Решение № 11483 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1707/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител юрк. Милева, срещу решение 14 от 12.01.2023 г. по адм. дело 457/2022 г. на Административен съд - Кърджали, с което по жалба на Ш. Кючукова е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-090-6500/13153 #4 от 28.09.2022 г., в частта относно постановените намаления на исканите суми общо в размер на 6 283,81лв. и е върната преписката за ново произнасяне на административния орган, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател излага в касационната жалба доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд - необоснованост и нарушение на материалния закон, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ш. Кючукова, чрез процесуален представител адв. Милев, в писмен отговор и писмена молба, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение, АС е изложил мотиви, че уведомителното писмо в оспорената пред него част, е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. По отношение посоченото в УП правно основание по чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП вр. с чл.17, ал.2 и ал.3 от Наредба 5/27.02.2009г. за извършеното намаление на заявеното плащане, съдът е приел, че липсват доказателства по делото за спазване на процедурата по посочената разпоредба от Наредбата, относно площите на БЗС, посочени като застъпени. Според АС липсват данни за уведомление за публикацията на електронната страница на ДФ "Земеделие", съгласно изискването на чл.17, ал.1 от Наредбата. Тези нарушения, съдът е счел за съществени, тъй като са лишили жалбоподателката от възможността да представи възражения и доказателства във връзка с констатираното застъпване на заявени за подпомагане площи. Относно площите, попадащи извън специализирания слой "ПДП" и посоченото основание по чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП, съдът също е счел, че не са ангажирани доказателства, че площите посочени в колона 10 на табл. 1 попадат извън този слой за кампания 2019г. По отношение наличието на основанието за намаление по чл.43, ал.3, т.7 от ЗПЗП за заявени площи без правно основание, отново е прието от съда, че липсват доказателства за спазване на процедурата по чл.10б, ал.2 от Наредба 5 от 27.02.2009г. и информиране на жалбоподателката за заявени площи без правно основание. В заключение, съдът е приел, че в проведеното административно производство в нарушение на чл.26 АПК, лицето не е уведомено преди издаването на административния акт и не му е предоставена възможност за възражения или отстраняване на нередовности и несъответствия, налагащи намаление на финансовото подпомагане. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила, съдът е счел за съществени и основание по чл.146, т.3 от АПК за отмяна на акта в оспорената му част. Решението е правилно. Доводите в касационната жалба за неправилна преценка на АС, относно неспазена процедурата по чл.17, ал.1 от Наредба 5/27.02.2009г. по отношение извършени административни проверки и установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2019г. и липсата на основанието по чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП за извършеното намаление са неоснователни. Въпреки твърденията в касационната жалба и посочени фактически основания в оспореното писмо, относно проведена процедура по чл.17, ал.1 от Наредбата по отношение констатираните при кръстосани проверки застъпвания и разрешаване на двойно заявените площи по подаденото заявление, доказателства по делото за изпълнение на тази процедура не са ангажирани от страна на административният орган. Правилно от представените по делото доказателства и тези съдържащи се в административната преписка, съдът е стигнал до извод, че не е доказано от административният орган спазване на предвидената процедура. По силата на разпоредбата на чл.17, ал.1 от Наредба 5 от 27.02.2009г., когато при извършване на кръстосани проверки ДФЗ - РА установи застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски стопанства, публикува данните за констатираните застъпвания в системата за електронни услуги и уведомление за публикацията на интернет страницата на ДФ "Земеделие". Неспазването на цитираната разпоредба за уведомяване на заинтересованите лица за установеното застъпване, лишава органа от възможността да приложи предвидените санкции по чл.19, 19а и 28 от делегиран парламент (ЕС) 1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на ИСАК и условията за отказ за плащане, съгласно разпоредбата на чл.17, ал.3 от същата Наредба и чл.43, ал.3, т.5 ЗПЗП. АС правилно е тълкувал приложимата материално - правна разпоредба в смисъл, че същата изисква заявителят да бъде редовно уведомен за застъпването и да му се даде възможност да го отстрани, за да може да бъде извършено намаление на основание чл.43, ал.3, т.5 ЗПЗП. Законосъобразен е изводът на АС за липса на кумулативно - необходима предпоставка за прилагането на нормата - надлежно съобщаване на застъпването и даване на срок за отстраняването му. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1, административният орган е длъжен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Това не е сторено в производството пред първоинстанционния съд от страна на органа, издал оспорения акт. С разпореждане от 18.10.2022г., съдът е задължил административния орган да представи цялата преписка по издаване на акта, като с разпореждане от закрито съдебно заседание на 01.11.2022 г. е разпределил доказателствената тежест, съобразно чл. 170 от АПК, като изрично е указал на ответника, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспореното УП и изпълнение на законовите изисквания при издаването му. В съдебно заседание на 13.12.2022г. преписката е приета от АС и процесуален представител на ответника изрично е заявил, че няма да сочи други доказателства и няма искането за събиране на такива. Относно посоченото в оспореното писмо основание за извършените намаления по чл. 43, ал.3, т.6 от ЗПЗП по отношение на заявени от кандидата площи, попадащи извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2019г. по посочените по - горе причини, правилно съдът е приел, че отново липсват доказателства по делото затова, че площите посочени в колона 10 на табл. 1 попадат извън ДСПДП и не е доказано наличието на основанието по чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП. Въпреки, че е цитирана в оспореното писмо по делото дори не е представена заповед РД - 09 - 228/28.02.2020г. на МЗХГ, с която се твърди, че е одобрен допустимия слой и, че заявените площи попадат извън него. Правилни са изводите на АС и по отношение основанието по чл.43, ал.3, т.7 от ЗПЗП посочено в писмото за извършените намаления. Отново е констатирано неспазване на предвидената процедура за уведомяване на жалбоподателката по реда на чл.10б, ал.1 и 2 от Наредба 5 от 27.02.2009г., поради което и с оглед констатираните съществени нарушения на административнопроизводствените правила правилно съдът е приел наличие на основанието по чл. 146, т.3 от АПК за отмяна на оспореното пред него писмо. Постановеното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касатора следва да заплати на ответника по касация сумата от 1000 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, платено в брой и удостоверено с представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 07.02.2023г. Възражението за прекомерност на същото е неоснователно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е под предвидения в чл.9, ал.3 от Наредба 1/09.07.2004г. ( изм. ДВ., бр. 88 от 2022г.) минимален размер от 1200лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,