Решение № 4006 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11312/2018 г.

Решение № 4006 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11312/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на К. Г. от гр. [населено място]срещу решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус, участък от км. 310+940 (пътен възел Буховци при пресичане с път III - 5102) до км. 327+260 (начало на пътен възел "Белокопитово"), участък от км. 310+940 до 317+360 и от км. 318+820 до км. 327+260, въз основа на одобрен и влезнал в сила подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен със Заповед № РД – 02 – 15 – 17 от 26.02.2018 г. на зам. - Министъра на РРБ, В ЧАСТТА относно размера на определеното обезщетение за отчуждените части от имот № 17573.13.46, начин на трайно ползване – овощни насаждения (нетерасирани), намиращ се в землището на с. Градище, общ. Шумен, обл. Шумен. В жалбата си жалбоподателят оспорва посоченото по-горе решение само в частта, с която е определен размерът на паричното обезщетение, и не я оспорват в останалите й части. Твърди, че определеното обезщетение не е равностойно, а същото е определено в значително по-намален размер. Твърди, че в оценката не е включено обезщетение за нереализираните доходи от трайните му насаждения, които попадат в отчуждаваната част от имота, които са 3-годишни орехи, които дават продукция. Твърди и че не е отчетено обезщетение за загубите от нереализирани доходи във връзка със съществуващото до момента от имота продукция от "биологично земеделие", тъй като посочва, че с изграждането на магистрала на границата на имота ще загуби субсидии за биологично производство, тъй като наличието на магистралата е несъвместимо с т. нар. "биологично земеделие". Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение на МС на РБ – законосъобразно. Заинтересованата страна Министъра на регионалното развитие и благоустройството не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни Министъра на финансите и Агенция пътна инфраструктура, чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение на МС на РБ в частта относно определената оценка на отчуждаваните части от имота на жалбоподателя. Жалбата е подадена в срок, жалбоподателят е уведомен за оспореното решение на МС на 11.08.2018 г., видно от представено по делото съобщение – пощенска разписка, срокът за оспорване е изтичал на 25.08.2018 г., който ден е бил събота, т. е. срокът изтича в първия ден след това, а именно 27.08.2018 г., когато е подадена жалбата. Жалбата е подадена от лице – адресат на акта, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Воден от горното настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима. Върховният административният съд, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, че жалбоподателят в настоящото производство е съсобственик на имот идентификатор № 17573.13.46, с обща площ 39, 945 дка с начин на трайно ползване – овощни насаждения (нетерасирани), намиращ се в землището на с. Градище, общ. Шумен, обл. Шумен. Жалбоподателят купува имота през 2016 г. и същият е с предназначение – нива, като през 2017 г. е променен начина му на трайно ползване в такъв за овощна градина с насаждения от орехови дървета. От имота на жалбоподателя с оспореното решение се отчуждават част от 4, 342 дка, за който е определено обезщетение в размер на общо 5 545 лв., от които обезщетение за засегната площ – 2 931 лв. и цена на трайни насаждения – 2 614 лв. Въз основа на влезнал в сила ПУП – парцеларен план и за изграждането на обект "Автомагистрала Хемус, участък от км. 310+940 (пътен възел Буховци при пресичане с път III - 5102) до км. 327+260 (начало на пътен възел "Белокопитово"), участък от км. 310+940 до 317+360 и от км. 318+820 до км. 327+260" е взето решение за стартиране на процедура по отчуждаване на имоти. Въз основа на това решение е издадено и оспореното в това производство решение, след приета експертна оценка за стойността на отчуждаваните части от имоти по пазарни цени съобразно правилата на ЗДС. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по съображенията, изложени по-долу. С оспореното решение е определен размер на паричното обезщетение за отчуждаваната част на имотите на жалбоподателя в размерите, посочени по-горе, като цените са определени по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а именно по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, поради липса на наличните пазарни аналози – реално извършени сделки с имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните имоти. От приетата по делото СТЕ се установява, че е налице само една единствена сделка отговаряща на критериите, но съгласно законът тя е недостатъчна и поради това при липса на поне две сделки с имоти със сходни характеристики, се прилагат правилата на Наредбата. Относно наличните в имота трайни насаждения – орехи също не са установени сделки, поради което е извършена оценка по Наредбата за базисни цени на трайните насаждения. Със заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, представена в законоустановения срок по делото, вещото лице определя пазарна цена, съобразно изискванията на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, поради липса на предпоставките за приложение на чл. 32, ал. 2 във връзка с § 1, ал. 1, т. 1, 2, 2 а и 4 от ДР на ЗДС, а именно липса на установени за територията, в която се намират имотите на жалбоподателя, реално извършени сделки от категорията по § 1 а т. 2 от ДР на ЗДС със сходни характеристики на имота на жалбоподателя. В тази връзка и вещото лице е извършило оценката на имотите по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи и Наредба за базисните цени на трайните насаждения, предвид установените такива в имота – орехови дървета. По представената СТЕ се установява, че вещото лице потвърждава напълно оценката извършена в административното производство, като за отчуждаваната част от имота определя дължимо общо обезщетение по този метод в размер на 5 545 лв., съответно 2 931 лв. за отчуждената площ на имота и 2 614 лв. за трайните насаждения. Съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗДС "В случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на: т. 2. А именно по наредбата за реда за определяне на цени за земеделски земи". Видно от цитираното при липса на извършени сделки в районната служба по вписванията, какъвто е настоящия случай, тъй като не са установени пазарни аналози, оценката се определя по реда на посочените по-горе Наредби. Т. е. оценката е извършена законосъобразно и при наличието на предпоставките за извършване на такава оценка. Самият размер на оценката се потвърждава и от приетата съдебно-техническа експертиза. На второ място неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оценката е незаконосъобразна, тъй като в същата не е включено обезщетение за загубите от нереализирани доходи във връзка с продукция от "биологично земеделие" и субсидии за биологично производство, поради това, че ще изгуби този статут, поради близостта на магистралата. Това е така, тъй като оценката по посочените Наредби се извършва самостоятелно за всеки имот и в зависимост от определени компоненти, които са разписани в закона, а именно чл. 32, ал. 2 във връзка с § 1 а от ЗДС, като в тази връзка обезщетението съобразно законовите разпоредби се определя по пазарни цени, като понятието за това какво се разбира под пазарни цени също е определено в закона § 1 а ал. 1, т. 2 от ДР на ЗДС, и в законовите разпоредби при определяне на обезщетението не е предвидено в него да бъдат включени загуби от нереализирани доходи или пропуснати ползи от имота. Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът