Решение № 250 от 11.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1402/2011 г.

Решение № 250 от 11.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1402/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ, с което се иска да бъде възобновено производството по Н. О. Х. Д. 518/10 г. на РС-Павликени, да се отмени постановената на 30.11.10 г. присъда в частите, в които са определени типът затворническо заведение и първоначалният режим на изтърпяване на определените наказания лишаване от свобода и да се върне делото на съда за законосъобразно определяне на същите. Посочено е нарушение на разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Осъденият и назначеният му служебен защитник изразяват становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като съобрази искането и заложените в него аргументи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящото производство, намира за установено следното: С присъда № 42/30.11.2010 г., постановена от РС-Павликени по Н. О. Х. Д. 518/10 г., П. Р. П. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 343В, ал. 2 НК, наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и му е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, което да се осъществи в отворен тип затворническо общежитие. На основание чл. 68 НК е приведено в изпълнение наложеното по Н. О. Х. Д. 546/10 г. по описа на РС-Сливен наказание шест месеца лишаване от свобода, при определени първоначален общ режим и отворен тип затворническо общежитие. Присъдата е влязла в сила на 16.12.10 г. Искането за възобновяване е депозирано на 23.03.11 г. и тъй като касае отегчаване положението на осъденото лице, е подадено в дължимия по процесуалния закон шестмесечен срок. Следователно е допустимо. По същество погледнато, искането е и основателно. Съгласно правилата на новия Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, видът на режима, който трябва да се наложи при определяне на наказание лишаване от свобода, е във функционална зависимост от типа на пенитенциарното заведение, в което ще се търпи третираното наказание. Съдът е този, който трябва да определи в неразривна връзка и първоначалният режим, и пенитенциарното заведение. Според чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, в затворническо общежитие от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления, както и осъдените за извършени по непредпазливост деяния. Останалите осъдени се изпращат в затворнически общежития от закрит тип или в затвори. Според нормата на чл. 61 ЗИНЗС режимът се определя в съобразие с пенитенциарното заведение. Съгласно т. 3 на последната цитирана разпоредба, общ режим се определя на осъдените, които се настаняват в затворническо общежитие от открит тип. За да стане това обаче, трябва или лицето да е осъдено за извършено престъпление по непредпазливост, или пък да е осъдено за първи път на лишаване от свобода с постановено ефективно изтърпяване. В случая, осъждането на П. по чл. 343в НК е за извършено от него умишлено престъпление, което се явява второ поред, след постановено първо такова с наложено наказание лишаване от свобода. Без значение е, че по първото осъждане е приложен институтът на чл. 66 НК. На следващо място, точно второто осъждане е основание да се активира наложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, в съответствие с нормата на чл. 68 НК. Същото, макар и формално да е първо по ред осъждане, се оказва приведимо в изпълнение заради следващото съдене на лицето с определяне на наказание лишаване от свобода. Което от своя страна води до по-неблагоприятни последици за всяко от осъжданията - строг режим и настаняване в затворническо общежитие от закрит тип или затвор, по силата на текста на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС. Лицето вече се води осъждано по смисъла на ЗИНЗС. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение намира, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като материалният закон е приложен неправилно. Поисканото наказателно производство следва да се възобнови и да се отмени присъдата в частите, в които е постановено осъденият да търпи определените му наказания лишаване от свобода при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК ВКС