Решение № 2117 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7727/2015 г.

Решение № 2117 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7727/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Стоян Ангелов Момов от гр. Велики Преслав, обл. Шумен, против решението на Висшия съдебен съвет по т. 36 от протокол № 25 от 14.05.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 20% за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца" за нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 4 от ЗСВ. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушения на административнопроизводствени правила. Ответникът Висшият съдебен съвет е оспорил жалбата в писмено становище. Заинтересованата страна административният ръководител - председател на Районен съд - Велики Преслав е оспорил жалбата в писмено становище. Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес против подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ. Върховният административен съд, след като подложи на преценка доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя Момов - съдия в Районен съд - Велики Преслав, е образувано с решение на ВСС, взето по т. 6.1. от протокол № 11 от заседание на 12.03.2014 г., по предложение вх. № 11-00-004 от 04.03.2014 г. на петима членове на ВСС. Образувано е дисциплинарно дело № 7/2014 г., към което с определение от 27.03.2014 г. е присъединено по-късно образуваното дисциплинарно дело № 12/2014 г. съгласно решение на ВСС по т. 8.1. от протокол № 13/20.03.2014 г., взето по предложение на председателя на Районен съд - Велики Преслав. Констатирано е, че второто дисциплинарно производство се отнася до едни и същи дисциплинарни нарушения, извършени от съдията през един и същи период. С решение № 10-00-016 от 02.04.2015 г. дисциплинарният състав на ВСС е предложил на ВСС да наложи на съдия Момов дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 20 % за срок от 1 г. и 6 месеца" за нарушения по чл. 307, ал. 4, точки 1, 2 и 4 от ЗСВ, състоящи се в "сериозен проблем", довел до неразумна продължителност на съдебните производства през периода 2011 г., 2012 г. и 2013 г. по множество граждански дела, посочени в предложението на административния ръководител, вкл. и тези, посочени в предложението на петимата членове на ВСС. Направен е анализ на всички дела по номер и са конкретизирани просрочените процесуални действия: неадминистрирани въобще дела в продължение на периоди от 3 до 18 месеца; производства без фактическа и правна сложност, продължили над една година до три години и шест месеца; системно незачитане на едномесечния срок за произнасяне. Не са установени обективни предпоставки, налагащи такава продължителност на делата; натовареността на съдиите в Районен съд - Велики Преслав е около три пъти по-малка от средната натовареност на съдия в районен съд извън областните центрове. Приложени са докладите за резултатите от извършените проверки и заповед № РД-07-24 от 16.01.2014 г., с която председателят на Окръжен съд - Шумен е обърнал внимание на съдията на основание чл. 327 от ЗСВ. Дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗСВ се характеризират със своята системност и многобройност, а негативното отражение на действията и бездействията върху правораздаването и обществената реакция е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ. С оспореното решение Висшият съдебен съвет (ВСС) е наложил на съдията предложеното от дисциплинарния състав дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 20 % за срок от една година и шест месеца", след като, видно от пълния стенографски протокол, в проведеното заседание на 14.05.2015 г. е подложил на обсъждане възраженията на съдия Момов, направени в хода на дисциплинарното производство. Приел е, че образуваното по-късно висящо дисциплинарно производство по ДД № 30/2014 г. не е пречка да се вземе решение по констатираните нарушения и разгледаните предложения за налагане на дисциплинарно наказание. При така установените фактически обстоятелства Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че оспореното решение е издадено от ВСС в рамките на предоставените му от закона правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на обосноваващите го фактически предпоставки по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 4 от ЗСВ. Анализът на събраните доказателства води до извод за извършени дисциплинарни нарушения, състоящи се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, неоправдани бездействия, забавящи производствата и накърняващи престижа на съдебната власт. Не се установяват твърдяните в жалбата съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които са опорочили волеизявлението на дисциплинарно наказващия орган. Възраженията, направени в искане на жалбоподателя вх. № 205 от 16.07.2014 г., са свързани с по-късно образуваното дисциплинарно производство по дисциплинарно дело № 30/2014 г. на ВСС. Последното дисциплинарно производство се отнася до дисциплинарни нарушения по други съдебни дела, които са извън предмета на ДД № 7/2014 г. и присъединеното към него ДД № 1/2014 г. Производството по ДД № 30/2014 г. се е развило самостоятелно и е приключило с решение на ВСС по т. 5 от протокол № 41/16.07.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Срещу съдия Момов са били образувани общо пет дисциплинарни производства за нарушения, извършени през периода 2011 - 2014 г. Не представлява съществено нарушение на административно производствени правила участието в дисциплинарния състав на члена на ВСС Ясен Тодоров, който е сред предложителите за образуване на дисциплинарното производство. В закона не е предвидена процесуална забрана за съвместяване на двете функции от членовете на ВСС. По силата на законовата презумпция членовете на ВСС, направили предложение за налагане на дисциплинарно наказание съгласно правомощието им по чл. 312, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, нямат друга освен служебна заинтересованост в рамките на задълженията им по ВСС, поради което могат да участват в жребия за избор на дисциплинарен състав съгласно чл. 316, ал. 3 от ЗСВ. В хода на дисциплинарното производство не е отправено искане за отвод на някой от членовете на дисциплинарния състав. Не се сочат данни за лична заинтересованост, пристрастие или предубеденост на някой от членовете на състава, провели дисциплинарното разследване и произтичащи от това неблагоприятни последици за дисциплинарно привлеченото лице, като лишаването му от право на справедлив дисциплинарен процес. Жалбоподателят не е оспорил по същество констатираните дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, точки 1, 2 и 4 от ЗСВ. Установени са продължителни и неоправдани бездействия при администрирането на 11 бр. дела, разглеждането им и постановяване на окончателен съдебен акт. Констатациите са отразени в доклад на комисия от Окръжен съд - Шумен за извършена проверка, акт за резултатите от планова проверка, извършена от Инспектората към ВСС съгласно заповед № ПП-01-42/27.03.2014 г., заповед № РД-07-24 от 16.01.2014 г. на председателя на Окръжен съд - Шумен за обръщане на внимание на съдия Момов, справки за натовареността и др. В писменото си изявление, адресирано до дисциплинарния състав, съдия Момов не е посочил обективни и независещи от него причини за допуснатите бездействия и неспазване на процесуалните срокове, които с оглед броя на делата се квалифицират като системни. Възраженията му сочат за липса на критично отношение към допуснатите нарушения и съзнание за негативните последици върху престижа на съдебната власт, произтичащи от забавеното правораздаване извън разумните срокове и очакванията на участниците в процеса. С чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ е предвидено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до две години". При спазване на процесуално правило на чл. 309 от ЗСВ предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на нарушителя, ВСС е определил дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 20 % за срок от една година и шест месеца". Дисциплинарното наказание е наложено от дисциплинарно наказващия орган в законово очертаните рамки, като правото на свободна преценка при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание е упражнено в съответствие с целта на закона. Подадената жалба срещу административния акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед на гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,