Решение № 4565 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1779/2024 г.

Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане с правно основание чл. 239, т. 5 АПК на Н. Преждарова, гр. Пазарджик, за отмяна на влялото в сила съдебно решение 9265/04 октомври 2023 г., постановено по адм. д. 6929/2023 г. от Върховния административен съд, второ отделение, с което в производство по чл. 208 и сл. АПК е оставено в сила решение 351/29 май2023 г., постановено по адм. д. 17/2023 г. от Административен съд Пазарджик. Искателката поддържа, че не е била надлежно представлявана на проведеното заседание на 19 септември 2023 г., поради ангажимент на пълномощника й адв. Е. Йорданов по наказателно дело, извън София, за което надлежно бил уведомен съдебният състав. Счита, че следвало да се приложи разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, тъй като чл. 239, т. 5 АПК сочел като различни основания невъзможността за явяване на страната и пълномощника й във връзка с осъществяваното представителство и възможността за предоставяне на надлежна правна защита. В допълнение се посочва, че неявяването на жалбоподателката в съдебно заседание било в резултат на влошено здравословно състояние на близките й. Моли съда да отмени решението на тричленния състав и да върне делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Ответната страна Министъра на вътрешните работи в представено писмено възражение и чрез гл. юрк. Табакова оспорва молбата за отмяна и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, като обсъди доводите, изложени в искането и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно. В съдебното заседание, проведено на 19 септември 2023 г. по адм. д. 6929/2023 г. по описа на ВАС, е направено искане за отлагане на делото от процесуалния представител на молителката. Същото е било разгледано, но решаващият състав на ВАС в открито съдебно заседание по делото, е приел същото за неоснователно. Счел е, че не са налице условията на чл. 139, ал. 1 АПК за отлагане на делото, дал е ход и е решил спора по същество. Посочил е, че разпоредбата на чл.139, ал.1 от АПК изисква в условията на кумулативност да са налице пречки за явяване, както за страната, така и за процесуалния представител. Посочено е от съда, че в случая по делото са представени доказателства единствено за процесуалният представител на Преждарова, но не и такива за невъзможност за явяването й лично. Съгласно нормата на чл. 239, т. 5 АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Според чл. 139, ал. 1 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Визираното в чл. 239, т. 5 АПК изисква да е допуснато процесуално нарушение от съда при разглеждане на делото, което да е довело до лишаване на страната от участие в делото. В съдебното заседание, проведено пред тричленния състав на Върховния административен съд на 19 септември 2023 г. е докладвана молбата на пълномощника на оспорващата страна за отлагане на разглеждането на делото. По тази молба съдът се е произнесъл, като е приел, че не е налице хипотезата на чл. 139, ал. 1 АПК, след като са представени доказателства единствено за процесуалният представител на Преждарова, но не и такива за невъзможност за явяването й лично. Правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл.139, ал.1 АПК изисква в условията на кумулативност да са налице пречки за явяване, както за страната, така и за процесуалният представител. При всички случаи, за да се отложи разглеждането на делото, претендиращата страна следва да удостовери наличие на основанията с писмени доказателства. В случая процесуалният представител на жалбоподателката е твърдял, че не може да се яви в съдебно заседание, поради служебна ангажираност, но не са били представени доказателства за неявяването на жалбоподателката лично. При това положение не може да се приеме, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, които са лишили страната от възможност да участва в производството по делото. Писмените доказателства, представени с искането за отмяна, а именно 2 бр. епикризи не могат да бъдат кредитирани от настоящия петчленен състав, тъй като същите не касаят Н. Преждарова. Дори и да се приеме, че касаят влошено здравословно състояние на близките й, същите се отнасят за престоя им в болнично заведение и то преди проведеното съдебно заседание на 19 септември 2023 г., следователно за Преждарова е бил налице достатъчен срок да организира защитата си. Не се споделят доводите на искателката, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, тъй като чл. 239, т. 5 АПК сочел като различни основания невъзможността за явяване на страната и пълномощника й, във връзка с осъществяваното представителство и възможността за предоставяне на надлежна правна защита. Делото е административно и по отношение на него се прилагат разпоредбите на АПК. Действително съгласно чл.144 АПК за неуредените в дял трети Производства пред съд въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Въпросът относно отлагане на делото, обаче, е уреден именно в приложената от съда разпоредба на чл.139, ал. 1 АПК. С оглед обстоятелството, че не е налице неуреден от АПК въпрос, разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК е неприложима. Молбата за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК като неоснователна следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав