Решение № 4395 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5970/2015 г.

Решение № 4395 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5970/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Мария Дамянова Вълчева против мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните да се произнесе по искането да й бъде изплатен остатък от 50% от регистрирани облигации на наследодателя Янчо Христов Папатилов, изселил се през 1920 г., ведно с лихва върху него. Твърди че е получила само половината от стойността на облигациите, а за останалата половина не е обезщетена. Министърът на земеделието и храните чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на писмо от 9.04.2015 г. на директор Дирекция "Държавен дълг и финансови пазари" в Министерство на финансите, изпратено до него и до заявителката. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 2 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Административното производство е по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. Образувано е по заявление от Мария Дамянова Вълчева за изплащане на сума от 141969 лева - половината от стойността на облигации, притежавани от наследодателя й - Янчо Христов Папатилов, изселник от Гърция през 1920 г. Представила е писмени доказателства за изплатени 50% от стойността на облигациите през 1999 г. Заявлението й е изпратено от министъра на земеделието и храните по компетентност в Министерство на финансите. Директор на Дирекция "Държавен дълг и финансови пазари" в Министерство на финансите е отговорил на заявителката с писмо от 9.04.2015 г. В него е изяснил нормативно уредените механизми за обезщетяване на наследниците на изселилите се бежанци в зависимост от вида изоставено имущество, обуславящо приложението на различни реституционни закони. Направил е извод, че правата на заявителката са погасени. Видно от данните по преписката, Мария Дамянова Вълчева е наследница на Янчо Христов Папатилов, починал на 1.03.1970 г. Тя е негова внучка - дъщеря на дъщеря му - Елена Янчева Лимончева, починала на 29.03.2004 г. Янчо Христов Папатилов е изселил се българин от с. Малък Дервент от 20.05.1920 г. - видно от Свидетелство за етническо малцинство за изселен или бежанец. При изселването имотите му са ликвидирани и оценени от Смесена комисия по Гръцко-българското изселване. Част от сумата му е била изплатена в брой, а остатъкът във временни свидетелства от Български държавен заем 6% от 1923 г. На Елена Янчева Лимончева са издадени две удостоверения от Банка ДСК - Ивайловград, съответно № 39 и № 51 от 17.02.1999 г., че са регистрирани и изплатени облигации и купони на наследниците на Янко Христов Папаталов в размер на 50%. От първото удостоверение се установява, че са регистрирани общо облигации на стойност 156500 лева и купони на стойност 70425 лева. От тях са изплатени 50% - 107594 лева. От второто удостоверение се установява регистрирани облигации на стойност 50000 лева и купони на стойност 22500 лева, като от тях са изплатени половината - 34375 лева. При тези данни по административната преписка съдът намира, че мълчаливият отказ на МЗХ да обезщети заявителката за остатъка от другата половина от стойността на регистрираните облигации и купони е законосъобразен. С решение № 202 от 31.05.1994 г. на Министерския съвет е постановена регистрация на облигациите от Българския заем - 1923 г. по спогодбата "Моллов-Кафандарис" в поделенията на Държавната спестовна каса /ДСК/. Определен е срок за регистрацията - пет месеца, считано от 1.07.1994 г. В т. 4 е предвидено, че непредставените в този срок облигации не подлежат на регистрация. Указанията относно реда и условията за регистрация на облигациите се издават съвместно от министъра на финансите и председателя на ДСК. В § 23 от Закона за държавния бюджет от 1995 г. е предвидено образуване на работна група, която в срок до 30.06.1995 г. да разработи проект на методика за ревалоризиране на облигациите по спогодбата "Моллов - Кафандарис" и на предложения за размера на необходимите средства и периодите на изплащането им. В Закона за държавния бюджет от 1996 г. - чл. 1, ал. 2 - разходи по т. 1.4.8 са заложени 315 млн. лева за изплащане на бежанските облигации по същата спогодба. В § 24 от същия закон е постановено изрично, че регистрираните в ДСК и заявени в МФ облигации и непогасени лихвени купони по тях, се изкупуват в срок до 30.09.1996 г. по цена 50 ст. за 1 лев от тяхната номинална стойност по ред, определен от Министерския съвет. Този ред е определен в Постановление № 88 от 16.04.1996 г. В чл. 2, ал. 1 от постановлението е повторена законовата разпоредба за прилагане коефициент на редукция 0.5 (или по цена 50 ст. за 1 лев) от номиналната им стойност, като общата сума не превишава 315 милиона лева. Средствата в този размер са за сметка на държавния бюджет. Посочено е още в чл. 3, ал. 2, че не се изкупуват облигациите, които не са регистрирани по реда на Решение № 202 на МС от 1994 г. В съответствие с предвижданията на ЗДБ е изменена и действалата до този момент редакция на чл. 10в, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. С изменение на закона, обн., ДВ, бр. 79/1996 г. е постановено, че българските граждани или техните наследници, чиито земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция се обезщетяват чрез обратно изкупуване на облигациите от държавата за изселилите се през периода 1913 - 1928 г. В тази категория лица попада наследодателят на жалбоподателката, изселил се през 1920 г. Видно от представените от жалбоподателката две удостоверения, наследодателката й Елена Лимончева - дъщеря на изселилия се българин, е регистрирала в срока облигациите и купоните и е получила полагащата й се съгласно § 24 от ЗДБ от 1996 г. и чл. 2, ал. 1 от ПМС 88/1996 г. половина от тяхната стойност. С това процедурата по обезщетяването на наследниците на Янко Христов Папатилов е приключила. Всички последващи промени в нормативната база през следващите години са насочени към новиране на сроковете за регистриране на облигации по сключения държавен заем по описаната спогодба. С тях обаче не се предвижда допълнително обезщетяване на собственици на облигации и купони, които са изплатени вече на регистриралите ги лица при спазване на законово предвидения коефициент на редукция. Така в преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 456/1997 г., § 65 е предоставена възможност на лицата, пропуснали до регистрират облигации по държавния заем по реда на Решение № 202/1994 г. на МС, да ги регистрират в 12-месечен срок от влизане в сила на постановлението по същия ред. С последващо изменение на чл. 10в, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ - ДВ, бр. 68/1999 г. вече е предвидено, че изселилите се лица в периода 1913 - 1928 г. се обезщетяват с поименни компенсационни бонове. Обезщетяването обаче е възможно само при наличие на изрично въведеното в нормата отрицателно условие - тези лица или наследниците им да не са регистрирали облигациите си за обратно изкупуване от държавата. Жалбоподателката не отговаря на това условие, тъй като нейната майка не само е регистрирала за обратно изкупуване от държавата на акциите и купоните, но е получила и дължимото й се заплащане още през 1999 г. Ето защо жалбоподателката не попада в кръга на правоимащите по чл. 10в, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и не подлежи на допълнително последващо обезщетяване. Искането й до МЗХ е неоснователно. Мълчаливият отказ на министъра да го уважи е законосъобразен. Жалбата срещу него се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение