Решение № 14306 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8956/2016 г.

Решение № 14306 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8956/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Г. Б. срещу решение № 156/21.06.2016 г., постановено по адм. дело № 39/2016 г. по описа на Административен съд Хасково с искане за отмяната му като незаконосъобразно и несправедливо по изложени в нея съображения. Ответникът Районен съд Хасково не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Хасково се е развило по исковата молба на Т. Б. против Районен съд Хасково, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетяване на претърпени неимуществени вреди със сума в размер на 5000 лева, произтичащи от отменен с влязло в сила съдебно решение отказ на заместник председател на съда за издаване на свидетелство за съдимост. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният иск. За да постанови този резултат е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, но не са доказани твърдяните като произтичащи от него вреди, които да са в пряка причинна връзка от него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал посочените от страните доказателства, въз основа на установената от тях фактическата обстановка и след преценка на доводите и възраженията на страните е направил верни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт от техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода в обжалваното решение, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявения иск. Обосновано е прието, че от свидетелските показания не се установяват факти, релевантни за делото и обуславящи претендираните за причинени неимуществени вреди. От тези показания не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца конкретни вреди, тези посочени в исковата молба, които да са непосредствена последица от издаването на отменения акт, а други доказателства за установяването им по делото не са ангажирани. Тези показания, както правилно е приел първоинстанционния съд, не установяват обективното състояние на ищеца, посочено в исковата молба, което обективно състояние да обуславя основателност и доказаност на претенцията. С обжалваното решение съдът е дал ясен, подробен и точен отговор за недоказаността на въведените пред него твърдения, липса на всички изискуеми се законови предпоставки за уважаване на иска, които настоящата инстанция споделя. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния но само тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Такива обстоятелства по делото не са доказани. Изразеното в исковата молба и касационната жалба субективно възприятие на ищеца за последствията от неизпълнение на задълженията на администрацията, основано на конкретния отменен акт, не извежда извод за основателност на предявения иск, при недоказано настъпване на твърдяните вреди и то в пряка причинна връзка от отменения акт. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение