Решение № 95 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10329/2020 г.

Решение № 95 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10329/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на правосъдието, чрез процесуален представител, срещу решение № 4226/28.07.2020 г. по адм. дело № 3399/2020 г. на Административен съд - София - град, с което е отменена негова заповед рег. № ЧР - 05 -45/20.02.2020 г. по жалба на В. Белберов, със съдебен адрес в гр. София. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуални представители, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Ответникът по касационна жалба - В. Белберов, жив. в [населено място], чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е установил, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 204, т. 1; чл. 194, ал. 2, т. 4; чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на В. Белберов - инспектор IV степен (социална дейност и възпитателна работа) в затвора в гр. София и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е посочено, че дисциплинарно - разследващият орган е приел за установено, че в периода 10.11.2019 г. - 15.11.2019 г. Белберов е извършил тежки нарушения на служебната дисциплина, които са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, формулирани в чл. 43 и чл. 50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието (ЕК), изразяващи се в това, че на територията на затвора - гр. София, е искал облага (парични средства), за да извърши действие по служба ( назначаване на работа на лишени от свобода, промяна на режима на изтърпяване наказанието и предлагане за отпуск). АССГ е приел, че заповедта е издаден от компетентен орган, в установената форма по чл. 210, ал. 1 ЗМВР и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила. За да отмени заповедта, АССГ е приел, че същата е материално - правно незаконосъобразна поради неизвършване на вменените на служителя дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. За да стигне до този извод, АССГ е анализирал събраните по делото противоречащи си доказателства и доказателствени средства и е изложил подробни мотиви кои от тях кредитира, кои не и защо. Решението е правилно. АССГ е изложил подробни мотиви защо кредитира дадените в съдебно заседание показания на лишените от свобода Георгиев и Младенов, които изцяло опровергават техните сведения, дадени в дисциплинарното производство, поради което за деянията, приети за доказани от дисциплинарно - наказващия орган единствено на основание техните сведения, липсват каквито и да е било други доказателства. Отделно от това установената в съответствие с доказателствата и цитираните нормативни актове петстепенна система за назначаване на работа на лишените от свобода, известна и на двамата лишени от свобода, изключва възможността на Белберов еднолично да повлияе на тези назначения. Съдът е изложил и подробни доводи защо не кредитира докладна записка от 16.06.2020 г. от Георгиев за оказан му натиск от адв. Иванова във връзка с даването на показания пред съда. Следва да се добави, че тази докладна, която е изготвена по време на съдебното производство пред АССГ, представлява писмени свидетелски показания, които не са събрани по реда на АПК, поради което и на основание чл. 39, ал. 2 АПК е негодно доказателствено средство и не е следвало въобще да бъде коментирано от съда. По отношение на лишения от свобода Цветков, който е разпитан и в съдебно заседание, съдът е направил обосновани констатации защо изобщо не го кредитира предвид значителните и съществени противоречия относно действието, за което му се искат пари - в дисциплинарното производство - за промяна на режима и за отпуск, а в съдебното производство - за да не бъде спрян от работа; както и относно други детайли, посочени в мотивите на съдебното решение. Следва да се отбележи, че дисциплинарно - наказващият орган не само, че не е събрал други доказателства и не е направил проверки на обясненията и спорните обстоятелства, както е посочил АССГ, но изобщо не обсъдил обясненията на Белберов от месец януари 2020 г., които са на дванадесет страници и изцяло опровергават всички цитирани в заповедта обяснения на лишени от свобода, изобщо не се е произнесъл по доказателствените му искания, съдържащи се в тези обяснения, а вместо това е издал оспорената заповед. Изводът на съда за неизвършване на описаните в заповедта деяния от Белберов е обоснован и в съответствие с него е и постановеното решение за отмяна на заповедта поради материалноправната й незаконосъобразност. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение, а на ответника по касация следва да се присъдят разноските за касационната инстанция в размер на 600 ( шестстотин) лева заплатено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение