Решение № 3075 от 1.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 624/2018 г.

Решение № 3075 от 1.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 624/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Антонов от [населено място], против решение № 12384/17.10.2017 г. постановено по адм. д. № 13116/2016 г. по описа на ВАС, тричленен състав, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЧР-05-186/14.10.2016 година на министъра на правосъдието за прекратяване на обявен със заповед № ЧР-05-76/15.04.2016 г. конкурс; както и е отхвърлена жалбата на Антонов срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявление с вх. № 94-С-276/30.08.2016 гг. във връзка със заповед № ЧР-05-76/15.04.2016 г., с която е обявен конкурс за преминаване в ръководна длъжност в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"/ГДИН/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушени на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. И в касационната жалба се поддържа, че заповедта на министъра на правосъдието, с която е прекратен приключил конкурс – е нищожна; алтернативно същата е незаконосъобразна, поради което следва да се отмени първоинстанционното решение и вместо него постановено друго по същество на спора, с което да се прогласи нищожността на оспорената заповед, респективно същата да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски. Ответникът –министъра на правосъдието, редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страни, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение ВАС, тричленен състав на седмо отделение е отхвърлил жалбата на С. Антонов срещу Заповед № ЧР-05-186/14.10.2016 година на Министъра на правосъдието за прекратяване на обявен със Заповед № ЧР-05-76/15.04.2016 година конкурс за преминаване в ръководна длъжност в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"/ГДИН/. Със същото решение е отхвърлена жалбата на Антонов срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявление с вх. № 94- С- 276/30.03.2016 година, във връзка с преминаване в ръководна длъжност в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". За да постанови този резултат тричленният състав е приел, оспорената заповед № ЧР-05-186/14.10.2016 г. на министъра на правосъдието е законосъобразен административен акт, постановен от компетентен административен орган, в установената от закона форма, мотивиран и съобразен с целта на закона. Съдът е приел, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че липсват основания за прогласяване на нищожността на акта. Изводът на съда е, че обявеният конкурс за преминаване в ръководна длъжност в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, правилно е прекратен. Според първоинстанционния съд това решение е обусловено и мотивирано от последвалата обявяването на конкурса заповед на същия орган/рег. № ЧР-05-151/05.08.2016 г. /, с която е утвърдено ново длъжностно разписание на областните служби "Изпълнение на наказанията" към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съгласно същото длъжността началник на сектор "Арести" І-ва категория, при областна служба "Изпълнение на наказанията"-Русе, за която Антонов е спечелил конкурс – е трансформирана в изпълнителска "главен надзирател". Тази структурна реформа обективира невъзможността за преназначаването на исканата длъжност, поради което и на основание чл. 10, ал. 1 Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража конкурса е прекратен. Въз основа на същата фактическа обстановка и на същото основание, влязло в сила ново щатно разписание, съдът отхвърлил жалбата на Антонов срещу мълчаливия отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявление с вх. № 94- С- 276/30.03.2016 година, във връзка с преминаване в ръководна длъжност в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Решението е неправилно. Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, Наредба № 8121з-406 от 14.04.2015 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за преминаване в по-висока по вид длъжност на държавните служители в Министерство на вътрешните работи/ Наредбата/ и Правила за условията и реда за провеждане на конкурс за преминаване в по –висока длъжност на държавните служители в ГДИН и ГДО, към министъра на правосъдието, утвърдени със Заповед № ЛС-04-1461/26.10.2015 г. /Правилата/. Настоящата инстанция намира, че въз основа на изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционния съд е постановил решението си в разрез с приложимия материален закон. Не може да бъде споделено касационното твърдение за нищожност на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентния административен орган - заместник-министъра на правосъдието, действащ при условията на заместване по силата на заповед № ЛС-04-107/27.01.2015 г., издадена от министъра на правосъдието, който съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 от (ЗИНЗС) осъществява правомощията на работодател за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби. Неоснователно е в тази връзка твърдението на касатора за нищожност на атакуваната заповед, като издадена от некомпетентен административен орган. В разглеждания случай заместник министърът на правосъдието упражнява правомощия при условията на заместване, а не по делегация, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗИНЗС, според която делегирането на правомощия от министъра на правосъдието на заместник министър е изчерпателно посочено. Основателни са обаче касационните твърдения, че съдебното решение е неправилно и необосновано като не зачита, че обжалваните в първоинстанционното производство административен акт и мълчалив отказ са незаконосъобразни, като постановени от компетентен орган, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР. А според разпоредбата на чл. 163, ал. 1 ЗМВР - развитието в професионалната кариера се осъществява чрез преминаване в по-висока по вид длъжност въз основа на конкурс, като условията и редът на провеждането му се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Нормата на чл. 163, ал. 3 с. з. задължава министърът на правосъдието да назначи на съответната длъжност за неопределено време служителят, спечели конкурса за конкретна длъжност. Съгласно чл. 30 от Наредбата - участвалите в проведения конкурс кандидати, които не са класирани на първо място, могат да възразят пред министъра в 7-дневен срок от публикуване на списъците за класиране на електронния сайт. Министърът се произнася с окончателно решение в 14 дневен срок, като същото не подлежи на съдебен контрол/ чл. 30, ал. 5 от Наредбата/. При отсъствието на тази хипотеза/оспорване на класирането/ конкурсната процедура се счита за приключила. Министърът на правосъдието е обвързан от разпоредбата на чл. 29 от Наредбата и е длъжен да издаде заповед за назначаване на спечелилия конкурса кандидат. В този случай министърът действа в условията на обвързана компетентност. Ирелевантно е възражението относно трансформирането на длъжността в друга/от ръководна в изпълнителска/, считано от датата на утвърждаване на ново длъжностно разписание на областните служби, 05.08.2016 г., тъй като законосъобразността на мълчаливият отказ следва да се преценява към момента на неговото издаване, респ. към момента, в който органът е бил длъжен да се произнесе (чл. 142, ал. 1 от АПК). Неоснователен е и довода, че издаването на заповедта за преназначаване е осуетено от късното получаване на разрешението за достъп на Антонов до класифицирана информация. По делото не е спорно, че същото е издадено на 26.07.2016 година, т. е. преди утвърждаване на новия щат, издаване на оспорената заповед и в срока за произнасяне на искането на касатора. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което по жалба на С. Антонов бъде отменена Заповед № ЧР-05-186/14.10.2016 година на министъра на правосъдието за прекратяване на обявен със заповед № ЧР-05-76/15.04.2016 г. конкурс; както и бъде отменен мълчалив отказ на министъра на правосъдието/а на основание чл. 58, ал. 3 АПК и последвалият го изричен такъв, обективиран в писмо с изх. № 94-С-276/14.10.2016 г. / по заявление с вх. № 94-С-276/30.08.2016 гг. във връзка със заповед № ЧР-05-76/15.04.2016 г., с която е обявен конкурс за преминаване в ръководна длъжност в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"/ГДИН/, като административната преписка бъде върната на административния орган за произнасяне съобразно изложените мотиви. Предвид изхода на спора в тежест на ответната страна следва да бъдат поставени направените пред настоящата инстанция разноски, заявени от касатора които съобразно доказателствата по делото възлизат на сумата от 300, 00 /триста/ лева. Воден от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия