Решение № 12090 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12127/2010 г.

Решение № 12090 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12127/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл. Образувано e по жалба на Харун Харун Бекир от гр. Кърджали против заповед № РД - 10 - 1483/27.08.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "старши експерт по чуждоезиково обучение" в Регионален инспекторат по образование гр. Кърджали, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на закона, тъй като не са налице законовите изисквания за прекратяване на служебното му правоотношение за заеманата длъжност, тъй като последната продължава да съществува. Твърди още, че заповедта е издадена в нарушение на законно установени срокове. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по жалбата министър на образованието, младежта и науката чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като събраните по делото доказателства взети в своята съвкупност и по отделно, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна. От данните по делото е видно, че жалбоподателят Харун Харун Бекир е назначен за държавен служител в Инспекторат по образование при МОН - гр. Кърджали със заповед № РД - 12 - 1147/15.04.2002 г. на длъжност "старши експерт по майчин език", като последното му преназначение е със заповед № РД - 10 - 968 от 29.04.2010 г. на длъжност "старши експерт по чуждоезиково обучение" при Регионален инспекторат по образование - гр. Кърджали. С обжалваната заповед № РД - 10 - 1483/27.08.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "старши експерт по чуждоезиково обучение" поради съкращаване на длъжността. Оспорената заповед е издаден от компетентният орган съгласно чл. 108 от ЗДСл., / в случая министър на образованието, младежта и науката, който е орган по назначаването/, в предвидената от същата разпоредба писмена форма. Заповедта съдържа посочените в правната разпоредба задължителни реквизити, в това число правно основание за прекратяване на служебното правоотношение и датата от когато то настъпва. Заповедта е издадена и при спазване на административно-производствените правила. Наведените в жалбата оплаквания в този смисъл се явяват неоснователни. Доводът, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл., тъй като не е отправено писмено предизвестие, се явява неоснователен, доколкото неспазването на това изискване единствено поражда задължение за органа по назначаването да заплати обезщетение за неспазения срок на предизвестие, без това да прави заповедта незаконосъобразна единствено и само на това основание. Неоснователно е и оплакването досежно нарушението, изразяващо се в това, че заповедта не е посочен реда и срока на нейното обжалване. Съгласно чл. 108 от ЗДСл. служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетение и придобитият ранг на държавна служба. В нормата няма въведени други изисквания, но доколкото става въпрос за административен акт, то е повече от логично, че следва и да отговаря на изисквания за форма и съдържание на административния акт, посочени в чл. 59, ал. 1 от АПК. Едно от тези изисквания - т. 7 е в акта да бъде посочено пред кой орган и в какъв срок актът може да бъде обжалван. В процесната заповед наистина не съдържа реквизит по чл. 59, ал. 1, т. 7 от АПК, но допуснатият порок не е съществен и също не прави заповедта незаконосъобразна само на това основание. Отделно от това в такива случаи по законодателен път е дадена възможност на адресата на заповедта да защити правата си, като чл. 140, ал. 1 от АПК посочва, че в такива случаи срокът за обжалване на акта се удължава на два месеца. Не могат да бъдат споделени и оплакванията за допуснати нарушения на административно-производствените правила предвид на това, че към момента на издаване на заповедта не са извършвани промени в Правилника за устройството и дейността на Регионалните инспекторати по образование, като числеността на РИО-гр. Кърджали не е променяна, както и че утвърденото щатно разписание е в сила от 1.09.2010 г., т. е. същото не е било налице към датата на издаване на заповедта - 27.08.2010 г. От данните по делото не се установява да има извършени промени в Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати по образование, като в случая няма спор, че общият брой на служителите в РИО - гр. Кърджали е запазена. Като доказателства по делото е представена заповед РД-09-1124 от 27.08.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с което е изменено длъжностното разписание на Регионалния инспекторат по образование - гр. Кърджали, поради което то е било факт към датата на издаване на заповедта за съкращение. От друга страна заповедта е връчена на жалбоподателя на 1.09.2010 г., към която дата е налице новото длъжностно разписание. Спорният въпрос е дали е налице законовото изискване на чл. 106, ал. 1, т. 2 за прекратяване на служебното правоотношение поради съкращение на длъжността. В жалбата се навеждат доводи, че в случая не е налице реално съкращаване на длъжността, тъй като изпълняваните от жалбоподателя задачи и функции се възложени на друго лице, а ответната страна чрез своя процесуален представител поддържа тезата, че длъжността За да отговори на спорния въпрос настоящата инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, (НПЕКДА, приета с ПМС № 47/01.03.2004 г., обн., ДВ, бр. 18/5.03.2004 г.), "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Следователно отличителните белези на понятието "длъжност в администрацията" са две - 1. нормативно определена позиция и 2. система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това когато една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., то следва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира като наименование /определена нормативна позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация и че не съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, като двете изисквания следва да са налице кумулативно. Съкращаване на длъжността е налице и когато длъжност със същото наименование и функции продължава да съществува, но бройката на служителите, натоварени с изпълнението й, е намален, което налага прекратяване на служебното правоотношение на част от служителите. От данните по делото е видно, че във връзка с доклад на ръководителя на Регионалния инспекторат по образование - гр. Кърджали, вх. № 0509 - 159 от 14.08.2010 г. - л. 14 и сл. от делото, със заповед № РД-09-1134/27.08.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, е изменено, считано от 1.09.2010 г., длъжностното разписание на Регионалния инспекторат по образование - гр. Кърджали, като в специализираната администрация, в отдел "Инспектиране и организационно-методическа дейност", съществуващите 4щатни бройки "старши експерт по организация на средното образование" се коригират на 2щатни бройки, длъжността "старши експерт по чуждоезиково обучение" се съкращава, създава се нова длъжност "старши експерт по професионално образование" и нова щатна длъжност "старши експерт за квалификация на педагогическите кадри", а в "Обща администрация", отдел "Административно-правно, финансово-стопанско и информационно обслужване" се създава нова длъжност "младши юрисконсулт". От писмените доказателства по делото, както и от заключението на вещото лице Красимира Горянова по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, чието заключение като обективно и компетентно и не оспорено от страните, съдът възприема напълно, се установява, че функциите на длъжността "старши експерт по чуждоезиково обучение", заемана от жалбоподателя, продължават да съществуват и се изпълняват след уволнението му от Албена Хорочева - старши експерт по български език и литература съгласно заповед № РДА - 09 - 299/13.09.2010 г. на началника на РИО- Кърджали. На база на гореизложеното следва да бъде прието, че по новото щатно разписание на Регионален инспекторат по образование - гр. Кърджали, в сила от 1.09.2010 г. длъжността "старши експерт по чуждоезиково обучение" не фигурира в щатното разписание. Изпълняваните задачи и функции на длъжността продължават да съществуват, но те се изпълняват от друг служител, който по принцип изпълнява други задачи и функции, а тези от съкратената длъжност "старши експерт по чуждоезиково обучение" са му придадени допълнително. С оглед на това не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че заеманата от него длъжност продължава да съществува като наименование /определена нормативна позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация и като функции и задачи. С оглед на това следва да бъде прието, че е налице фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., издадената заповед се явява законосъобразна и като неоснователна, жалбата на Харун Харун Бекир от гр. Кърджали следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на осн. чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,