Решение № 5448 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14405/2014 г.

Решение № 5448 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14405/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Люлин, против решение № 5865/7.10.2014 г., постановено по адм. дело № 616/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 91-ЗСП-725/30.11.2012 г. на директора на дирекция "СП" - Люлин, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Илия Атанасов Котрулев от гр. София, лично и чрез пълномощника адв. Александър Живков, оспорва жалбата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отменена заповед № 91-ЗСП-725/30.11.2012 г. на директора на дирекция "СП" - Люлин Младост, потвърдена с решение № РД-01-721/28.12.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град. С решението преписката е изпратена на директора на дирекция "СП" - Люлин за ново произнасяне по подадената от Илия Атанасов Котрулев молба-декларация вх. № 91-ЗСП-725/24.09.2012 г. съобразно указанията по тълкуването и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата фирма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Според съда, незаконосъобразно е отказано предоставяне на исканата целева помощ за отопление, поради неправилност на извода на административния орган, че жалбоподателят Илия Атанасов Котрулев не отговаря на условието чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, който поставя изискването лицето да не притежава движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи. В случая жалбоподателят е декларирал, че от притежаваната от него къща в с. Калища, община Ковачевица получава наем в размер на 25 лв. месечно и тази сума е взета предвид при изчисляване на средномесечния му доход, а административният орган, който носи доказателствената тежест в случая, не е доказал, че от имота е или може да бъде получаван доход в по-висок размер. Съдът е изложил, че наличието на недвижим имот като самостоятелно обстоятелство не обосновава безспорен извод, че този имот може да бъде източник на доходи, а е необходимо да се установи, че имотът е бил или е могъл реално да бъде източник на доходи за жалбоподателя към периода, за който се претендира отпускане на помощ за отопление над декларираната сума и съответно - посредством този доход заедно с останалите доходи жалбоподателят да може сам да посреща основните си жизнени потребности, в това число и за отопление за сезон 2012/2013 г. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Илия Атанасов Котрулев е подал молба-декларация с вх. № 91-ЗСП-725/24.09.2012 г. до директора на дирекция "СП" - Люлин с искане за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2012/2013 г. По тази молба първоначално е постановен отказ със заповед № 91-ЗСП-725/19.10.2012 г. на директора на дирекция "СП" - Люлин, който е отменен при обжалването по административен ред и преписката е върната за ново произнасяне. При новото произнасяне е постановена обжалваната пред съда заповед № 91-ЗСП-725/30.11.2012 г., с която отново е отказано отпускането на исканата помощ. В мотивите на заповедта е посочено, че Илия Котрулев е декларирал, че притежава недвижима собственост - къща в с. Калища; този имот е и може да бъде източник на доходи, като в случая молителят е декларирал, че получава наем 25 лв., но не е представил категорично доказателства за това; притежава и съсобственост в жилището в бл. 009 след смъртта на майка му, където е постоянният му адрес и живее там в момента; не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП. В мотивите на решението на директора на дирекция РДСП, постановено при обжалването по административен ред, е посочено, че в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП не е предвидено изискване от имота реално да са получавани доходи, а само да е обективно възможно такива доходи да бъдат получавани; отново е подчертано, че в случая Илия Котрулев е декларирал, че получава наем от имота в размер на 25 лв., но не е представил категорично доказателства за това. В изготвения в хода на административното производство социален доклад е прието, че през релевантния период за изчисляване на средномесечния доход на Илия Котрулев, същият е получавал социални помощи за деца в размер на 35 лв., присъдени издръжки - 50 лв. и 25 лв. - наем, като тези доходи съответстват на декларираните от лицето в подадената молба-декларация за отпускане на целевата помощ. Не се спори относно обстоятелството, че Илия Котрулев е разведен, както и че живее в жилище в гр. София, жк "Люлин" бл. 009, което е тристайно и с площ 91,61 лв. м.; живее в това жилище заедно със сина си Юлиян, роден през 1994 г., който е бил ученик през 2012 г. /когато е изготвен социалният доклад/; не се спори също, че Илия Котрулев е изключителен собственик на къща в с. Калища, област Перник, която е с площ от 120 кв. м. Според събраните по преписката доказателства апартаментът в гр. София е придобит по време на брака на родителите на Илия Котрулев през 1992 г. чрез покупка от общината; майка му е починала през 2009 г. и е оставила за свои наследници съпруг, Илия Котрулев - син и три други деца /респективно - наследници на починал преди нея син/. При тези данни, правилен е изводът на административния орган, възприет и от съда, че Илия Котрулев е съсобственик на жилищния имот - апартамент в бл. 009 в жк "Люлин", в който живее. Липсва ясно становище на административния орган каква е притежаваната идеална част от апартамента, но по общите правила на съпружеската имуществена общност и на наследяването, би следвало частта на Илия Котрулев да е 1/20 идеална част. Предвид тази фактическа обстановка, изводът на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед е правилен. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. В чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. В т. 1 на чл. 10, ал. 1 ППЗСП като условие за отпускане на социални помощи е предвидено обитаваното от лицата собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от параметрите, посочени диференцирано в б. "а" до б. "д". Семейството на Илия Котрулев, според подадената от него декларация, към релевантния момент е било двучленно /състоящо се от него и сина му Юлиян/ и затова попада в хипотезата на по б. "б", при която е предвидено двустайно жилище. Притежаваната от Илия Котрулев 1/20 ид. ч. от апартамента в бл. 009, който е тристаен, не може да бъде приравнена на двустайно жилище. Поради това, жилището, което същият обитава със семейството си и от което притежава идеална част, не надвишава размерите по чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП и затова тази собственост не представлява пречка за получаване на социални помощи. Относно имота в с. Калища е установено, че е източник на доходи и самият молител е декларирал това обстоятелство, като е посочил, че получава наем в размер на 25 лв. Това обстоятелство е прието от административния орган за недоказано, като не е напълно ясно какво точно се приема за недоказано - дали факта на получаването на наем от имота или размерът на този доход. Предвид това, че в социалния доклад, при изчисляване на средномесечния доход, е взет предвид наем в размер на 25 лв. /както е деклариран от лицето/, се налага изводът, че от административния орган се оспорва размера на този наем и вероятно се счита, че действително получаваната от наем сума е по-голяма. Както обосновано е приел първоинстанционният съд, такова обстоятелство не е установено от административния орган, нито са събрани доказателства, от които да се установява обективната възможност за получаване на по-висок наем. Следва да бъде споделено становището на първоинстанционния съд, че притежаването на недвижим имот или идеална част от такъв имот не представлява самостоятелно основание, което изключва получаването на социална помощ, а следва да е налице обективна възможност за получаване на доходи от този имот и то в размер, който, заедно с останалите източници на доходи, които се вземат предвид при изчисляване на средномесечния доход на лицето за последните 6 месеца преди подаване на молбата-декларация за отпускане на целевата помощ за отопление, надвишава диференцирания минимален доход на това лице или семейство, определен съгласно чл. 9 ППЗСП. Както правилно е заключил първоинстанционният съд, в случая не е установено, че притежаваният от Илия Котрулев недвижим имот в с. Калища е или може обективно да бъде източник на доходи в размер, който да представлява пречка за отпускане на социална помощ. Доводите в касационната жалба за това, че Илия Котрулев притежавал други недвижими имоти или идеални част от такива имоти, което представлявало пречка за получаване на социална помощ, нямат отношение към правилността на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд правилно е изследвал законосъобразността на оспорения пред него административен акт с оглед изложените в него фактически и правни основания за издаването му, а като основание за отказа в заповедта са посочени само обсъдените по-горе имоти - идеална част от апартамент в бл. 009 в жк "Люлин", гр. София и къща в с. Калища. Твърдението на касатора, че Илия Котрулев е притежавал и други недвижими имоти или части от такива имоти, за които не били събрани доказателства в хода на административното производство, само потвърждава тезата на съда, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по случая, преди да се произнесе с административен акт. В касационното производство е недопустимо да се правят нови фактически установявания съгласно правилото на чл. 220 АПК. Съдът правилно е отменил обжалваната заповед и е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган. С оглед изложените по-горе съображения следва при новото произнасяне административният орган да изпълни изискванията по чл. 35 АПК, в който е предвидено, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. При положение, че след като изпълни задълженията си, произтичащи от тази разпоредба, административният орган установи, че заявителят действително притежава недвижим имот/имоти или част от имот/имоти, следва да обоснове извода си, че този имот/имоти, или съответната притежавана част може обективно да бъде източник на доходи, а за имота в с. Калище - да бъде установено, че доходът обективно е по-голям от декларирания от лицето. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, ответникът по касационната жалба има право на разноски. В производството пред Върховния административен съд ответникът по касационната жалба е представляван от адвокат Александър Николов Живков, като последният е оказал безплатна правна помощ на материално затруднено лице, съгласно вписаното в договора за правна помощ и съдействие правно основание за безплатна помощ - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА /договор от 26.10.2012 г., серия А, № 0328994 на АС - София, приложен на л. 75 от първоинстанционното дело/. В случая са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА и на адвоката, оказал безплатна правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, в частност по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Александър Живков възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,