Решение № 6318 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2015 г.
ВАСV отделение30.05.2016 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139/9.04.2015 г. по адм. д. № 38/2015 г. на Административен съд - Враца. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6318 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от инспектор КП при РУП-Враца към ОДМВР-Враца срещу решение № 139/9.04.2015 г. по адм. д. № 38/2015 г. на Административен съд - Враца, с което е отменена негова заповед за задържане на лице с рег. № 1795зз-1/1.01.2015 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е разпоредено задържането на М. Л. С. за срок от 24 часа. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Сочи се, че за да е налице фактическо основание за налагане на ПАМ "задържане за срок от 24 часа", не е необходимо да съществуват и да са приложени към преписката доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на престъпление от задържаното лице. Това е предмет на доказване в наказателното производствто, а не в административното такова. В конкретния случай задържането се налага с цел събиране на доказателства за принадлежност към извършено престъпление. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването. Ответникът по касационна жалба - М. Л. С., жив. в гр. Враца, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. На 1.01.2015 г. в 00.35 ч. С. е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР вр. чл. 330, ал. 1 от НК за това, че на 31.12.2014 г. около 23,15 ч. в гр. Враца на охраняем паркинг на ул. "Хр. Ботев" срещу № 152 под надлеза умишлено е запалил товарен автомобил "Пежо Партнер" с рег. № ВР 1512 ВС, ползван от В. М. от гр. Враца. По делото са били представени справка рег. № 1795р-90/6.01.2015 г. от началника на РУП-Враца до директора на ОД МВР-Враца, относно получен сигнал в РУП-Враца за извършен палеж на товарен автомобил и какво е извършено по случая до момента, както и карта за прием на гражданин рег. № 0369000-46/5.01.2015 г., в която е отразено, че В. М. се е срещнала с директора на ОДМВР, относно запален бус нейна собственост, с твърдение, че същият е запален от бившия й зет М. С. и баща му Л. С. като в същата е посочено, че вероятен извършител е лице с прякор "Свинята". За да отмени обжалвания съдебен акт съдът е изложил съображения от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма с изложение на фактически и правни указания за неговото издаване, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Административният акт е издаден на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 330, ал. 1 от Наказателния кодекс, указващ, че който запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност, се наказва за палеж с лишаване от свобода от една до осем години. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба полицейските органи "могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление". По смисъла на посочената разпоредба данните, които законът изисква да са налице при издаването на заповед за налагане на ПАМ, следва да са такива, от които полицейския орган да може да направи обосновано предположение за вероятна съпричастност на лицето, спрямо което се налага принудителна административна мярка /ПАМ/ към извършено престъпление. Касаторът сочи, че не е налице изискване данните за извършено престъпление да са пълни или категорични, за да изпълнят хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1. В административната преписка обаче не се съдържат никакви доказателства, които да обосновават извода, че към момента на издаване на заповедта за задържане - 1.01.2015 г. са налице данни за евентуална съпричастност на М. С. в извършване на посоченото в заповедта престъпление. В административната преписка се съдържат данни за извършено престъпление - палеж, но липсват такива, сочещи на съпричастност на задържаното лице към палежа, и въпреки дадените указания на съда, доказателства за установяване на такива данни не са били представени от административния орган. Предположението на пострадалата относно подбудителите и извършителя на престъплението, без никакви други фактически твърдения в подкрепа на това предположение, не представлява данни за самоличността на извършителя и подбудителя на дадено престъпление. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт. Недопустимо е предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да се презюмират, а напротив, за всеки конкретен случай на задържане следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган. Неоснователни са доводите на касатора, че наличието на данни за извършване на престъпление като основание за реализиране на ПАМ следва да се докаже едва в наказателното производство, тъй като законодателят в съотвествие с ЕКПЧ е предвидил самостоятелно обжалване на задържането за срок от 24 часа, независимо от развоя на едно евентуално последващо наказателно производство. Достигайки до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение