото съда лице е дали да оспорва подзаконовия нормативен акт изцяло или само досежно негови отделни разпоредби. Но съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат само правните субекти, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от акта или за които той поражда задължения, а съгласно чл. 187, ал. 1 АПК правото на оспорване не е ограничено със срок.

Следователно правопораждащи правото на оспорване факти са наличието на субективно право, свобода или законен интерес, както и тяхното засягане или възможността за засягането им, съответно създаването на задължение. В случая първоинстанционният съд не изследвал релевантните за правото на оспорване факти - засягане или възможност за засягане на права, свободи или законни интереси или пораждане на задължения по отношения на Статков, а приел недопустимост на оспорването поради неизпълнение на изискването по чл. 181, ал. 1 и 2 АПК. Изискването на чл. 181, ал. 1 и 2 АПК е правно средство за информиране на всички потенциални адресати на подзаконовия нормативен акт за инициираното оспорване и създаването по този начин на правна възможност да встъпят в съдебното производство, за да могат да защитят ефективно правата си, тъй като съгласно чл. 187, ал. 2 АПК последващо оспорване на същото основание е недопустимо. Нормата на чл. 181, ал. 1 и 2 АПК не е пораждащ или погасяващ правото на оспорване юридически факт. Тя създава задължение за съда - тогава, когато извърши проверката по чл. 158 и 159 във вр. с чл. 196 АПК и установи, че оспорването е редовно и допустимо.

В случая Статков сезирал съда с жалба, вх. № 997 от 29.05.2012 г., в която посочил: "От името на гражданското общество и от мое име оспорваме Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на общината". Посочил, че "Съгласно следните принципи от оспорваната наредба размерът на местните такси и цени на услуги и права се определя при спазване: постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такса и цени на услуги и права. Размерът на таксата или цената на услугата може да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, когато Общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес." В подкрепа на тези си твърдения посочил разпоредбите на чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 Наредбата. В заключение поискал съдът да отмени Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на община Враца.

По подадената жалба общинският съвет подал възражение, в което твърдял нейната недопустимост поради неяснота относно правния субект, който подал жалбата, както и поради неопределеност на петитума. Във възражението на общинския съвет се казва: "Не става ясно дали цялата Наредба се оспорва или отделни нейни текстове, дали всички изменения в посочения период 2008 г. - 2011 г. се оспорват или само измененията в отделни текстове. Това е от съществено значение с оглед на упражняване на абсолютното ни право на защита. Вие сте приели, че се оспорват конкретни разпоредби от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца. Подателят изрично е посочил като оспорван акт Наредбата "в частта на чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 по протоколи от 11.02.2008 г., 2009 г., 25.01.2011 г. и сл. на заседанията и цялата от 2008 - 2011 г.", но в частта, с която е формулирал своето искане също така изрично е записал "Искам съда да отмени Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца".

С оглед на това възражение на ответника Административен съд, гр. Враца, с определение от 20.07.2012 г. по административно дело № 276/2012 г., дал указание на Статков да уточни от името на кого е подадена жалбата, както и "дали се оспорват чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 от Наредбата". Съдът не дал указание на Статков да уточни цялата наредба ли оспорва или оспорва само посочените три разпоредби от нея.

В изпълнение на указанията на съдът Статков подал допълнителна жалба, вх. № 1406 от 25.07.2012 г., наречена "изявление в защита", в която изрично посочил, че подава жалбата като "гражданин на сочен адрес по местоживеене и от интерес на гражданското общество". Посочил изрично, че иска "съда да отмени цялата наредба".

Въпреки така ясно и изрично изразената воля на жалбоподателя съдът, с разпореждане от 25.07.2012 г., разпоредил, на основание чл. 181, ал. 1 АПК, да се съобщи оспорването чрез обявление в Държавен вестник като в обявлението посочил, че се оспорват разпоредбите на чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца.

Независимо от така извършеното обявление в първото по делото съдебно заседание пред Административен съд, гр. Враца, по административно дело № 276/2012 г., Статков изрично посочил: "Моля да бъде прието, че се оспорва Наредбата в цялост, която е действаща". По така направеното възражение съдът приел, че "недопуска направеното уточнение, че се оспорва наредбата в нейната цялост, като делото е започнало с оспорване на конкретни разпоредби: чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 и е обоснована тяхната незаконосъобразност. Съответно след като е приета за редовна жалбата с конкретно искане по чл. 126 от АПК е започнала процедура по публично обявление спрямо оспорване именно по тези разпоредби по чл. 181 във вр. с чл. 188 от АПК. Към настоящия момент не следва да се разширява предмета на делото, визиран в жалбата, тъй като това представлява ново искане." По тези мотиви съдът с определение оставил "без уважение допълването на жалбата в частта, че освен първоначално посочените разпоредби се обжалват всички разпоредби от Наредбата". Не е посочено определението подлежи ли или не на обжалване.

Такава процедура по оставяне без уважение на допълване на жалбата няма в Административнопроцесуалния кодекс и субсидиарно приложимия Граждански процесуален кодекс. Фактически, видно от изложеното, Административен съд, гр. Враца, пристъпил към изпълнение на задължението си по чл. 188 АПК, без да е установил редовността и допустимостта на оспорването, с което е сезиран. Съдът е бил сезиран с жалба, която е счел за нередовна, и поради това е дал указание за отстраняване на нередовностите й - досежно субекта и досежно петитума. Следвало е преди да пристъпи към съобщаване на оспорването по реда на чл. 188 АПК да се произнесе с определение досежно допустимостта на "допълването на жалбата". Ако е считал, че Статков не е доказал правото си на оспорване на цялата наредба съдът е следвало да му укаже да ангажира доказателства досежно правния интерес от оспорването. Едва след изпълнение на това свое задължение, съдът, с оглед на ангажираните от Статков доказателства, е следвало да се произнесе по допустимостта на жалбата. Ако, с оглед на ангажираните доказателства, съдът достигне до извода, че за Статков не е налице право на оспорване досежно цялата наредба, е следвало да прекрати съдебното производство. Това негово определение подлежи на обжалване. В случая съдът на практика отказал да разгледа искането, с което бил сезиран, без да постанови акт, с който да се произнесе по неговата допустимост.

Административен съд, гр. Плевен, приемайки по подсъдност, с оглед на определение № 1706 от 5.02.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 1560/2013 г., делото за разглеждане също приел, че предмет на оспорване са само посочените три разпоредби, тъй като само досежно тях е извършено обявление. В съдебното заседание от 25.04.2013 г., при докладване на делото, съдът изрично посочил, че предмет на съдебното производство са чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 Наредбата. Жалбоподателят отново възразил, че оспорва цялата Наредба. И Административен съд, гр. Плевен, не се произнесъл по допустимостта на искането за оспорване на цялата Наредба с нарочно определение. Със съдебното решение обаче приел, че "допълнителната жалба, с която се иска отмяна на цялата Наредба" е недопустима. Но съдът не извършил собствена проверка за допустимостта на оспорването с оглед на релевантните за субективното право на оспорване юридически факти. Вместо да провери дали липсват отрицателните процесуални предпоставки на чл. 159 във вр. с чл. 196 АПК и с оглед на това да формулира извода си за допустимост или недопустимост на жалбата в частта за Наредбата извън посочените конкретни три разпоредби като даде и необходимите указания на Статков, съдът приел, че жалбата е недопустима на основание, което няма отношение към допустимостта на оспорването. Съдът е следвало да извърши проверка за допустимост на оспорването на цялата Наредба, тъй като искането за оспорване на цялата наредба е направено още с първата подадена до съда жалба, вх. № 997 от 29.05.2012 г., и е поддържано от Статков на всеки един етап от съдебното производство.

Съдът е следвало да укаже на Статков да ангажира доказателства за правото на оспорване на цялата наредба. Ако след изпълнение на това си задължение съдът бе извършил проверка за допустимост на оспорването на цялата Наредба без трите конкретни разпоредби и бе установил, че по отношение на нея за Статков е налице право на оспорване, той е следвало да извърши ново обявяване по реда на чл. 181, ал. 1 във вр. с чл. 188 АПК, тъй извършеното непълно обявяване е по вина на съда. Ако съдът бе извършил проверка за допустимост на оспорването на цялата Наредба и бе установил, че за Статков не е налице право на оспорване досежно акта в неговата цялост, тъй като за него не е налице правен интерес от оспорването му в цялост по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК, е следвало да прекрати съдебното производство в частта досежно оспорването на Наредбата извън посочените три разпоредби с определение, което подлежи на обжалване.

В случая съдът като не изпълнил задължението си да укаже на жалбоподателя, че не сочи доказателства за правото на оспорване на цялата наредба и като приел, че жалбата в частта досежно Наредбата извън трите разпоредби е недопустима по причини, които не са елемент на правото на оспорване и на допустимостта му постановил незаконосъобразен акт. Същият следва да бъде отменен. Следва да се посочи, че съдът, макар в мотивите да посочил че съдебното производство в частта досежно жалбата на Статков срещу Наредбата без чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 следва да се прекрати, тъй като е недопустима, не постановил диспозитив, с който да прекрати съдебното производство, а само такъв, с който оставил жалбата без разглеждане. Прекратяването на съдебното производство е диспозитива на съдебния акт, с който съдът слага край на съдебното производство пред него. Този пропуск на съда, доколкото волята му за прекратяване на производство, макар и непрецизно поради липса на прекратителен диспозитив, е обективирана в диспозитива за оставяне на жалбата без разглеждане, в конкретния случай не е основание за връщане на делото за поправка на очевидната фактическа грешка.

Видно от изложеното обжалваното решение в частта, с която жалбата на Статков срещу Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца без чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 е оставена без разглеждане е незаконосъобразно. Тъй като в тази част решението има характер на определение съдът следва да го отмени и да върне делото на съда за произнасяне по допустимостта на жалбата на Статков по отношение на Наредбата в цялост, без разпоредбите на чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 .

По касационната жалба на Общински съвет - Враца:

Твърдяните от касатора отменителни основания, при условията на алтернативност, са две - недопустимост и неправилност на съдебното решение.

Доводът на касатора за недопустимост на съдебното решение е липсата в правния мир на отменения от съда подзаконов нормативен акт. Видно от жалбата на Статков, както и от представените по делото доказателства от ответника, предмет на съдебното производство е законосъобразността на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца. Именно тази наредба е представена по делото, именно тази наредба е била предмет на изменение от общинския съвет и именно разпоредбите на чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 на тази наредба съдът е обсъждал в мотивите на акта си. Независимо от това в съдебното решение и в мотивите му съдът вписал наименованието на наредбата като Наредба за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца. Действително, местните данъци не са предмет на регламентиране с тази наредба, а с друга наредба на общинския съвет - Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца, достъпна на електронната страница на общината към датата на приключване на устните състезания пред касационната инстанция на адрес http:/www. vratza. bg/userfiles/file/obs/naredbi/Naredba_6_taksi_r620_2013_08012014.pdf .

Видно е, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в изписването на наименованието на оспорената наредба като грешката е и в съдебното решение, и в мотивите. Това обаче не може да обоснове недопустимост на съдебното решение, тъй като фактически не е налице произнасяне по акт, който не е предмет на съдебното производство. Напротив, съдът е бил сезиран с жалба срещу Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца. Именно законосъобразността на оспорените три текста от тази наредба е разгледал и именно по отношение на разпоредбите на тази наредба е постановил акта си. Допусната от съда очевидната фактическа грешка не прави съдебния акт недопустим. Тя следва да бъде отстранена от съда по реда на чл. 175 АПК.

С оглед на горното твърдяното от касатора отменително основание недопустимост на съдебното решение е неоснователно.

Единственият довод на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост е, че "съждението на съда за незаконосъобразност на оспорения акт се изгражда въз основа на формални основания по отношение на отменени разпоредби на акта". Касаторът в жалбата си сочи, че допълнителни аргументи ще посочи в съдебно заседание. В проведеното на 3.02.2014 г. съдебно заседание касаторът не се представлява и не представя допълнителни аргументи.

Така изложеният довод на касатора за твърдяните отменителни основания касационният съд счита за неоснователен. Всяка една от оспорените разпоредби - чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 Наредбата, е разгледана от съда в действащата им към датата на оспорване редакция. Прецизно съдът изследвал процеса на приемане на процесните разпоредби и установил релевантното им съдържание към момента на оспорване. Доказателствата по делото безспорно установяват, че към датата на оспорване процесните разпоредби са имали именно приетото от съда съдържание. Що се отнася до приетите от съда съществени нарушения на административнопроизводствените правила то по отношение на тях изразът "формални основания" е най-малкото несъответстващ на визираното чл. 209, т. 3 АПК отменително основание.

