Решение № 4499 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9191/2011 г.

Решение № 4499 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9191/2011 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ, отм., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Образувано е по жалбата на Благой Илиев Ушеров от гр. Пловдив против решение № 848 от 18.05.2011 г., постановено по административно дело № 367/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № ЯЗ - 03-191/23.09.2010 г. на началника на Трето РУ при ОД на МВР - Пловдив, с която му е отказано продължаване на срока на разрешение за носене и съхранение на късо нарезно огнестрелно оръжие. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - началникът на Трето РУ при ОД на МВР - Пловдив не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по спора и подробно е описал констатациите си съобразно приетите доказателства. Касаторът Благой Илиев Ушеров е сезирал административният орган с искане от 24.08.2010 г. за издаване на разрешение за продължаване на срока на разрешение за носене и съхранение на късо нарезно огнестрелно оръжие. В мотивите е заявено, че оръжието му е необходимо за самоохрана. С писмо изх. № К/03-565 от 24.08.2010 г. на осн. чл. 34 от АПК касаторът е уведомен, че има възможност да представи допълнително становище относно необходимостта от носене на огнестрелно оръжие, като Благой Илиев Ушеров не е мотивирал допълнително искането. Началникът на Трето РУ при ОД на МВР - Пловдив е отказал издаването на продължаване на срока на разрешение за носене и съхранение на късо нарезно огнестрелно оръжие с мотиви за недоказана необходимост. Към датата на издаване на заповед рег. № ЯЗ - 03-191/23.09.2010 г. на началника на Трето РУ при ОД на МВР - Пловдив контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите и условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им е уреден със ЗКВООБ (отм.) и Правилника за неговото приложение. ЗКВВООБ е отменен с разпоредбата на § 5 от влезлия в сила на 17.09.2010 г. Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), като по арг. на § 6, ал. 1 от ПЗР от същия закон е предвидено, че висящите производства по издаване или подновяване на разрешения за производство, търговия и ремонтни дейности до влизането в сила на закона се довършват по досегашния ред. С оглед високата степен на риск от обществена опасност при извършване на този вид дейности, свързани с придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси, както нормативната регламентация по ЗОБВВПИ, така и по отменения ЗКВВООБ, е императивна и стриктното й съблюдаване е условие за законосъобразност на постановяваните административни актове по приложението на въведения разрешителен режим. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм.) регламентира, че разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат, в случаите на недоказана или отпаднала необходимост. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение и в текста на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, към който препращат разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от същия подзаконов нормативен акт. Следователно основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. Оттук произтича и законовото изискване към лицето, подало искането за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите когато иска подновяване на вече издадено разрешение. В административния акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение - отсъстват данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за Благой Илиев Ушеров от ползването на огнестрелното оръжие. Нуждата от самоохрана не е установена, а обстоятелството, че касаторът притежава огнестрелно оръжие от 2004 г., както и че към момента е пенсионер и заявява, че по принцип съхранява оръжието съобразно законовите предписания, не оборват изводите на административния орган за липсата на причина, обуславяща издаването на облагоприятстващ акт за Благой Илиев Ушеров. При това положение изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт поради наличие на предпоставката по чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм.) са правно обосновани. Като е приел, че правомощието на органа да откаже издаване на исканото разрешително е упражнено съобразно закона, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдебното решение е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че Благой Илиев Ушеров желаел да се поднови вече издадено разрешително за съхранение, носене и употреба на оръжие, поради което не е взета предвид вече доказана и съществуваща необходимост от носене и употреба на огнестрелно оръжие. При условие, че е сезиран с искане за продължаване срока на издадено разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, административният орган има правомощието да издаде ново разрешение или да постанови отказ, като съобрази предвидените в закона условия за това. В ЗКВВООБ (отм.) и ППЗКВВООБ не се съдържа отделна правна регламентация, свързана с изискванията, на които следва да отговаря лице, което желае продължаване на срок на вече издадено разрешение по смисъла на чл. 5, т. 1 от ППЗКВВООБ, и което е подало заявление за подновяване по смисъла на чл. 5, ал. 6 от ППЗВВООБ. При тази хипотеза, по отношение на лицето подало заявление са валидни процедурата и изискванията, предвидени от законодателя и приложими при първоначално издаване на разрешение. Ето защо при подаването на процесното заявление, касаторът е следвало за установи, че към този момент отговаря на всички изисквания предвидени от специалния закон за издаване на облагоприятстващия административен акт. Предвид изложеното оспореното решение на Административен съд - гр. Пловдив следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд