Решение № 5690 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12341/2009 г.

Решение № 5690 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12341/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Областен управител на област Разград против решение № 45 от 13.07.2009 г., постановено по адм. д. № 80 по описа за 2009 г. на Административен съд - Разград. Релевират се доводи за неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209т. 3 от АПК и се иска неговата отмяна, решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата против заповед № 131/18.05.2009 г. Ответникът по касационната жалба - Вергиния Стоева Георгиева не изразява становище по същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока о чл. 211 от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд Разград е образувано по жалбата на Вергиния Стоева Георгиева - Вълканова против заповед № 131 от 18.05.2009 г. на областен управител на област Разград, с която й е отказано изплащане на еднократно обезщетение за претърпяна от нея незаконна репресия. Административният орган се е мотивирал с обстоятелството, че репресираното лице е било обезщетено в предвидения максимален размер съобразно действащата към този момент / 1994 г./ Наредба за прилагане на чл. 4 от закона, надвишаващ предвидения размер по чл. 6, ал. 3 от действащата към момента на издаване на обжалвания административен акт Наредба. С решението си Административен съд - Разград е отменил обжалвания административен акт, приемайки, че същият противоречи на нормата на чл. 6 ЗПГРРЛ, даваща право на правоимащите да бъдат обезщетение за целия период на репресия, след приспадане на полученото преди това обезщетение. Решението е правилно, същото съответства на приложимия материален закон - чл. 6 от ЗПГРРЛ, обосновано е, не са налице нарушения на съдопроизводствените правила. Нормата на чл. 6 от ЗПГРРЛ, в действащата й редакция - ДВ бр. 26/2008 г. регламентира субективното материално право на обезщетение за всяка изтърпяна репресия, в пълен размер, като обезщетенията, получени по досегашния ред се приспадат. На получилите обезщетение по реда на този закон нормата на чл. 6 от ЗПГРРЛ създава субективното право да получат разликата в обезщетенията, дължими за целия период на репресия и получените такива, ограничени от нормата на чл. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Така, към 1994 г., когато жалбоподателката е била обезщетена по реда на закона, на същата е изплатено обезщетение в максималния предвиден от чл. 3, т. 2 от действащата Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, тъй като изчислено по месеци /при 800 лв на месец/, обезщетението съобразно периода на репресията, би надхвърлило нормативно признатия максимален размер. С нормата на чл. 6 от закона, в действащата понастоящем редакция, жалбоподателката има право да претендира разликата в обезщетението дължимо за целия период на репресията - 43 месеца и 24 дни . Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател относно липсата на правна норма, позволяваща преизчисляване размера на обезщетението поради деноминацията на лева през 1999 г. В случая правото на обезщетение възниква не от съпоставката между размера на изплатеното й през 1994 г. обезщетение и дължимото такова за целия период на репресията, а от обстоятелството, че за лицето е останал период, за който, с оглед ограничителната норма на чл. 3, т. 2 на Наредбата по чл. 4 от ЗПГРРЛ, то не е било обезщетено. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалната норма на чл. 6 от закона 8 ДВ бр. 6/2008 г. регламентираща материалното право на обезщетение за целия период на репресия. Ето защо решението е постановено изцяло в съответствие с приложимия материален закон. Същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховния административен съд, трето отделение