Решение № 4605 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9120/2011 г.

Решение № 4605 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9120/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Ивайло Стефчов Велчев от гр. София против решение № 1755 от 14.04.2011 г., постановено по адм. д. № 8732/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена неговата жалба за прогласяване нищожността на заповед № з-17369/12.10.2009 г. на заместник-директора на СДВР. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора, с което атакуваната заповед се провъзгласи за нищожна. Претендират се разноски. Ответникът заместник-директорът на СДВР, чрез пълномощника си, счита касационната жалба за недопустима поради липса на правен интерес от обжалване за Ивайло Велчев. Мотивира се със своя издадена заповед № ЗДС-877/17.05.2011 г. за прекратяване действието на приложената принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС (ред. към 12.10.2009 г.) Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, при формиран правен интерес от касационно оспорване. Предмет на съдебен контрол е заповед № з-17369/12.10.2009 г. на заместник-директора на СДВР и по нейното оспорване се е произнесъл първоинстанционният съд. Твърдението на ответника за недопустимост на производството поради отпаднал правен интерес е неоснователно, тъй като съгласно императивната разпоредба на чл. 142, ал. 1 от АПК при проверка законосъобразността на административния акт на преценка подлежи съответствието с материалния закон, действал към момента на издаването му. В този смисъл правната възможност за прилагане на принудителната административна мярка се преценява към релевантния момент и новосъздадени документи не могат да оборят констатацията на административния орган, тъй като законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му. Като провери правилността на обжалваното решение, съдът намира касационната жалба по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд, при липсата на изрични норми в АПК, посочващи пороците на административните актове, водещи задължително до нищожността им, подробно е разгледал основанията за такава, съобразно правната доктрина и съдебната практика. Обсъдил е доводите на жалбоподателя и обосновано е приел, че основания за обявяване на заповедта за нищожна липсват. Тя е издадена от компетентен орган, което се установява и от представената пред касационната инстанция заповед; не се основава на друг нищожен акт; облечена във форма, съответстваща на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и издадена при валиден предмет. Въведените от жалбоподателя твърдения за порочност на заповедта поради противоречие с Директива 2004/30 на ЕС са по същество доводи, сочещи на материална незаконосъобразност на административния акт, но не са порок, водещ до неговата нищожност. А основанията за незаконосъобразност на административния акт водят до неговата унищожаемост и са обвързани с процесуални срокове, които в конкретния случай са изтекли и оспорващият не се позовава на тях. При извършената служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Правилен е изводът, че оспорената заповед не е нищожна поради липса на предмет и не страда от порока материална незаконосъобразност до степен, водеща до нейната нищожност. Актът е издаден в изпълнение на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, на валидно правно основание. Съобразяването с постановеното решение на Конституционния съд на РБ № 2/2011 г. по к. д. № 2/2011 г. също не води до нищожност на атакувания административен акт. Недействителен административен акт до степен на нищожност предполага издаването му при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на материалноправната норма, когато актът въобще е лишен от правно основание; когато такъв акт не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Такава тежка недействителност в конкретния случай не е налице. За пълнота следва да се отбележи, че с представената пред касационната инстанция заповед № ЗДС-877 от 17.05.2011 г. на директора на СДВР, принудителната административна мярка на Ивайло Велчев е отменена, т. е. административният орган е упражнил предоставената му от закона материална компетентност. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд