Решение № 13055 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11350/2021 г.

ВАСТрето отделение21.12.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 4953/23.07.2021 год. по адм. д. 854/2021 год. на АССГ, Трето отделение, 46-ти състав. ОСЪЖДА Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Ямбол, представлявано от управителя С. Радев да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране сумата от 200 лв. /двеста лева/, юрисконсултско възнаграждение.

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Ямбол, представлявано от управителя С. Радев, чрез процесуалният си представител адв. Х. Копаранов срещу решение 4953/23.07.2021 год. по адм. д. 854/2021 год. на АССГ, Трето отделение, 46-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение Ц-46 от 30.12.2020 год. на КЕВР, в частта му по т.15, с която са утвърдени, считано от 01.01.2021 год., цени без ДДС на водоснабдителните и канализационните услуги, предоставяни от Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Ямбол, при прилагане на метода на ценово регулиране граница на цени". В касационната жалба са изложени твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се подробни съображения. Претендира се неговата отмяна, както и отмяна на Решение Ц-46 от 30.12.2020 год. на КЕВР, в частта му по т.15, касаеща процесното дружество. Претендира заплащане на разноски по приложен списък. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, представлява се от юрк. Иванова, надлежно упълномощена. Моли да се отхвърли като неоснователна и недоказана касационната жалба на Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Ямбол и се потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение. Претендира в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Ямбол срещу Решение Ц-46 от 30.12.2020 год. (Решението) на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), в частта му по т. 15, с която са утвърдени, считано от 01.01.2021 год., цени без ДДС на водоснабдителните и канализационните услуги, предоставяни от дружеството, при прилагане на метода на ценово регулиране горна граница на цени". Административното производство е било образувано в Комисията за енергийно и водно регулиране във връзка с годишните изменения на цените на водоснабдителните и канализационните услуги по метода на ценово регулиране горна граница на цени" за ВиК операторите с одобрени от КЕВР бизнес планове, утвърдени цени за 2020 год. и одобрени цени за 2021 год. Във връзка с разпоредбите на чл.29 от НРЦВКУ, със Заповед З-В-22 от 20.11.2020 год. на председателя на КЕВР е била сформирана работна група, която да извърши анализи, въз основа на които да бъдат изготвени доклад и проект на решение във връзка с годишните изменения на одобрените цени на ВиК услуги за 2021 год. Направен е анализ относно годишните изменения на цените по метода на ценово регулиране горна граница на цени" за ВиК операторите с одобрени от КЕВР бизнес планове, утвърдени и одобрени цени за регулаторен период 2017-2021 год. Резултатите от извършения анализ са отразени в доклад с вх. В-Дк-339 от 24.11.2020 год., който е приет от КЕВР с решение по протокол 254 от 27.11.2020 год., т. 1 и е бил публикуван на интернет страницата на Комисията. В изпълнение на изискванията на чл.13, ал.5, т.2 и чл.14 от Закона за енергетиката (ЗЕ) са проведени открито заседание и обществено обсъждане на 03.12.2020 год. На основание чл.6а, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год. и за преодоляване на последиците, както и съгласно решение на КЕВР по Протокол 175 от 05.08.2020 год., т.8, за срока на обявената извънредна епидемична обстановка обществените обсъждания и откритите заседания са се провеждали от разстояние, като се осигурявало пряко и виртуално участие на заинтересованите лица по смисъла на чл.14, ал.2 от ЗЕ, с изключение на страните в административните производства, които са можели да участват в откритите заседания присъствено. За участие в откритото заседание с писмо с изх. В-17-00-8 от 27.11.2020 год. са били поканени заинтересованите дружества, в това число и жалбоподателя, за пряко и виртуално участие в откритото заседание чрез програмата за съобщения. Дружеството жалбоподател е участвало в заседанието чрез свой представител и е изразило несъгласие в представено становище. При постановяване на решението Комисията е изложила мотиви по направените от всички участници становища. С Решение Ц-46 от 30.12.2020 год. на Комисията за енергийно и воднорегулиране в оспорената му част по т.15, на основание чл.6, ал.1, т.2, чл.12 и чл.13 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), чл.6, т.2 и чл.29 от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги (НРЦВКУ) и Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и канализационните услуги чрез метода горна граница на цени" за регулаторния период 2017-2021 год., приети с решение по протокол 76 от 19.04.2016 год., т.3, поправени с решение по протокол 118 от 07.06.2016 год., т.8 (Указания НРЦВКУ), КЕВР е утвърдила, считано от 01.01.2021 год., цени без ДДС на водоснабдителните и канализационните услуги, предоставяни от Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Ямбол, при прилагане на метода на ценово регулиране горна граница на цени". Недоволен от така взетото решение дружеството го е обжалвало пред АССГ, който е отхвърлил жалбата. Приел е, че решението в оспорената му част е издадено от компетентен административен орган в съответствие с правомощията на КЕВР да осъществява регулиране на ВиК услугите, възложени с разпоредбите на чл.5, ал.1 от ЗРВКУ и на чл.10, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), както и да осъществява регулиране на цените на ВиК услугите, на основание чл.6, ал.1, т.2 от ЗРВКУ. Приел е, че решението е издадено при спазване на изискването за форма и съдържа подробни мотиви, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, в оспорената му част е постановено в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е изложил обоснови изводи, съобразени с приложимия материален закон. Съдебното решение е мотивирано и дава отговор на всички оплаквания на жалбоподателя, при изпълнение на изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК за проверка на законосъобразността на оспорения административен акт. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Правните изводи на съда логично следват от установените факти и приложимите към тях правни норми. В касационната жалба се преповтарят изложените твърдения в първоинстанционното производство. По т. I от касационната жалба Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Ямбол твърди, че АССГ е допуснал нарушение като неправилно е приложил процесуалният закон при оценка на решението на КЕВР и в тази си част решението му е необосновано. Няма изложено конкретно твърдение дали съдът е нарушил съдопроизводствените правила, в какво би се изразило подобно нарушение, как е извършено и дали е съществено. Жалбоподателят твърди, че решението не съответства на събрания доказателствен материал и на установените по делото като факти. Настоящата инстанция счита, че на базата на събраните по делото доказателства АССГ е разгледал в детайли всички етапи на проведената от КЕВР процедура за приемане на процесното решение, обсъдил е възраженията му, като в съдебния акт са изложени подробни съображения защо в конкретния случай не е ограничено правото на заинтересованите лица да изразят своите становища и е неоснователен доводът на жалбоподателя за наличие на съществено нарушение в процедурата, предвид провеждането на открито заседание и обществено обсъждане в един ден. В тази връзка съдът изрично е отчел обстоятелството, че представляващият дружеството-жалбоподател е взел участие в проведеното открито заседание с устно изказване, както и с писмено становище, които Комисията е обсъдила и по които е изложила своето становище в мотивната част на административния акт. По делото е представен Доклад с вх. В-Дк-339 от 24.11.2020 год., който е съобщен на ВиК операторите, публикуван е на интернет страницата на Комисията и е обсъден с представителите на дружествата на проведеното открито заседание. На Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Ямбол и на всички заинтересовани лица е била дадена възможност да се запознаят предварително и да обсъдят всички установени факти, направени констатации и изводи, въз основа на които са предложени за утвърждаване цени на регулираните дружества. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът се е позовал на съответните правни норми, уреждащи реда за провеждане на открито заседание и обществено обсъждане от КЕВР по реда на Закона за енергетиката. Съдът е изложил прецизен правен анализ на приложимите разпоредби на Закона за енергетиката и на Правилника за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация, които не съдържат забрана за провеждането на открито заседание и обществено обсъждане в един ден, както и не уреждат задължителна последователност на провеждане на открито заседание и обществено обсъждане, както и задължителен етап, на който може да се приеме решение за провеждане на обществено обсъждане. Проектът на решение, който се подлага на обществено обсъждане, не представлява административен акт по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК и за него не се прилагат изискванията за мотивиране. Мотиви се излагат в крайния акт в административното производство, като регулаторният орган обсъжда едновременно позициите на всички заинтересовани страни - както ВиК оператори, за които е безспорно, че се прилагат утвърдените с процесното решение цени. Едва в крайния акт в административното производство КЕВР следва да формира воля кои от исканията и възраженията приема, в изпълнение на правомощието си да осигурява баланса между интересите на ВиК операторите и потребителите. По т. II от касационната жалба Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Ямбол посочва, че решението на съда противоречи на материалния, закон и е нарушена целта на закона". Доколкото несъответствието с целта на закона е основание за оспорване на административен акт, а не на съдебно решение, доводите в жалбата следва да се разгледат като твърдение за противоречие на съдебното решение с материалния закон, което твърдение е неоснователно. Жалбоподателят се позовава на други административни актове на КЕВР, които не са предмет на настоящото съдебно производство, а именно Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и канализационните услуги чрез метода горна граница на цени" за регулаторния период 2017-2021 год., приети с решение по протокол 76 от 19.04.2016 год., т.3, поправени с решение по протокол 118 от 07.06.2016 год., т.8 (Указания НРЦВКУ) и Указанията за прилагане на Наредбата за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги за регулаторния период 2017-2021 год., приети с решение по Протокол 76 от 19.04.2016 год., т.2 (Указания НРКВКУ). Указанията, издадени от Комисията в изпълнение на ЗРВКУ и наредбите по приложението му, по своята правна същност представляват общ административен акт. В този смисъл е съдебната практика по отношение на действащите Указания НРЦВКУ и Указания НРКВКУ, а именно Решение 1086 от 22.02.2017 год. по адм. дело 5137 от 2016 год. на Административен съд София - град (АССГ), 46 състав и Решение 1297 от 01.03.2017 год. по адм. дело 5138 от 2016 год. на АССГ, 46 състав, както и Определение 7061 от 10.06.2021 год. по адм. дело 5802 от 2021 год. на ВАС. При справка е видно, че Указания НРЦВКУ, в частта относно годишни корекции на цените, са били оспорени пред съда с протест, подаден от прокурор, завеждащ отдел "Надзор за законност" при Върховната административна прокуратура, с искане за обявяване на нищожност, което беше искане е отхвърлено с Решение 4369 от 28.06.2018 год., постановено по адм. дело 2510 от 2018 год. на АССГ, оставено в сила с Решение 7916 от 27.05.2019 год. по адм. дело 9849 от 2018 год., IV отд. на ВАС. Следователно, Указания НРЦВКУ и Указания НРКВКУ представляват стабилни общи административни актове, породили своите правни последици. Предвид изложеното, недопустимо се явява искането съдът да осъществи косвен съдебен контрол върху Указания НРЦВКУ и Указания НРКВКУ. Нещо повече, върху цитираните актове вече е осъществен съдебен контрол по реда за съдебно оспорване на общ административен акт, включително с обявление в Държавен вестник", като указанията са оставени в сила. В противоречие с нормативната уредба е твърдението на жалбоподателя, че процедурата по изменение на цените, при която се отчитат различни показатели, се предприема след третата година от приемането" на бизнес плановете на дружествата. Точният текст на чл.4, ал.4, т.1 от НРЦВКУ гласи: Изменението по ал.1 се извършва: 1. след третата година на регулаторния период". В тази връзка следва да се има предвид, че настоящият регулаторен период е с нормативно установена продължителност, като във връзка с § 14 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ПЗР на ЗИД на ЗВ, обн. ДВ, бр. 103 от 2013 г.) и § 60 от ЗИД на ЗВ (обн. ДВ, бр. 58 от 2015 г., с който се изменя § 14 от ПЗР на ЗИД на ЗВ), действащият петгодишен регулаторен период започна от 1 януари 2017 год. и е за 5-годишен период съгласно чл.10, ал.1 от ЗРВКУ. С Постановление 8 от 18.01.2016 год. на Министерския съвет (обн. ДВ, бр. 6 от 22.01.2016 г., в сила от 22.01.2016 год.) са приети НРКВКУ и НРЦВКУ, които се прилагат за регулаторния период по чл.10, ал.1 от ЗРВКУ, започващ от 1 януари 2017 год., както и за следващи регулаторни периоди. Във връзка с посочените нормативни изисквания, КЕВР одобрява бизнес планове за регулаторен период с нормативно установена продължителност 2017-2021 год. и третата година от регулаторния период е 2019 год., независимо от датата на одобряване на съответния бизнес план. Жалбоподателят твърди, че не е имал възможност да изпълни целите на бизнес плана си, тъй като същият е одобрен с Решение Ц-46 от 30.12.2020 год. на КЕВР. АССГ правилно е установил, че посоченото решение е прието в изпълнение на задължителните указания на ВАС по тълкуването и прилагането на закона, дадени с влязло в сила Решение 1436 от 04.02.2019 год. по адм. д. 6199/2018 год. на тричленен състав на четвърто отделение на ВАС. В тази връзка и след изпълнение на указанията на ВАС за съгласуване на проекта на бизнес план с асоциацията по ВиК, с Решение Ц-46 от 30.12.2020 год. на КЕВР е одобрен същият бизнес план, който е бил одобрен с отмененото Решение БП-Ц-21 от 30.11.2017 год. на КЕВР, както и са утвърдени цени, считано от 01.12.2017 год. и са одобрени цени без ДДС на водоснабдителните и канализационните услуги за 2018 - 2021 год. Решение БП-Ц-21 от 30.11.2017 год. на КЕВР е отменено от ВАС във връзка с обстоятелството, че Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Ямбол не е било изпълнило задължението си да съгласува предварително бизнес плана си с Асоциацията по ВиК. В обжалваното съдебно решение е направен подробен анализ на съответствието на Решението на КЕВР с материално-правните разпоредби, регламентиращи годишно изменение на цените на водоснабдителните и канализационните услуги по метода на ценово регулиране горна граница на цени" и съдът е достигнал до правилен извод, че Решението на КЕВР е постановено при спазване на нормативните изисквания. Становището на дружеството, че при изменение на одобрените цени на ВиК услуги за 2021 год. КЕВР е следвало да отчете други фактори, е в противоречие с императивните разпоредби на чл.6 и чл.4 от НРЦВКУ, определящи реда за изменение на одобрените цени на ВиК услуги. Съгласно чл.11, ал.4 от ЗРВКУ, одобрените бизнес планове стават задължителни за изпълнение от съответния ВиК оператор, а съгласно чл.11, ал.5 от ЗРВКУ, ВиК операторите са задължени да изпълняват показателите за качество, определени съобразно изискванията на ал.1, т.1.