Решение № 4844 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2447/2015 г.

Решение № 4844 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2447/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Димитров Борисов от гр. Самоков, чрез пълномощника му адв. Любен Константинов, срещу решение № 1145 от 09 декември 2014 г., постановено по адм. дело № 644/2014 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК - 02-ЮЗР - 5/25 април 2014 г. на началника на РДНСК Югозападен район и срещу заповед № ДК - 02-ЮЗР-293/20 септември 2012 г., издадена от началника на РДНСК Югозападен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация, началникът на РДНСК Югозападен район, чрез процесуалния си представител юрк. Полина Анастасова, оспорва жалбата като процесуално недопустима. Алтернативно излага доводи за нейната неоснователност. Другият ответник - Иван Димитров Борисов, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е частично недопустима, а в допустимата си част - неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, но е недопустима в частта, с която се оспорва решението на административния съд в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Георги Димитров Борисов срещу заповед № ДК - 02-ЮЗР-293/20 септември 2012 г. на началника на РДНСК Югозападен район. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ решенията на първоинстанционния съд по жалби и протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни, с изключение на решенията по жалби срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, комплексни проекти за инвестиционна инициатива и заповеди за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория включително. Нормата е с процесуален характер, има незабавно действие и при отсъствие на преходна разпоредба за висящите спорове, влиза в сила веднага. Обжалваното решение не е сред визираните по-горе изключения, а е решение по жалба срещу акт - заповед на началника на РДНСК Югозападен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строеж - шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, който се разглежда само на една съдебна инстанция, чието решение е окончателно. С оглед горното касационният контрол върху оспореното решение в тази му част е недопустим. Налице е основанието по чл. 215, т. 4 от АПК за недопустимост на обжалването, което налага оставяне на касационната жалба в посочената част без разглеждане и прекратяване на производството по делото. В останалата си, допустима част, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба на Георги Димитров Борисов срещу заповед № ДК - 02-ЮЗР - 5/25 април 2014 г. на началника на РДНСК Югозападен район, с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е допусната поправка на очевидни фактически грешки в заповед № ДК - 02-ЮЗР-293/20 септември 2012 г. на началника на РДНСК Югозападен район. Посочено е, че относно описанието на местоположението на строежа, навсякъде в заповедта да се чете "между УПИ VI - 127 и УПИ XX - 126", а при посочване на годината на изпълнение на строежа да се чете "след 15 декември 2011 г.". За да отхвърли жалбата на Борисов в тази част решаващият съд е изложил мотиви, че не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК. като заповедта е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, при наличие на законово регламентираните реквизити за нейното издаване и е постановена в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Установено е по делото, че заповед № ДК - 02-ЮЗР-293/20 септември 2012 г., издадена от началника на РДНСК Югозападен район, е била предмет на оспорване по адм. дело № 1314/2013 г. по описа на Административен съд София - област, като с определение № 327 от 04 април 2014 г. делото е прекратено и е изпратено като преписка на началника на РДНСК Югозападен район за отстраняване на очевидни фактически грешки по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, поради констатирано несъответствие между действителната и външно изразената воля на административния орган. Органът, след извършване проверка на писмените документи е установил, че действително е допуснал две очевидни фактически грешки, касаещи описание на местоположението на незаконния строеж и годината на неговото извършване, които с оспорената пред съда заповед № ДК - 02-ЮЗР - 5/25 април 2014 г., е отстранил. Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Производството за поправка на такива грешки намира правното си основание в чл. 62, ал. 2 от АПК. По този ред се извършва само поправка, но не може да се променя формираната воля на органа, нито да бъде допълвано волеизявлението му. В случая, правилно съдът е постановил, че административният орган с оспорената заповед е отстранил очевидни технически грешки в по-рано издадената заповед за премахване на незаконен строеж, а не е налице издаването на нова заповед за премахване на незаконен строеж, както се сочи в касационната жалба. Поради това възраженията относно компетентността на началника на РДНСК Югозападен район през 2014 г. - след изменението на Закона за устройство на територията, обн., ДВ, бр. 82/2012 г., да издава заповед за премахване на незаконен строеж - VI категория, са неоснователни. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното допустимата му част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4 от АПК и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,