Решение № 6218 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1710/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от М. Н. Г. срещу решение № 11472/18.12.2025 г., постановено по адм. д. № 2039/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на М. Н. Г. срещу решение № 2153-15-125 от 15.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/протокол № 2140-15-424 от 15.05.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна – директорът на ТП на НОИ Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заявление вх. № 2170-15-32 от 13.02.2024 г. М. Н. Г. е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст във връзка с чл. 9а от КСО. Българският стаж на М. Г. по приложените към заявлението за пенсия документи, като същият обхваща времето от 26.10.1979 г. до 12.02.2024 г. и възлиза на 33 години, 10 месеца и 5 дни при условията на трета категория труд. При произнасянето по направеното искане административният орган съобразява чл. 68, ал. 1-2 от КСО, съгласно който през 2023 г. жените имат право на пенсия при навършена възраст от 62 г. и придобит осигурителен стаж 36 години и 4 месеца. М. Г. навършва възрастта по чл. 68, ал. 1-2 от КСО на [дата] до 31.12.2023 г. има осигурителен стаж с продължителност 33 години, 8 месеца и 23 дни по условията на трета категория труд – под изискуемия стаж от 36 години и 4 месеца и няма подадено заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО. При съобразяване на обстоятелството на подадено заявление за пенсия по чл. 68 от КСО на 13.02.2024 г. е направен извода, че изискуемите условия за навършена възраст и придобит осигурителен стаж са тези, които се отнасят за 2024 г. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО през 2024 г жените придобиват при навършена възраст 62 години и 2 месеца и придобит осигурителен стаж от трета категория труд 36 години и 6 месеца. М. Г. навършва възрастта за жените през 2024 г. на [дата], а подава заявление за пенсия 1 ден по-рано – на [дата]. Прието е, че съгласно чл. 9а, ал. 5, изречение второ от КСО, пенсията по чл. 68, ал. 1-2 от КСО се отпуска от датата на заявлението, като към тази дата лицето трябва да отговаря на изискването за навършена възраст за съответната година. Жалбата срещу разпореждането на ръководителя по пенсионното осигуряване е оставена без уважение от директора на ТП на НОИ Пловдив. При осъществен контрол за законосъобразност на административния акт, жалбата на М. Г. е отхвърлена като неоснователна. Първоинстанционният съд е съобразил изводите си с чл. 68, във връзка с чл. 9а, ал 2 и ал. 5 от КСО. Решението е правилно. Спор между страните по отношение на фактите не е съществувал. Същите правилно са установени от първоинстанционния съд. Със заявление вх. № 2170-15-32 от 13.02.2024 г. М. Н. Г. е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст във връзка с чл. 9а от КСО. Българският стаж на М. Г. по е по приложените към заявлението за пенсия документи, като същият обхваща времето от 26.10.1979 г. до 12.02.2024 г. и възлиза на 33 години, 10 месеца и 5 дни при условията на трета категория труд. Съобразно чл. 68, ал. 1-2 от КСО, през 2023 г. жените имат право на пенсия при навършена възраст от 62 г. и придобит осигурителен стаж 36 години и 4 месеца. Несъмнено е обстоятелството, че М. Г. навършва възрастта по чл. 68, ал. 1-2 от КСО на [дата] до 31.12.2023 г., както и обстоятелството, че има осигурителен стаж с продължителност 33 години, 8 месеца и 23 дни по условията на трета категория труд – под изискуемия стаж от 36 години и 4 месеца и няма подадено заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО. При съобразяване на обстоятелството на подадено заявление за пенсия по чл. 68 от КСО на 13.02.2024 г. е направен правилния извода, че изискуемите условия за навършена възраст и придобит осигурителен стаж са тези, които се отнасят за 2024 г. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО през 2024 г жените придобиват при навършена възраст 62 години и 2 месеца и придобит осигурителен стаж от трета категория труд 36 години и 6 месеца. Действително съгласно чл. 9а, ал. 2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж и придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не повече от три години, ако по това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 4. Съгласно чл. 9а, ал. 5 в случаите по ал. 2 и 3 недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението след като са внесени дължимите осигурителни вноски. М. Г. навършва възрастта за пенсиониране за жените през 2024 г. на [дата], а подава заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст 1 ден по-рано – [дата]. Съгласно чл. 9а, ал. 5, изречение второ от КСО, пенсията по чл. 68, ал. 1-2 от КСО се отпуска от датата на заявлението, като към тази дата лицето трябва да отговаря на изискването за навършена възраст за съответната година. Предпоставка за приложимостта на чл. 9а, ал. 2, във връзка с ал. 5 е лицето да е навършило възрастта по чл. 68, ал. 1 към датата н приложимостта на чл. 9а, ал. 2 и ал. 5 от КСО. При така съобразените обстоятелства следва извода за правилност на решението на първоинстанционния съд Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение