Решение № 13303 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8088/2012 г.

Решение № 13303 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8088/2012 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова "ГЕО ПЕТ М" АД София обжалва решение № 326/25.04.2012 г. на Министерския съвет на РБ. В жалбата се твърди, че решението е постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че решението е нищожно, тъй като противоречи на влязло в сила съдебно решение. Иска се отмяна на решението като незаконосъобразно или обявяването му за нищожно в частта по отношение на ПИ с идентификатори 51500.510.117 и 51500.510.114 в м."Акротирия", землището на гр. Несебър. Ответникът по жалбата Министерски съвет на РБ е на становище, че е неоснователна. Твърди се, че решението на Министерския съвет на РБ е издадено на основание Закона за устройство на територията. Не е нищожно, тъй като представените от жалбоподателя решения се отнасяли до друг административен акт. Ответникът Национална спортна академия "Васил Левски" е на становище, че жалбата е неоснователна. Твърди се, че решението на Министерския съвет на РБ е издадено в рамките на неговата компетентност и на основание § 5, т. 62 ДР на ЗУТ за защита на особено важни обществени и държавни отношения, свързани с висшето образование в Р България, като въпросът за собствеността върху имотите е неотносим към спора. Ответникът Министерство на регионалното развитие и благоустройството оспорва жалбата. Счита, че решението е законосъобразно и че с него не се засягат интереси на жалбоподателя. Това би станало едва след отчуждаването на имотите му. Ответниците Министерство на образованието, младежта и науката и Министерство на физическото възпитание и спорта не вземат становище по жалбата. Върховният административен съд обсъди доводите на страните и представените доказателства и установи следното: С решение № 326 от 25.04.2012 г. Министерският съвет на РБ е обявил територията, ползвана от Национална спортна академия "Васил Левски" София за "Водна учебна спортна база" на Националната спортна академия "Васил Левски" с площ от 85 331 дка на изчерпателно изброените в решението имоти за обект с национално значение. Решението е издадено на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Допуснато е предварително изпълнение на решението на основание чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно нотариален акт, вписан под № 4619, акт 150, том ХVII от 16.09.2004 г. жалбоподателят "ГЕО ПЕТ М" АД София е собственик на недвижим имот от 12 235 кв. м. в. м. "Кокалу" в землището на Несебър. От удостоверение от 31.03.2011 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър Бургас и представените скици се установява, че имотът по нотариален акт е идентичен с ПИ с идентификатори 51500.510.117 и 51500.510.114 в м. "Акротирия", землището на Несебър съгласно действащата кадастрална карта и регистър. Двата имота са включени в територията, обявена с решението на Министерския съвет за обект с национално значение и за дружеството жалбоподател е налице правен интерес от оспорването на решението в частта относно собствените му имоти. Като подадена от надлежна страна и в законния срок жалбата на "ГЕО ПЕТ М" АД София е процесуално допустима. С решение № 84/19 февруари 2010 г. на Министерския съвет на РБ е обявена територията на "Водна учебна спортна база" на Националната спортна академия "Васил Левски" с площ от 135.30 дка за обект с национално значение. Това решение е издадено на основание § 5, т. 62 ДР ЗУТ. В обхвата му попадат имотите, посочени по-горе, собственост на "ГЕО ПЕТ М" АД София с идентификатори 51500.510.117 и 51500.510.114 в м."Акротирия", землището на гр. Несебър. По отношение Решение на Министерски съвет № 84/19.02.2010 г. е проведен съдебен контрол, като с решение от 16.05.2011 г. по адм. д. № 13111/2010 г. Върховният административен съд, тричленен състав е отменил решението като незаконосъобразно в частта относно поземлени имоти 51500.510.117 и 51500.510.114 в м. "Акротирия". Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е оставено в сила с решение от 06.10.2011 г. по адм. д. № 9497/2011 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Съгласно чл. 177, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 213 ЗУТ актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересуван може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Върховният административен съд приема, че решение № 326/25.04.2012 г. на Министерския съвет на РБ за обявяване на територията на "Водна учебна спортна база" на Национална спортна академия "Васил Левски" по отношение на имоти с идентификатори 51500.510.117 и 51500.510.114 е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 213 ЗУТ. Решението в оспорената му част противоречи на влязло в сила решение на съда. Силата на присъдено нещо на решението на съда действа между страните по делото и е задължителна за съда, който го е постановил, за всички съдилища, учреждения и общини в Р България - чл. 297 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Решение № 326/25.04.2012 г. на МС в оспорената му част представлява повторно издаден акт със същото съдържание като отменения - решение № 84/19.02.2010 г., поради което не поражда правни последици. Съдържанието е еднакво, тъй като са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания - включването на процесните имоти в територия, обявена за обект с национално значение на основание § 5, т. 62 ДР ЗУТ. По изложените съображения и на основание чл. 177, ал. 2 АПК във вр. с чл. 213 ЗУТ Решение на МС на РБ № 326/25.04.2012 г. за обявяване на територията на "Водна учебна спортна база" на Национална спортна академия "Васил Левски" за обект с национално значение по отношение на имоти с идентификатори 51500.510.117 и 51500.510.114 в м. "Акротирия", землището на гр. Несебър следва да бъде обявено за нищожно. Представените от ответника Национална спортна академия "Васил Левски" писмени доказателства са неотносими към спора. Същите не променят направените по-горе фактически и правни изводи. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд