Решение № 7517 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14448/2017 г.

Решение № 7517 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14448/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Гамор" ООД /в несъстоятелност/, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 1714 от 12.10.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 899/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000314001937-091-001/25.04.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 344/21.07.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - В. при ЦУ на НАП, в частта с която за данъчен период м. 07.2014 г. са установени задължения за ДДС в размер над 107 993,91 лева. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда и органите по приходите относно дължимостта на ДДС от продавача по издадена фактура за продажба на недвижим имот, като сочи, че на по-късен етап сделката е била развалена чрез нова продажба на същата вещ на същата цена на първоначалния продавач - дружеството - касатор. Спори и относно определения размер на ДДС. Т., че първоинстанционният съд не е изпълнил задължителните указания, дадени в предходното отменително решение на ВАС. П. се искане ВАС да постанови решение, с което да отмени съдебното решение и да постанови друго за отмяна на РА в обжалваната му част. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В., чрез процесуалния си представител, в писмена молба оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Делото е за втори път пред касационната инстанция след отмяната с решение № 4090/03.04.2017 г. по адм. д. № 544/2016 г. на ВАС на решение № 2435/18.11.2015 г., постановено по адм. д. № 2665/2015 г. по описа на Административен съд - В., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-03000314001937-091-001/25.04.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 344/21.07.2015 г. на директора на ОДОП - В. при ЦУ на НАП, в частта с която за данъчен период м. 07.2014 г. са установени задължения за ДДС в размер над 107 993,91 лева и съответната лихва и делото е върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания за изясняване на релевантната фактическа обстановка. С оспорената пред Административен съд - В. част на РА на ревизираното дружеството са установени задължения за внасяне ДДС за данъчен период м. 07.2014 г. в размер на 268 178,62 лева и лихви в размер на 19 111,24 лева. Констатирано е, че ревизираното дружество е издало фактура № 20000000001/21.07.2014 г. във връзка с продажба на недвижим имот с нотариален акт (НА) № ../...... г. Данъчната основа на доставката по фактурата е 1 341 683,08 лв. и ДДС 268 336,62 лв., с вписан предмет на доставка - недвижим имот по НА № ../...... г. При извършена служебна проверка в информационна система VAT, е установено, че тази фактура не е отразена в счетоводните регистри по реда на чл. 124, ал. 2 и чл. 125, ал. 1 ЗДДС. Посочената в НА цена на недвижимия имот при продажбата е 500 000 лв., която купувачът се задължава да плати по сметка с титуляр трето лице, в срок до 25.07.2014 г. Издаден е ПКО от 23.07.2014 г. по договор от 17.07.2014 г. за сумата от 768 336,62 лв., което е общата стойност на процесната фактура № 20000000001/21.07.2014 г. Органите по приходите са определили като дължим за данъчен период м. 07.2014 г. ДДС на основание чл. 25, ал. 2 ЗДДС, чл. 66, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗДДС, в размер на 268 336,62 лв. При повторното разглеждане на делото, съдът отново е приел за законосъобразна атакуваната част от РА. Установил е, че правото на данъчен кредит в размер на 268 336,62 лв. е упражнено от купувача през м. 12.2014 г., поради което е отхвърлил жалбата на "Гамор" ООД като неоснователна. Решението е правилно. С нотариален акт № .. от ...... г. "Гамор" ООД продава на ЕТ "Г. Г. 77" гр. В. недвижим имот - УПИ в кв. 181, 11 микрорайон гр. В., заедно с намиращия се в имота Медицински център за репродуктивна и обща медицина, за договорената между страните продажна цена в общ размер от 500 000 лв / без ДДС/, която купувачът се задължава да плати по банкова сметка, в срок до 25.07.2014 г. Данъчната оценка на имота е 1 306 377, 30 лв. Във връзка с извършената продажба "Гамор" ООД издава фактура № 20000000001/21.07.2014 г. с предмет продажба на недвижим имот по НА № .. от ..... г. на стойност 500 000 лв, данъчна основа 1 341 683,08 лв., ДДС - 268 336,62 лв. и обща стойност на доставката 768 336,62 лв. Фактурата не е отразена съгласно чл. 124, ал. 2 и чл. 125, ал. 1 ЗДДС в дневника за продажбите и в справката-декларация за съответния период, нито в последващите периоди. Издаден е ПКО от 23.07.2014 г. по договор от 17.07.2014 г. за сумата от 768 336,62 лв., колкото е общата стойност доставката, посочена във фактура № 20000000001/21.07.2014 г. Тези обстоятелства не са били спорни между страните. Неоснователни са изложените в жалбата твърдения за допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо неспазване от първоинстанционния съд на дадените в отменителното решение на ВАС задължителни указания по събиране на доказателствата. В съответствие с дадените указания съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява обстоятелството, че правото на данъчен кредит в размер на 268 336,62 лв. е упражнено от купувача през м. 12.2014 г., поради което е отхвърлил жалбата на "Гамор" ООД като неоснователна. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че неправилно е бил определен размерът на данъчния кредит при цена на имота при извършената продажба от 500 000,00 лв. Съгласно чл. 85 ЗДДС, данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка във фактура. В процесния случай ДДС в размер от 268 336,62 лв. е посочен на отделен ред в издадената фактура и това е размерът, в който е упражнено право на данъчен кредит от получателя по доставката. Не е налице и твърдяното в жалбата разваляне на сделката, а са извършени две продажби на един и същ недвижим имот между две лица, за всяка от които е дължим ДДС. Достигайки до същите правни изводи съдът е постановил правилен съдебен акт, който настоящата касационна инстанция следва да остави в сила в обжалваната му част. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 2 707,45 лв. (две хиляди седемстотин и седем лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,