Решение № 10606 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3698/2011 г.

Решение № 10606 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3698/2011 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Министерство на правосъдието срещу решение № 370 от 28.01.2011 г. по адм. дело № 6521/2008 г. на Административния съд - София-град - I отделение, 12 състав. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът уважил частично предявеният иск от Светослав Илиев Христов с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за сумата 12 000 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие от незаконосъобразно бездействие на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", за период от 16.05 до 31.01.2003 г. в следствения арест на Окръжна следствена служба - Пловдив, при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража". Искът е отхвърлен в останалия му предявен размер до 50 000 лв. Ищецът твърдял, че неимуществените вреди са му причинени от лошите битови условия в килиите на следствения арест, при нечовешки и унизителни условия. Съдът се позовал на чл. 8, ал. 2, т. 1 и чл. 9 ЗИН (отм.) досежно осигуряване на условията в ареста, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство, които са задължения на съответните органи. Неосигуряването на такива условия представлява незаконосъобразно бездействие. Съпоставената е Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и чл. 29 от Конституцията на Република България, досежно забраната за безчовечно и унизително отношение на всяко лице, лишено от свобода. Обсъдено е здравословното състояние на ищеца и заключенията на в. лице назначени по делото. Обсъдена е практиката на Европейския съд към фактите по делото и прието, че за времето на престоя си в ареста ищеца е бил подложено на нечовешко и унизително отношение, по смисъла на чл. 3 ЕКПЧ, предвид лошите условия в килиите. По направеното възражение от ответната страна, че иска е погасен по давност, съдът приел че иска е бил изпратен по пощата и съгл. чл. 62, ал. 2 ГПК за спазване на срока при подаване по пощата, възражението е неоснователно. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, съдът приел, че всички неимуществени вреди са пряка е непосредствена последица от бездействието на администрацията на ГДИН при Министерство на правосъдието. В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснато съществено процесуално нарушение в съд. Заседание на 26.04.2010 г. от съда, тъй като заседанието било насрочено за 11 ч., а делото разгледано преди този час, като касаторът е бил лишен от възможността да участва по делото, на което е била приета Хигиенно-битова експертиза, от съществено значение за делото. Освен това се навеждат доводи и за допуснати други нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. На корицата на делото с червен химикал е написана дата за съдебно заседание на 26.04.2010 г. за 10 ч., а в призовките на страните е посочен час 11 ч., както и в определението на съда. В протокола на съда е записано, че заседанието започва в 10,28 ч. и приключва в 10,40 ч. При тези данни за меродавен следва да се приеме часа, посочен в призовките на страните. Основателно е оплакването, че разглеждането на делото в по-ранен час е лишило касатора от възможността за участие в процеса и то при депозиране на заключение на в. лице Тунджай Мустафа за изготвена Хигиенно-битова експертиза, което съставлява съществено процесуално нарушение. В мотивите на решението съдът приел първоначално, че иска следва да се уважи в размер на 12 000 лв. и де са отхвърли в останалия му предявен размер до 50 000 лв. Впоследствие на два пъти е обсъждал, че този размер е 10 000 лв. действително претърпени неимуществени вреди, а в диспозитива на решението, ответната страна е осъдена да заплати неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. Не е обсъдено възражението за погасяване на иска по давност, направено от касатора, освен посочване на текста на чл. 62, ал. 2 ГПК . С оглед изложеното, обжалваното решение като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,