Решение № 13941 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7216/2009 г.

Решение № 13941 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7216/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция "Земеделие" - Пловдив (ОДЗ) и министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния им представител юрисконсулт Кисова, срещу Решение № 256 от 09.03.2009 г., постановено по адм. дело № 1683/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена Заповед № 545 от 01.08.2008 г. на директора на ОДЗ - Пловдив, с която е одобрено протоколно решение от 24.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в частта й относно имоти: № 000138 в землището на с. Буково, № 118025, № 118029, № 118044 и № 123028, находящи се в землището на с. Искра и имоти № 172010 и № 172011, в землището на с. Дълбок извор, община Първомай, като в отменената част делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът не е взел предвид данните, че комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, изцяло се е съобразила с картата на възстановена собственост (КВС) и данните, предоставени й по реда на чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. КВС е влязла в сила и е съвместена с цифровия модел на горите и земите от горския фонд. В нея са отразени земеделските земи по начин на трайно ползване, те са причислени към поземления фонд и съответстват на земите, останали след възстановяване на собствеността. Съдът не е отчел, че е ирелевантно за спора дали имотите в действителност са гори и неправилно са включени в КВС като земеделски земи, като в този смисъл е неотносимо и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. Иска се решението да бъде отменено. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Филчева, която представя и писмена защита.

Ответникът - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите, преди (Държавна агенция по горите), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мурад, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Заинтересованите страни - кметът на община Първомай и Агенция по геодезия, картография и кадастър не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е обосновано и е съобразено и със заключението на назначената експертиза, което не е оспорено. От него е установено, че имотите, за които е отменено решението на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ са включени в лесоустройствените проекти, същите са предмет на лесоустройствени мероприятия преди да бъдат включени в решението на комисията, всички са над един декар и представляват гора смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ. Включени са в функционална група "дървопроизводителна" на ЛУП и са част от Държавния горски фонд. Правилно решението на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е отменено, като оспореният съдебен акт следва да остане в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежни страни, при условията на субективно съединяване срещу решение, което е неблагоприятно за тях и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Производството пред Административния съд - Пловдив е образувано по жалба, подадена от председателя на Държавната агенция по горите (ДАГ), понастоящем Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), срещу Заповед № 545 от 01.08.2008 г. на директора на ОДЗ - Пловдив, с която е одобрено протоколното решение от 24.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в частта й относно имоти: № 000138 в землището на с. Буково, № 118025, № 118029, № 118044 и № 123028, находящи се в землището на с. Искра и имоти № 172010 и № 172011, в землището на с. Дълбок извор, община Първомай. С протоколното решение комисията е определила земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, по реда на чл. 45в, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за община Първомай, по землища, в това число и процесните имоти, както и имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки, регистрирани като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

По отношение процесните имоти, твърденията в жалбата са, че същите неправилно са включени в КВС като земеделски земи, защото фигурират като горски масиви в лесоустройствените проекти (ЛУП).

От приложените по делото писмени доказателства, съдът е установил, че съставът на назначената комисия е надлежен. Видно от взетото от нея протоколно решение, съдържащо два раздела, в първия раздел комисията е установила земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, за които е констатирала, че не са допуснати непълноти и грешки, след предоставяне на материалите по чл. 45, ал. 2 и 3 ППЗСПЗЗ. Във втория раздел от решението, комисията е посочила имотите, за които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1. Към всеки раздел от решението е изготвено приложение, неразделна негова част в което са описани всички имоти - за раздел I имотите за 16 землища. В приложението към раздел II - имоти, за които са допуснати непълноти и грешки, относно десет землища, като за всяко землище са описани съответните имоти. Последните са подробно идентифицирани по номерата по КВС, площ, начин на трайно ползване и начин на възстановяване на собствеността. За всеки отделен имот са изложени мотиви, относно неправилното им причисляване към земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.

За изясняване на твърденията в жалбата, съдът е назначил и техническа експертиза - вещо лице лесовъд. От констатациите в заключението, прието от страните без оспорване, както и от другите писмени доказателства - извадки от ЛУП и карти, таксационни описания, съдът е приел за установено, че процесните имоти са предмет на лесоустройствени мероприятия, заети са от дървесни видове, които подробно са описаните по имоти, произход и възраст, същите попадат в обхвата на ЛУП - подробно са описани техните идентификационни номера, по отдели, подотдели и землища. Съответно, съдът е приел, че тези имоти представляват гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ и включването им в земеделските земи по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ е в нарушение на материалния закон. В този смисъл са и двете особени мнения, с които е подписано решението на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. По тези съображения съдът е отменил заповедта на директора на ОДЗ - Пловдив, с която е одобрено протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, в отменената част, при спазване указанията, дадени в мотивите.

Постановеното решение е неправилно и е в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК.

Условията и редът за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ от комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, са определени с правилника за приложение на закона. Този ред е регламентиран в чл. 45в от ППЗСПЗЗ. В нормите на ал. 2 и 3 на цитирания текст са посочени изрично материалите, с които следва да се съобрази комисията - извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съответно ако са одобрени кадастрална карта и регистри - с извлечението от тях за земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В протоколното решение комисията отбелязва начинът на възстановяване на собствеността - в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне. В протоколното решение на комисията следва да бъдат описани и имотите, за които е констатирано, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като се изложат мотивите за това.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (Наредба № 49), картата на възстановената собственост обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановените стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Останалите данни, включени в КВС са регламентирани в ал. 3 - 6 на чл. 1 от Наредба № 49. Регламентиран е и редът за създаването на картата на възстановената собственост в чл. 6 от Наредба №

1. По делото не е спорно, че КВС за землищата в община Първомай е създадена и приета още през 2003 г. В тази насока са представени и доказателства, в настоящото касационно производство. Извършено е обединяването на цифровите модели на възстановената собственост върху земеделските земи по ЗСПЗЗ и горите и земите от горския фонд. Съответно безспорно е, че комисията при вземане на процесното решение се е съобразила с данните от влязлата в сила КВС и регистъра на имотите към нея.

При това положение, независимо че спорните имоти в посочените землища, фигурират като гори по представените извадки от ЛУП, същите не могат да бъдат посочени като земи по раздел II, тъй като ЛУП не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Само при създаването на картите по ЗВСГЗГФ са използвани съществуващите лесоустройствени проекти, но както вече се посочи, картите, предмет на ЗВСГЗГФ са влезли в законна сила. Лесоустройствените проекти, планове и програми се създават по реда на чл. 25 от ЗГ, като легалните им определения са дадени в § 1 от ДР на ЗГ. От това следва, че комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ при вземането на протоколното решение по чл. 45в, ал. 6 не е разполагала с лесоустройствения проект за спорните имоти. Своето решение тя не е и не следва да съобрази с него. Да се констатира нарушение допуснато от помощния орган въз основа на данни, за които няма задължение по закон да му бъдат предоставени и ползвани е нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Точно това е направил административният съд, като е приел заключението на вещото лице. Заключението е аргументирано въз основа на съществуващия лесоустройствен проект за землищата, който комисията няма задължение, съгласно нормата на чл. 45в, ал. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ да съобрази. Същата няма компетентност да констатира евентуални грешки и в самата КВС. При това положение, решението й, което е съобразено с влязлата в сила КВС, е в съответствие със закона и неправилно е определено като незаконосъобразно.

Останалите констатации на съда, че комисията е действала в законен състав, взела е решението си с мнозинство и са спазени административнопроцесуалните правила са правилни.

Оспорения акт е законосъобразен, поради което неправилно е отменен. Посоченото налага отмяна на постановеното съдебно решение. След отмяната му, тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе по същество като постанови отхвърляне на първоначалната жалба против оспорената заповед.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение