Решение № 13132 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9832/2014 г.

Решение № 13132 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9832/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Георги Петков Петков от гр. Пловдив срещу заповед № К3689/25.04.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта и моли за отмяната й. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. С оспорената заповед № К3689/25.04.2014 г. на министъра на вътрешните работи на Георги Петков Петков е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 19.10.2013 г. около 16.30 ч. на "Асеновградско шосе", в близост до металургичен комбинат "КЦМ" АД, държавният служител Георги Петков в извънработно време, управлявайки личния си автомобил, придружаван от три лица, при възникнал инцидент с Бейсим Нури Салим - водач на лек автомобил марка "Пежо", ДК № РВ 5446МТ, служителят в съучастие с две от лицата са нанесли побой на Бейсим Салим и пътуващите с него две тринадесетгодишни момчета (Сали Дурсун Салим и Хакан Идриз Исмаил), като им причинили телесно повреди, а случаят е станал обществено достояние, чрез средствата за масово осведомяване (публикувана статия със заглавие "Полицай бие деца на пътя" във вестник "Марица", бр. 249 от 23.10.2013 г.) и е уронил престижа на МВР. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.). В мотивите на заповедта е посочено, че с действията си Петков е нарушил разпоредбата на т. 4, 7, 8, 18, 64 и 77 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм.). Дисциплинарното производство е образувано със заповед № К1409/12.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи. С последваща заповед № К-2739/14.03.2014 министърът на вътрешните работи удължава срока за провеждането на дисциплинарното производство. На 31.03.2014 г. е изготвена обобщена справка за извършена проверка от назначена комисия, която е дала становище на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Служителят е запознат със справката на 31.03.2014 г., като същият е бил уведомен, че има право в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения и възражения, като такива, са депозирани от него на 01.04.2014 г. Служителят е поканен да даде писмени обяснения с покана рег. № 16539 от 25.02.2014 г., като същите са депозирани от него на 28.02.2014 г. Изготвено е становище от 2.04.2014 г. от комисията, извършила служебната проверка до министъра на вътрешните работи за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя и прекратяване на служебното му правоотношение. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящото производство заповед № К3689/25.04.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарното наказание. По делото са разпитани свидетелите Илиян Тодоров Мерджанов и Борислав Здравчев Здравчев. Свидетелят Мерджанов установява в показанията си, че на 19.10.2013 г. е пътувал заедно със жалбоподателя с личния автомобил на същия в посока Асеновград, като в района на завод "КЦМ" АД при ограничение на скоростта от 60 км. в час и в зона забранена за изпреварване били застигнати от лек автомобил "Пежо", който започнал на кара непосредствено след тях, да подава звукови сигнали и да присветва с фарове. Същият този автомобил е предприел маневра изпреварване, която не е завършил, а е започнал да се движи около 20 секунди успоредно с техния автомобил. През цялото това време шофьорът на пежото крещял към тях нецензурни думи, наричал ги с обидни думи и епитети, като "цигани", "гяури" и други подобни. За да избегне сблъсък с другия автомобил жалбоподателят натиснал рязко спирачка, но не спрял и в това време пежото изпреварило автомобила на жалбоподателя, отдалечило на около 50 м. пред него, след което намалило рязко скоростта и двата автомобила се доближили. Когато разстоянието между двамата автомобила намаляло на около 10-15 метра, един от пътниците в пежото, започнал да заплашва жалбоподателя и сведетеля Мерджанов с бухалка, като се обръщал назад към тях и демонстративно показвал бухалката. Жалбоподателят спрял автомобила си и след тях спрял и автомобила, от който излезли пътуващите в него лица. Жалбоподателят се приближил до шофьора на пежото и се легитимирал със своята служебна карта, като му заявил, че ще му потърси отговорност за тези му действия. Според свидетеля имало само словесни спорове, без физически контакт. От пежото излезли трима мъже, които ги заплашвали със саморазправа. Свидетелят Мерджанов заявява, че жалбоподателя не е удрял никого от пътниците в другата кола. Свидетелят Здравчев, разпитан в съдебно заседание на 2.11.2015 г. заявява пред съда, че не си спомня подробно за случая, но поддържа показанията си, дадени по дисциплинарното производство, в Полицейското управление и пред съдия в Пловдивския районен съд. Същият заявява, че група мъже са излязли от един автомобил и със стоп палка на МВР принудително спряли друга кола. Те са спрели в лентата за движение (и са е наложило свидетеля да намали, за да ги заобиколи), в резултат на окето видял че са 2 или 3 човека. След това продължил по пътя и се обадил на телефон 112. Непосредствено след спирането на двете коли, шофьорът на първата от тях и пътуващите в нея мъже излезли от колата, и шофьорът на единия автомобил ударил другия шофьор на спрялата кола през прозореца. Другите мъже, които слезли от първата кола тръгнали към спряната кола, в която имало и деца. Шофьорът със стоп палката на МВР ударил шофьора на спрялата кола. При така събраните доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР (отм.), в установената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 229 от ЗМВР (отм.) и Глава шеста от ППЗМВР (отм.) . Същата е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.), съгласно който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В конкретния случай е спазен преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарнонаказващият орган с всички събрани доказателства към административната преписка, установяващи извършеното нарушение, неговия автор, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината на държавния служител. Това е станало на 2.04.2014 г., когато преписката е изпратена до министъра на вътрешните работи, а заповедта е издадена на 25.04.2014 г., поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. Заповедта съответства и на приложимите материалноправни норми, посочени като правно основание за издаването й. Административният орган е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и мотивите на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред настоящата инстанция, а това обосновава извод за законосъобразност на административния акт. Доказани са извършените нарушения от държавния служител Георги Петков в извънработно време, управлявайки личния си автомобил, придружаван от три лица, при възникнал инцидент с Бейсим Нури Салим - водач на лек автомобил марка "Пежо", ДК № РВ5446МТ, служителят в съучастие с две от придружаващите го лица са нанесли побой на Бейсим Салим и пътуващите с него две тринадесетгодишни момчета (Сали Дурсун Салим и Хакан Идриз Исмаил), като им причинили телесни повреди, а случаят е станал обществено достояние, чрез средствата за масово осведомяване (публикувана статия със заглавие "Полицай бие деца на пътя" във вестник "Марица", бр. 249 от 23.10.2013 г.), което е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение, съгласно нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.). Тези действия на жалбоподателя са станали обществено достояние, чрез средствата за масова информация, като това обосновава извод за нарушаване на разпоредбите визирани в т. 4, 7, 8, 18, 64 и 77 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм.). Възраженията на жалбоподателя, че такова нарушение не е извършено, са неоснователни. Поведението на Петков е установено от показанията на Борислав Здравчев Здравчев, в качеството му на свидетел, дадени относно инцидента на 19.10.2013 г. във връзка, с който са образувани преписки с рег. № 106832013 г. и № 10684/2013 г., изпратени на 23.10.2013 г. в Районна прокуратура - Пловдив по компетентност, като по случая е образувано следствено дело № 192/2013 г. по описа на ОСО - Пловдив, който подробно и непротиворечиво разказва за обстоятелствата, при които е станал случаен свидетел на процесния случай, като същият е сигнализирал на телефон за спешни повиквания 112. Част от показанията на свидетеля Здравчев дадени на 5.03.2014 г. пред старши инспектор Станислава Алексиева са прочетени в съдебно заседание на 2.11.2015 г., като същият заявява, че ги потвърждава, и повторно заявява, че това, което си спомня за процесния случай е група мъже да излизат от единия автомобил (посочен с конкретна марка и регистрационен номер в писмените му обяснения) и със стоп-палка на МВР принудително спират друга кола, като след като спират, шофьорът и другите мъже излизат от автомобила и тръгват към спрялата кола, в която има деца, като шофьорът със стоп-палката удря през прозореца шофьора на спрялата кола. Това съответства и на събраните сведения и обяснения от свидетели имащи отношение към случая, както и от представените по делото съдебномедицински удостоверения за преглед и освидетелстване по собствено желание на лицата Бейсим Нури Салим, Сали Дурсун Салим и Хакан Идриз Исмаил, което косвено подкрепя тезата за неправомерните действия на полицейския служител. Всички тези доказателства, подробни и непротиворечиви, опровергават изложеното от служителя в писмените му обяснения и мотивират съдебния състав да приеме, че от страна на Петков са допуснати тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), обосноваващо налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Мерджанов относно твърденията му, че между жалбоподателя и пострадалите лица е имало само словесни спорове, без физическа намеса, тъй като единствено тези показания са в противоречие както с показанията на разпитания свидетел Здравчев, така и на обясненията на останалите лица, дадени в хода на административното производство. Тези показания са в противоречие и с представените медицински листове за преглед ва спешно отделение на лицата Сали Салим и Бейсим Салим и Хакан Салим на същата дата, установяващи наличие на хематоми в областта на лицето. Представените от пълномощника на жалбоподателя снимки от интернет относно състезателната дейност Хакан Исмаил, Сали Салим и Бейсим Салим не могат да обосноват тезата, че същите имат спортни бухалки и тренират бойни изкуства, което предполага, че те са упражнили насилие срещу жалбоподателя или най-малко са провокирали неговото поведение. Още повече, че той е използвал служебното си положение в извън работно време, като е използвал стор-палка за спиране на друг автомобил, и е нанесъл удари с нея на пътуващите в него лица. Доводите, които се правят от пълномощника на жалбоподателя, в насока, че има образувано наказателното производство, което не е приключило са неотносими към дисциплинарното производство. Този извод следва от разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР (отм.), която допуска носене на дисциплинарна отговорност от държавните служители на МВР, независимо че деянията им могат да са основание и за търсене на друг вид отговорност. Предвид на изложеното, оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146 от АПК и е законосъобразна, с оглед на което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати 400 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 50 лева представляващи внесен депозит за явяване на свидетел. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,