Решение № 104 от 4.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 74/2014 г.

Решение № 104 от 4.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 74/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване по реда на чл. 423, ал. 1 НПК, образувано по искане на осъдения М. С. С. В съдебно заседание, искането се поддържа от осъдения лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането неоснователно, а постановената присъда, при спазване на процесуалните правила и закона. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 24.04.2013 г. постановена по нохд. № 110/2013 г. на Районен съд гр. Пазарджик, подсъдимия тогава М. С. С., е признат за виновен в това, че на 9.05.2012 г. в [населено място], противозаконно присвоил чужда движима вещна стойност 80 лв., собственост на св. Р., която владеел, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 206, ал. 3 вр . с ал. 1 НК вр. с чл. 29, ал. 1 б А и Б НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор. Производството пред съда е протекло по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК, като е прието, че е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения С.: Единственото оплакване е за нарушение на процесуалните правила при проведеното, т. н. задочно производство и незаконосъобразен извод на съда, че е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК и е основателно. Видно от протокола за съдебното заседание проведено на 20.03.2013 г. съда е приел, че подсъдимия тогава С. е напуснал страната през 2012 г., което било видно от справка на ОД на МВР -Пазарджик, с уговорката, че данните са несигурни, с оглед членството на България в Европейския съюз. Приел е, че е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, тъй като подсъдимия е редовно призован за заседанието видно от приложената по делото призовка получена на 11.03.2013 г. от майка му А. С., назначил е служебен защитник и е дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК. Извода е незаконосъобразен и вътрешно противоречив. Очевидно ако е вярно, че подсъдимия е напуснал страната през 2012 г. и няма данни да се е завърнал, няма как да му бъде връчена призовката за заседанието, ведно с обвинителния акт, т. е. да се изпълни процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК. От друга страна не без значение е и обстоятелството, че и досъдебното производство е протекло в отсъствие на С./не е привличан и не му е предявено наказателното производство/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира искането за възобновяване на осъдения основателно, поради което и на основание чл. 425, ал. 1 т. 1 вр. с чл. 423, ал. 1 НПК