В подробно и прецизно аргументирани мотиви съдът обосновал извода си за допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 77 АПК, в чл. 2а (отм.), чл. 26 и 28 ЗНА във вр. с чл. 80 АПК и в чл. 27, ал. 5 ЗМСМА. Съдът ясно посочил кои норми органът нарушил и в както конкретно се изразява нарушението. Вземането на решение от общинския съвет за изменение на наредбата, без да е спазено законовото изискване за начина на формиране на волята му, без да са налице мотиви, съответни на законовото изискване, и без тези мотиви и самият проект на акт действително и в рамките на законово определения срок да са станали достояние на засегнатите лица, не са просто нарушения на административно производствените правила. Те, както правилно приел и съда, са съществени негови нарушения.

Съдът не само приел, че посочените нарушения са съществени. Той обосновал в мотивите си защо приема, че допуснатите от органа нарушения са съществени. Касационният съд счита изложените от съда мотиви за правилни и не счита за необходимо да ги преповтаря. Следва само да се добави, че процесните нарушения са съществени, защото са нарушения на правила, които обезпечат принципи на производството по издаване на подзаконови нормативни актове. Обосноваността, откритостта и съгласуваността са законово дефинирани принципи на нормативната дейност на държавните органи, в т. ч. на органите на местното самоуправление, какъвто, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗМСМА, е общинският съвет. Тези принципи на дейността на местното самоуправление съответстват и на понятието местно самоуправление, визирано в чл. 3, т. 1 на Европейската харта за место самоуправление - ратифицирана от Република България със закон, Държавен вестник, бр. 28 от 28.03.1995 г., в сила от 1.09.1995 г. Съгласно чл. 3, т. 1 от хартата местните власти регулират и управляват местните обществени дела "в полза на своето население", а посочените принципи са гаранция за тази цел на местното самоуправление.

Други доводи за неправилност на съдебното решение касаторът не сочи, поради което и с оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд не следва да обсъжда твърдяния от касатора порок - съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Безспорно е, че оспореното решение е валидно - постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в писмена форма и е подписано. Решението обаче е недопустимо в частта, с която са отменени чл. 15а, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 6 и чл. 24, ал. 3 Наредбата.

Член 15а, ал. 2 Наредбата гласи:

"Освобождават се от такса:

1. имотите публична общинска собственост;

1. читалищата;

1. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;

1. (изм. и доп. с решение № 549 от 30.12.2009 г. на ОбС Враца) сградите - културни ценности, когато не се използват със стопанска цел и не служат за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство;

1. (отменена с решение № 549 от 30.12.2009 г. на ОбС Враца);

1. (нова с решение № 861 от 25.01.2011 г. на ОбС Враца) имоти публична държавна собственост, предоставени за стопанисване и управление на училищата; "

Видно от съдържанието на разпоредбата Статков е доказал правен интерес от оспорване само на точка 4 - собственик е на жилищна сграда - културна ценност, която се използва за задоволяване на жилищните му нужди. С оглед на това предвидената в точка 4 възможност за освобождаване от такса битови отпадъци на собственици на сгради - културни ценности в посочените в нормата хипотези създава за него задължения, тъй като не го включва в изключенията, и с оглед на това обосновава правен интерес от оспорването. По отношение обаче на останалите хипотези на чл. 15а, ал. 2 Наредбата за Статков не е налице правен интерес от оспорване. Разпоредбите касаят публична общинска собственост с различно предназначение, поради което и в съответствие с чл. 186, ал. 1 АПК за Статков не е налице право на оспорване. Конституционният съд, в решение № 5 от 17.04.2007 г., постановено по конституционно дело № 11/2006 г. по повод установяване на противоконституционност на чл. 186, ал. 1 АПК изрично сочи, че "във всички случай, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. При това заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована." С оглед на това задължително произнасяне на Конституционния съд досежно смисъла и съдържанието на чл. 186, ал. 1 АПК е безспорно, че за Статков не е и не може да е налице засягане на права или законни интереси, които да обосновават лична заинтересованост по отношение на чл. 15, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 6.

Съдът, като разгледал жалбата на Статков в частта досежно чл. 15а, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 6 Наредбата се е произнесъл по една недопустима жалба - жалба, която не установява право на оспорване по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК и съответно правен интерес от оспорване по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК. Недопустимостта на оспорването прави съдебното решение в частта, с която съдът отменил чл. 15а, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 6 Наредбата недопустимо, поради което съдът следва да го обезсили и да прекрати съдебното производство в тази му част.

Аналогично постъпил съда и досежно оспорването на чл. 24, ал. 3 Наредбата.

Член 24, ал. 1 и 3 гласят:

" (1) Лицата, ползващи общински социални услуги (патронаж) заплащат месечна такса в размер, съответен на реалната издръжка на едно лице.

(3) Лицата, ползващи услугата "диетично хранене" заплащат дневна такса в размер на 2, 00 лв. "

По делото няма доказателства, които да установяват, че Статков е лице, ползващо общински социални услуги (патронаж). С оглед на това за него по делото не е установена правомерна, лична и обоснована заинтересованост от оспорване на разпоредбата. Липсата на доказателства за засягане или на доказателства за възможност за засягане прави жалбата в тази част недопустима - подадена без наличие на абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство - правото на оспорване. С оглед на това постановеното съдебно решение в частта, с която съдът отменил разпоредбата на чл. 24, ал. 3 Наредбата е недопустимо и касационният съд следва да го обезсили.

С оглед на забраната на чл. 220 АПК и доказателствата по делото е видно, че по отношение на чл. 24, ал. 3 Наредбата съдът не указал на Статков да представи доказателства за правото на оспорване. Съдът е бил длъжен, с оглед на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, да укаже на жалбоподателя, че за този релевантен за допустимостта на съдебното производство факт не сочи доказателства. Неизпълнението от съда на това негово задължение представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е нарушение на принцип на административния процес - чл. 9, ал. 3 АПК, който е проявление на служебното начало и гаранция за правата на участващите в производството правни субекти. Но тъй като настоящото съдебно производство е касационно и чл. 218, ал. 1 АПК обвързва касационната проверка за спазването на съдопроизводствените правила единствено с релевирането на това касационно отменително основание от страните, а не и със служебно правомощие на съда да извършва проверка, касационният съд не може да отмени решението и да го върне на съда за ново разглеждане в тази част. За Статков остава възможността да сезира отново съда с искане за оспорване на процесната разпоредба.

Видно от изложеното обжалваното решение в частта, в която съдът оставил без разглеждане жалбата на Статков досежно Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца в частта извън чл. 14, ал. 2, чл. 15а, ал. 2 и чл. 24, ал. 3 е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд, който трябва да извърши проверка за допустимост на жалбата на Статков и с оглед на резултата от проверката или да постанови определение, с което да прекрати съдебното производство като недопустимо, или да разгледа жалбата и да постанови съдебно решение, с което да се произнесе по оспорването.

В частта, с която съдът отменил чл. 15, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 6 и чл. 24, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца обжалваното съдебно решение като недопустимо следва да бъде обезсилено и съдебното производство прекратено.

В останалата част, с която съдът отменил чл. 14, ал. 2 и чл. 15а, ал. 2, т. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца, съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

В частната жалба Статков отправя до съда искане да бъде сезиран Конституционният съд за произнасяне с тълкувателно решение по въпросите какво е правното съдържание на думите "личност" и "достойнство" в преамбюла на КРБ в ценностен смисъл на правов ред и как правно да ги изпълним със съдържание в организации, партии и институции?" Член 150, ал. 2 от Конституцията безспорно дава право на Върховния административен съд да сезира Конституционния съд, но това право е ограничено единствено до хипотезата, в която съдът установи несъответствие между закона и Конституцията. В случая частният жалбоподател иска Конституционният съд да даде задължително тълкуване на употребени в преамбюла на Конституцията понятия, което искане не попада в хипотезата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията. С оглед на конституционно установената липса на правомощие на Върховния административен съд настоящият касационен съд не може да удовлетвори искането на частния жалбоподател и да сезира Конституционния съд с направеното искане.

С оглед на изхода от делото, направено от частния жалбоподател искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК във вр. с чл. 236 АПК съдът следва да му присъди направените по делото разноски. Тъй като частната жалба е уважена изцяло, а касационната жалба е частично отхвърлена, то направените по делото от Статков разноски следва да му бъдат възстановени съразмерно на уважената част от частната жалба и на отхвърлената част от касационната жалба. Видно от доказателствата по делото Статков направил разноски в размер на 35,00 лв. - десет лева държавна такса за образуване на административно дело № 276/2012 г. на Административен съд, гр. Враца, 20,00 лв. такса за обявление в Държавен вестник и 5,00 лв. държавна такса за образуване на производството по частната жалба. Съразмерни на уважената част от оспорването му са разноски в размер на 23,34 лв. Съдът следва да осъди Община Враца, юридическото лице - бюджетна организация, която да заплати на Николай Евстатиев Статков направените разноски.

Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд,