Решение № 4170 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12217/2020 г.

Решение № 4170 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12217/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 18д, ал. 4 от Закона за социалното подпомагане (отм.);. Образувано е по касационна жалба на Зам. изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане /АСП/ гр. София срещу решение № 727/17.07.2020 г., постановено по адм. дело № 422/2020 г. по описа на Административен съд София – област /АССО/, с което е отменена заповед № РД1-176/08.05.2019 г. на зам. изпълнителния директор на АСП. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост, необоснованост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Посочва се, че първоинстанционният съд погрешно е възприел фактическата обстановка по делото, в резултат на което погрешни се явяват и формираните от последния изводи. Сочи се, че обжалваната заповед е издадена след като лицензът, издаден на Фондация "Социални норми" гр. Правец, е изтекъл на 20.08.2018 г., поради което с изтичането му продължаването на регистрацията в регистъра на доставчиците на социални услуги става незаконосъобразно. Твърди се, че в случая е налице липса на основание за вписване на доставчика, тъй като същият не може да извършва дейност без надлежно разрешение. По съображенията, изложени в касационната жалба се иска да се отмени обжалваното решение, ведно със законните последици, като се претендират и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. Прави се и възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът - Фондация "Социални норми" гр. Правец, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в с. з. оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение, поради което се иска същото да бъде оставено в сила. Претендират се и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 1200 лева и платената Д. Т по адм. д. № 18645/25.11.2019 г. за разглеждане на жалбата на фондацията пред ВАС, въз основа на която делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, чието решение е предмет на настоящото производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, като излага съображения, че оспорваното решение се явява валидно и допустимо, но неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното: Производството пред АССО е в изпълнение на Решение № 3380/13.04.2020 г., постановено по адм. д. № 130/2020 г. по описа на ВАС, с което е отменено решението по адм. д. № 769/2019 г. по описа на АССО. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № РД1-176 от 08.05.2019 г. на зам. изпълнителния директор на Агенцията по социално подпомагане, с която на основание чл. 18д, ал. 2 от ЗСП, чл. 2, ал. 2, т. 5 и чл. 5, ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на АСП и параграф 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСП и изтекъл срок на валидност на издаден от Председателя на Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/ лиценз № 0746/20.08.2015 г. е заличена регистрацията на Фондация "Социални норми" гр. Правец за предоставяне на социална услуга: "Център за социална рехабилитация и интеграция на деца" - с Удостоверение за регистрация № 148-03/12.08.2009 г., с дата на преиздаване 25.08.2015 г. и лиценз от ДАЗД № 0746/20.08.2015 г. От събраните по делото доказателства се установява, че с лиценз № 0746/20.08.2015 г. на ДАЗД, със срок на валидност - 20.08.2018 г., Фондация "Социални норми" гр. Правец е лицензирана като доставчик на социални услуги за деца, с обхват на лиценза – Център за социална рехабилитация и интеграция. Въз основа на издадения лиценз, на основание чл. 44, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСП, на 25.08.2015 г. АСП е издала /преиздала/ на Фондация "Социални норми" гр. Правец удостоверение за регистрация № 148-03 за предоставяне на социални услуги – Център за социална рехабилитация и интеграция за деца. С последващ лиценз № 1300/10.07.2018 г. на ДАЗД, със срок на валидност - 10.07.2021 г., Фондация "Социални норми" гр. Правец е лицензирана като доставчик на социални услуги за деца, с обхват на лиценза – Център за социална рехабилитация и интеграция. Въз основа на този лиценз и в изпълнение на съдебно решение № 459/23.03.2019 г. постановено по адм. д. № 1295/2018 г. по описа на АССО, влязло в сила на 01.05.2019 г. във връзка с отказ на АСП да впише в регистъра на АСП Фондацията, като доставчик на социални услуги, на 07.05.2019 г., на основание чл. 18в, ал. 4 от ЗСП (отм.); , АСП е издала на Фондация "Социални норми" гр. Правец удостоверение за регистрация № 00148-0008- Заповед № РД1-172/03.05.2019 г. за предоставяне на социални услуги – Център за социална рехабилитация и интеграция. Последвало издаването на атакуваната Заповед за заличаване регистрацията на Фондация "Социални норми" гр. Правец за предоставяне на социална услуга: "Център за социална рехабилитация и интеграция на деца" - с Удостоверение за регистрация № 148-03/12.08.2009 г., с дата на преиздаване 25.08.2015 г. и лиценз от ДАЗД № 0746/20.08.2015 г. В мотивите е посочено, че издаденият от председателя на ДАЗД лиценз № 0746 от 20.08.2015 г. е с изтекъл срок на валидност към 20.08.2018 г., че при проверка в регистъра на доставчиците на социални услуги към АСП е установено че Фондация "Социални норми" гр. Правец има нова регистрация за социалната услуга за деца "Център за социална рехабилитация и интеграция" – с удостоверение за регистрация № 00148-0008 от 07.05.2019 г., издадено на основание лиценз от ДАЗД № 1300 от 10.07.2018 г. със срок на валидност до 10.07.2021 г. В заповедта е отразено, че Удостоверение за регистрация № 148-03/12.08.2009 г., с дата на преиздаване 25.08.2015 г. е невалидно от влизане в сила на заповедта. Въз основа на така установената фактическа обстановка, решаващият съд счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – действащ в условия на делегация, в кръга на правомощията му, възложени със ЗСП, в предвидената форма, но в нарушение на изискванията за мотивираност на акта и в нарушение на материалния закон. Приел е, че в заповедта не е посочено на кое от деветте правни основания на чл. 18д, ал. 1 от ЗСП (отм.); е издадена, като посоченото от административния орган основание – изтичане на лиценз № 0746/20.08.2015 г. на ДАЗД не е сред хипотезите на чл. 18д, ал. 1 ЗСП. Съдът е приел и че неправилно административният орган е определил и датата на влизане в сила на заповедта, предвид обвързаността й с датата на валидност на лиценза, а именно 20.08.2018 г. По изложените съображения съдът отменил атакуваната заповед. Присъдени са и разноски, сред което не фигурират направените разноски в производството по адм. д. № 130/2020 г. по описа на ВАС, в изпълнение разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – Зам. изпълнителния директор на АСП в условията на делегация, съгласно Заповед № РД01-2187/08.11.2018 г. на Изпълнителния директор на АСП, в кръга на правомощията му, възложени със ЗСП, в предвидената форма, но в нарушение на материалния закон. Законът за социалното подпомагане, в чл. 18д, ал. 1 /действащ към момента на издаване на атакуваната заповед, понастоящем отм. / изчерпателно е уредил предпоставките за заличаване на регистрацията на доставчика на социални услуги, сред които не фигурира "изтичане срока на валидност на издаденият от Председателя на ДАЗД лиценз". Посоченото основание не би могло да се причисли и към визираните в чл. 18д, ал. 1, т. 6 от ЗСП (отм.); хипотези на прекратяване или заличаване на лиценза за предоставяне на социални услуги за деца, тъй като същите предполагат наличието на влязла в сила заповед на Председателя на ДАЗД, издадена на основание чл. 43з от Закона за закрила на детето /ЗЗДет. / /относ. редакция/. В случая не е налице такава заповед, поради което не може да се приеме че волята на административният орган е била регистрацията да се прекрати на основание чл. 18д, ал. 1, т. 6 от ЗСП (отм.);. Взаимодействието в тази насока между ДАЗД и АСП е разписано и в чл. 43и, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДет. / относ. редак. /, съгласно които Председателят на Държавната агенция за закрила на детето в тридневен срок от влизането в сила на съответната заповед изпраща на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане копие от издадените, подновени и променени лицензи за социални услуги за деца и свързаната с тях информация по чл. 18б, ал. 6, т. 1 – 5 от Закона за социално подпомагане, както и копие на издадените заповеди за прекратяване, отнемане и заличаване на лицензи с оглед вписването на посочените обстоятелства в регистъра по реда на Закона за социално подпомагане и издаване, подновяване, преиздаване и заличаване на удостоверенията за регистрация. Агенцията за социално подпомагане вписва в регистъра по реда на Закона за социално подпомагане обстоятелствата по ал. 1 в 5-дневен срок от предоставянето им от Държавната агенция за закрила на детето. Анализът на тези разпоредби налага извода, че за да се заличи едно удостоверение за регистрация от АСП задължително следва да е налице заповед на Председателя на ДАЗД, а такава, както бе посочено по-горе не е налице. Пряка последица от горното е и дадената със ЗЗДет. /в относ. редак./ възможност за подновяване на лиценза, като искането се подава в едномесечен срок преди да изтече валидността на изтичащият лиценз. От тази възможност се е възползвал и ответника, на когото, считано от 10.07.2018 г., е издаден нов лиценз. Целта на посочените разпоредби е да не се прекъсва предоставянето на социални услуги на деца. В заключение следва да се посочи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция и не следва да се преповтарят, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. По тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, при която настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, последното като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изход на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представеният РКО, за представителство по настоящото дело на процесуалния представител на ответника е заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 200 лева. В с. з. на 17.02.2021 г. процесуалния представител на касатора е направил възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), което и дава правомощието на съдебния състав да редуцира размера на дължимата сума съобразно фактическата и правна сложност на спора, която в случая не е голяма. С оглед на това Агенция за социално подпомагане следва да бъде осъдена да заплати на ответника по делото сумата, фиксирана в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (вр. чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36 от Закона за адвокатурата) - 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение. По отношение на претендираната Д. Т по адм. д. № 18645/25.11.2019 г. за разглеждане на жалбата на фондацията пред ВАС, въз основа на която делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, чието решение е предмет на настоящото производство, настоящият състав не може да се произнесе. Това искане по естеството си представлява искане за изменение на решението в частта на разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК и компетентен да се произнесе по него е първоинстанционният съд, след надлежно сезиране. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение