Решение № 11619 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1568/2009 г.

Решение № 11619 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1568/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Георги Димитров Лефтеров от гр. Варна срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 18 по протокол № 1 от 07.01.2009 г., с което му е наложено наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и се претендира неговата отмяна със законните последици. Твърди се, че констатациите на Инспектората касаят преценката за законосъобразност на постановени от магистрата актове, която е извън правомощията му; оспореното решение на ВСС е немотивирано и постановено при ненадлежно сезиране, тъй като извършената от Инспектората при ВСС проверка е извън планираните такива за 2008 г. и при липса на отправен сигнал. Излагат се и доводи, оборващи изводите на проверяващия орган за тенденциозност и предубеденост при постановяване на съдебния акт по ч. гр. д. № 8003/2007 г. по описа на ВОС. Ответникът Висш съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалният си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и предлага да бъде отхвърлена изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството за ангажиране дисциплинарната отговорност на Георги Димитров Лефтеров -съдия в РС гр. Варна е образувано по предложение на Инспектората към ВСС за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ за извършени нарушения, попадащи в приложното поле на т. 1 и т. 4, ал. 3, чл. 307 ЗСВ - постановяване на съдебни актове в производство по чл. 237 ГПК (отм.) системно извън 7-модневния срок за периода от 01.01.2006 г. до 1.03.2008 г. и допуснати редица нарушения по ч. гр. д. № 8003/2007 г. по описа на ВОС, изразяващи се в освобождаване от държавна такса в размер на 170 020лв и произнасяне по неприето изрично искане за увеличение на претенцията и в същия ден. Образуваното с решение на ВСС от 1.10.2008 г. дисциплинарно производство по дисц. дело № 22/2008 г. е приключило с решение № 10-00-042/18.12.2008 г. на дисциплинарния състав, избран по реда на чл. 316, ал. 3 ЗСВ чрез жребий, с предложение до ВСС за налагане на Лефтеров на дисциплинарно наказание по т. 3, ал. 1, чл. 308 ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение за 1-годишен срок. В решението е прието, че Лефтеров е допуснал нарушения при постановяване на съдебните актове в производствата по чл. 237 ГПК (отм.) и то не инцидентни, а в продължение на двегодишен период - от 1.01.2006 г. до 1.03.2008 г., като от разгледаните общо 365 дела са приключени в изискуемия 7-модневен срок само 18 бр., т. е. 4, 9 %. Това е възприето от дисциплинарния състав като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ, още повече, че не се оспорва от привлечения към дисциплинарна отговорност. В мотивите на решението се съдържа и изрична констатация, че проверяващия огран (Инспектората към ВСС) не е излязъл извън своята компетентност и са възприети изцяло констатациите по Акта с резултати от извършена проверка. Досежно констатациите по движението и процедирането от съдия Лефтеров по ч. гр. д. № 8003/2007 г. по описа на ВОС е прието, че се касае за висящо производство, решението по което подлежи на последващ съдебен контрол и визираните нарушения са по същество, т. е. извън компетентността на Инспектората към ВСС. Това е довело до частично отпадане на дисциплинарните нарушения и предложение за наказание само за нарушение по т. 1, ал. 3, чл. 307 ЗСВ от дисциплинарния състав. От представения в цялост протокол № 1 от заседанието на ВСС, проведено на 7.01.2009 г., в частта по т. 18, (относно произнасяне по решението на дисциплинарния състав по дисц. дело № 22/2008 г. по описа на ВСС), предложеното с решението на дисциплинарния състав наказание не е прието и дисциплинарната отговорност на Лефтеров е ангажирана по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ, като е наложено наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Наложеното наказание е мотивирано от една страна с безспорно установените нарушения в срочността при приключване на делата по чл. 237 ГПК (отм.), в която част са възприети мотивите на решението по дисц. дело № 22/2008 г., и от друга страна - с необосновано "бързо Д произнасяне по ч. гр. д. № 8003/2007 г. по описа на ВОС и то с освобождаване на молителя от държавна такса, която е в значителен размер (170 020 лв). В този смисъл са изказванията на 5-ма членове на ВСС (от общо 6 изказвания), които по смисъла на чл. 320, ал. 4 ЗСВ са част от мотивите на оспорения административен акт. Така изяснената от дисциплинарния състав и възприета от ВСС фактическа обстановка не е оборена в съдебната фаза на производството. При определяне вида на дисциплинарното наказание по реда на чл. 308 във връзка с чл. 309 от ЗСВ, с оглед съответността му на извършеното дисциплинарно нарушение, ВСС е игнорирал от обсъждане неустановените по безспорен начин нарушения (визирани по-горе по ч. гр. д. № 8003/2007 г. по описа на ВОС), описани в предложението и е съобразил вида на предложените наказания от вносителя на предложението и от дисциплинарния състав. Обжалваното решение на ВСС е законосъобразно и обосновано, постановено при спазена процедура по чл. 310 - 320 ЗСВ, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Единственият довод за нарушение на административно-производствените правила касае процедурата по назначаване и извършване на проверката от Инспектората към ВСС, нейния обхват и участието в дисциплинарното производство на представител на този орган. Видно обаче от документацията по административната преписка възраженията са неоснователни, тъй като проверката е назначена със заповед № 114/18.08.2008 г. на главния инспектор на Инспектората към ВСС в унисон с изискването на чл. 57, ал. 2 и чл. 58 ЗСВ - по сигнали вх. № № 375/19.03.2008 г., 768/15.04.2008 г. и 1590/1.07.2008 г. Не е налице и визираното нарушение на процедурата, изразяващо се според жалбоподателя в участие в дисциплинарното производство на представител на Инспектората, тъй като нормите на чл. 317, ал. 1 и чл. 318, ал. 4 ЗСВ регламентират изричното уведомяване на "вносителя на предложението" и неговото изслушване в дисциплинарното производство. (чл. 318, ал. 4, в редакцията, бр. 64/2007 г. на ДВ). Неснователно е и възражението за немотивираност на решението на ВСС, тъй като е налице доклад на председателя на Дисциплинарния състав пред ВСС в заседанието, проведено на 7.01.2009 г., и изказвания на 5-ма членове на ВСС (от общо 6), които по смисъла на чл. 320, ал. 4 ЗСВ съставляват мотивите на оспорения административен акт, т. е. мотивите на обжалваното решение частично се съдържат в предхождащ акт, съставен с оглед предстоящото издаване на крайния административния акт. В случая това е решението на Дисциплинарния състав на ВСС, който събира и преценява доказателствата, изслушва страните, взема становище относно наличието или липсата на основание за налагане на дисциплинарно наказание и предлага наказанието. Приетото от Дисциплинарния състав решение, заедно с преписката се представя на председателстващия ВСС за внасяне в заседание. Следователно решението на ВСС е издадено въз основа на подготвителния документ - решението на дисциплинарния състав, поради което изложените в него съображения са такива и за издаване на обжалваното решение, допълнени от изказаните мнения на конкретните членове на колективния орган (ВСС). Неоснователно се явява и оспорването на вида на наложеното наказание, тъй като при преценката на установените и доказани фактически обстоятелства, какво по вид дисциплинарно наказание следва да се наложи, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, съобразявайки се с установеното виновно поведение на дисциплинарно отговорното лице, съгласно критериите по чл. 309 във връзка с чл. 308 и 309 ЗСВ. В случая, след преценка по целесъобразност, ВСС е наложил на съдия Лефтеров най-тежкото наказание - "уволнение", с оглед тежестта на нарушението и поведението на нарушителя (формата на вината), обстоятелствата, при които е извършено и вредните му последици, преценявайки, че с това наказание се постига целта на ЗСВ за освобождаване от системата на съдебната власт на съдии, прокурори и следователи, които допускат поведение, рефлектиращо върху авторитета на магистратите и вредящо на обществото. При тази комплексна преценка са взети предвид сроковете на обичайно произнасяне от конкретния магистрат в производствата по чл. 237 ГПК (отм.), описани по пера от проверяващия орган, съпоставени с произнасянето по конкретно провереното дело - ч. гр. д. № 8003/2007 г. по описа на ВОС. Установено е безспорно несъответствие при постановяване на съдебния акт по това дело в сравнение с всички останали такива, вкл. и с образуваните едновременно с него. Този факт обаче не е възприет като самостоятелно основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на магистрата, а той е преценен като част от фактическата обстановка, сочеща на перманентни нарушения досежно процесуалните срокове и единствен прецедент за "бързо" произнасяне по конкретното дело. Ирелевантни се явяват възраженията по жалбата досежно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, тъй като, както беше изяснено по-горе, в оспореното решение на ВСС липсва мотивировка за извършено нарушение от този вид. Предвид изложеното, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение на ВСС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него - отхвърлена като неоснователна. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 323, ал. 4 от ЗСВ