Решение № 15351 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14804/2012 г.

Решение № 15351 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14804/2012 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Шушан Мартиросян против решение № 5812 от 1.11.2012 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 9136/12 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 635/27.08.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Ответникът - председателят на ДАБ чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационното обжалване на решението. По основателността й приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е решение на председателя на ДАБ, индивидуализирано по-горе, с което на жалбоподателката е отказано да й се предостави бежански и хуманитарен статут. Мотивите на административния орган са, че жалбоподателката не изпитва страх от преследване в страната си на произход, а съображенията, изложени от нея не са правнозначими за търсената защита по реда на ЗУБ. Административният орган е анализирал ситуацията в Армения, приемайки въз основа на данните, с които е разполагал, че в тази страна не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт, конституцията и законите на страната гарантират основните права и свободи на гражданите и тяхното равноправие пред закона и няма данни за груби нарушения на човешките права. В обжалваното съдебно решение съдът е приел, че нежеланието на жалбоподателката да се върне в Армения е обусловено от нейната лична преценка и избор, а не от принуда, изискуема от ЗУБ. Съдът е посочил, че липсата на имущество и перспектива за развитие в Армения, прекъсване на връзките с държавата по произход и интегрирането на нейното семейство в българското общество, не могат да бъдат оценени като хуманитарни по смисъла на посочената законова разпоредба. Съдът е изтъкнал също така, че дългосрочното пребиваване на молителката в България (18 години), не може да се определи като новонастъпило обстоятелство по смисъла на ЗУБ. Върховният административен съд преценява обжалваното решение като правилно. Причините, сочени от жалбоподателката, поради които иска закрила по реда на ЗУБ са извън предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от посочения закон при наличието на които тази закрила се предоставя. Както правилно е приел административният съд нежеланието на жалбоподателката да се завърне в страната си на произход е в резултат на нейна лична преценка, а не на обективни обстоятелства, свързани с държавата й на произход. Продължителното (18 г.) пребиваване на жалбоподателката в страната, напускането на страната й на произход на съвсем малка възраст (на 1 г.), пребиваването на семейството й в България, желанието й да продължи започнатото образование в страната са все причини, които са извън приложното поле на защитата, която може да се предостави съгласно ЗУБ. В чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, законодателят е предвидил възможността за предоставяне на хуманитарна закрила и по други причини от хуманитарен характер, на както е посочено в решение № 6211 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9693/2012 г., тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната, каквито в случая не се сочат. Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд,