Решение № 6577 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15078/2009 г.

Решение № 6577 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15078/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 250 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Върбан Димитров Върбанов против заповед № К-7805 от 02.10.2009 г., издадено от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 1, т. 4 от Правилника за приложение на закона за министерство на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, в качеството му на инспектор, категория Г-III, старши разследващ полицай в РУ на МВР към "Полицейско разследване" при Областна дирекция на МВР-Добрич. В жалбата и в хода на производството, жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила за издаването на административния акт. Тези доводи са подкрепени с твърдения, че заповедта е издадена извън срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. В нея не са посочени доказателства установяващи фактическата обстановка, че му е нарушено правото на защита без да се сочат доводи в тази насока. Твърди се че заповедта е необоснована защото не е извършил посоченото в заповедта тежко нарушение на служебната дисциплина - подбуждане на трето лице да издаде документ за извършена услуга на името на частна фирма с цел погасяване на негово задължение и затова не е уронил престижа на службата в нарушение на изискванията на т. т. 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавен служител в МВР. При тези поддържани основания се пледира отмяна на заповедта. Ответната страна - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на процесуалните правила. Спазен е и чл. 225, ал. 1 от ЗМВР защото заповедта е издадена в предвидения едногодишен срок за това и правото му на защита не е нарушено тъй като е запознат със заповедта и е дал писмени обяснения преди налагане на наказанието. Визираното в заповедта нарушение на служебните задължения и Етичния кодекс за поведение на държавен служител в МВР е установено. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 146 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Обжалваната заповед № К-7805 от 02.10.2009 г. е издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. С нея е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на инспектор Върбан Димитров Върбанов, старши разследващ полицай в РУ на МВР към "Полицейско разследване" при Областна дирекция на МВР-Добрич, категория Г-III степен, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбоподателят е наказан с уволнение за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че в нарушение на изискванията на т. т. 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си Върбанов, за да погаси свое задължение, е подбудил трето лице да издаде документ за извършена услуга, на името на частна фирма. Поведението е квалифицирано като деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата - тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, както и неподаване на декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР. Дисциплинарната простъпка е установена в дисциплинарното производство образувано със заповед № К-5899 от 14.07.2009 г. на министъра на вътрешните работи по чл. 230 от ЗМВР. Повод за образуване на дисциплинарното производство са постъпили данни в Предложение вх. № 13077/07.07.2009 г. на САДЧР - МВР, съдържащо информация за извършените от жалбоподателя дисциплинарни нарушения. Докладната записка е изготвена въз основа на писмени обяснения от трети лица, договори за наем на движимо имущество, декларация за имуществото и доходите на държавен служител от МВР, типова длъжностна характеристика на длъжността "старши дознател". Посочените документи са приложени в преписката като доказателства. Заповедта по чл. 230 от МВР е била връчена лично на служителя. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят е възразил, че дисциплинарните нарушения не са доказани. Относно неподаването на декларация по чл. 177 от ЗМВР Върбанов е посочил, че приел това обстоятелство "за ноторно известен факт, който не следва да се декларира", както и че това било обезщетение, което му се полагало по силата на закон. Въз основа на данните, установени по време на дисциплинарното производство, е изготвена справка по чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР. В нея е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят е направил възражение, с което е оспорил отразените в нея факти, възпроизведени в заповедта като е твърдял, че визираните в справката факти не са доказани. Този довод се поддържа и в жалбата, Предвид на така установеното, съдът намира, че процесуалните норми на дисциплинарното производство са спазени, а отразените в заповедта факти за целите на дисциплинарното производство за установени. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че при извършване на служебната проверка по случая е било нарушено процесуалното му право на защита. Видно от мотивите в становището на дисциплинарно-разследващия орган (с рег. № 37715 от 13.08.2009 г.), в хода на дисциплинарното производство Върбанов е направил няколко доказателствени искания, които са били изпълнени. Резултатите от тях са обсъдени от административния орган в съвкупност с останалите доказателства по преписката. Неоснователно е и оплакването, че не са доказани нарушенията за които е обвинен, а именно че е извършвал срещу заплащане услуги на физически и юридически лица със собствена селскостопанска техника, в това число жътва със зърнокомбайн на 1450 дка пшеница на Кооперация "Демокрация". Този довод се опровергава от снети обяснения от посочените от жалбоподателя свидетели Теменуга Николова Желева - съдружник и управител на "Агрива прима" ООД и Васил Недев Василев - председател на ЗК "Демокрация" и представения договор за извършване на селскостопанска услуга от 30.06.2008 г. между горните две юридически лица. В обясненията си Васил Василев посочва, че в работата си като председател на кооперацията и във връзка с нуждата на дружеството от зърнокомбайн за жътва, е контактувал само и единствено с жалбоподателя Върбан Върбанов. Между другото, индикация че Върбанов е участвал лично и за себе си чрез собствения си инвентар, се съдържа и в обясненията и на други свидетели: Иванка Колева Иванова, Гинка Петрова Илиева, Йордан Костадинов Йорданов и Жельо Тодоров Желев. Последният е работел в "ПВ Агро" ООД и е управлявал комбайна при жътвата на въпросната реколта на кооперацията. Въпросната селскостопанска техника - зърнокомбайн Клас-Мега 208 е отдаван под наем на "ПВ Агро" ООД с договори, представени по делото. В същото дружество жалбоподателят е притежавал 25 дяла от капитала, които са прехвърлени на сина му Димитър Върбанов Димитров с договор от 10.08.2007 г. В тази връзка съдът не приема за достоверни обясненията на управителя на "ПВ Агро" ООД П. Георгиев, дадени пред дисциплинарно-разследващия орган, както и тези направени в съдебното заседания. Съдът приема, че свидетелят е заинтересован от изхода на делото и констатациите на съда, тъй като противното би означавало че сключените договори за наем на движимо имущество (зърнокомбайн) прикриват други търговски отношения. Освен това свидетеля е имал дългогодишни професионални и търговски взаимоотношения с жалбоподателя, което също изключва неговата безпристрастност. Установените в хода на дисциплинарното производство действия, посочени в заповедта, представляват нарушение Етичния кодекс за поведение на държавните служители в системата на МВР, съгласно който държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява и насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. Така установените действия непосредствено нарушават принципите, на които се основава дейността на Министерството на вътрешните работи, регламентирани в разпоредбата на чл. 4, т. 1 от ЗМВР. Доколкото съгласно нормата на чл. 5 от ЗМВР при изпълнение на служебните си задължения служителите на МВР представляват цялото общество, следва да се приеме, че нарушението на етичните правила на държавните служители в МВР непосредствено уронва престижа на службата. При това положение те правилно са квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за които на осн. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и 230, ал. 2 от ППЗМВР задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Възражението, направено в жалбата, че наказанието е наложно след срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е неоснователно. Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В хипотезата на чл. 225, ал. 2 ЗМВР, когато дисциплинарното наказание е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на присъдата или на наказателното постановление. От представеното пред съда писмени документи се установява, че в Районна прокуратура - Добрич е образувано наказателно производство срещу жалбоподателя за това, че на 06.10.2008 г. в гр. Добрич в съучастие Върбанов като подбудител, а Желева като извършител и като длъжностно лице управител на "Агрива прима" ООД в кръга на службата си съставили официален документ фактура № 557/06.10.2008 г., в който удостоверили неверни обстоятелства с цел да бъде използван този документ като доказателство на тези обстоятелства. С постановление № 1191 от 08.01.20010 г. производството е прекратено. В мотивите е записано, че Върбанов е осъществил признаците на извършеното документно престъпление, но неговата обществена опасност е явно незначителна. Следва да се отбележи, че прекратеното наказателно производство касае наказателната отговорност на жалбоподателя, но не отрича административната и дисциплинарната такава. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Същата съответства и на целта на закона. Жалбата на Върбан Димитров Върбанов се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение