Решение № 9635 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4241/2014 г.

ВАСV отделение09.07.2014 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Румен Григоров Казачки от гр. Радомир, срещу заповед на министъра на вътрешните работи № К-1913/20.02.2014 г. ОСЪЖДА Румен Григоров Казачки от гр. Радомир да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 150,00 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Мотиви

Решение № 9635 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4241/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Румен Григоров Казачки от гр. Радомир, срещу заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № К-1913/20.02.2014 г. на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и поради придобиване право на пенсия, е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон, поради което моли нейната отмяна. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната заповед, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването, е прекратено служебното правоотношение на Казачки. Недоволен от заповедта, жалбоподателят я обжалва. Твърди, че тя е неправилна поради допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, поради което моли нейната отмяна. Претендира разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител-юрк. Пиперкова, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, приема за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е бил назначен за първи път на длъжност в системата на МВР със Заповед рег. № 12/14.01.1982 г., на длъжност "милиционер" в Районно управление на МВР-Радомир. Преминал през различни длъжности, като последната заемана е: инспектор, разузнавач V-та степен, категория Г-II-ра степен. ВНД Директор на ОДМВР, Перник е направил предложение рег. № 2630/05.02.2014 г. до органа по назначаването - министъра на вътрешните работи, да бъде прекратено служебното правоотношение на Казачки, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В предложението е посочено, а и от приложената справка за осигурителен стаж рег. № 2589/05.02.2014 г. е видно, че жалбоподателят към датата на предложението и справката, е прослужил като държавен служител в системата на МВР 32 години, 0 месеци и 26 дни. Има общ осигурителен стаж от 34 години, 2 месеца и 07 дни. Данните от справката не са оспорени от жалбоподателя. В съответствие с предложението, с обжалваната МЗ, министърът като орган по назначаването, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е прекратил служебното правоотношение на Стоянов като държавен служител в МВР. При така установените факти, настоящият състав на ВАС прави следните изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министъра на вътрешните работи и е подписана от него. Актът е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден след мотивирано предложение от орган по чл. 268а ППЗМВР, до органа по назначаването, съдържащо съображения относно осигурителния стаж на служителя в системата МВР. Поради това съдът приема, че са спазени административнопроизводствените правила и в частност - изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (в последната, актуална към издаване на МЗ редакция) от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО, "Държавните служители по ЗМВР от 01.01.2012 г., придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР". От неоспорените данни в справката е видно, че Казачки има необходимия осигурителен стаж, вкл. и необходимия такъв в системата на МВР, поради което е придобил и право на пенсия. С цитираната при произнасянето на органа норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР, т. е. минимум 18 години . Не се спори по делото, че жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 32 години, 0 месеца и 26 дни и има общ осигурителен стаж 34 години, 2 месеца и 7 дни. По този начин той е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО. След като Румен Казачки има изискващия се общ осигурителен стаж, вкл. и прослужен в системата на МВР, е налице законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание по инициатива на органа по назначаване. От анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва категоричният извод, че органът по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност, обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Доводите, развити от жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния закон са неоснователни. Липсва нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация предвид съществуването на изричната норма на чл. 7, ал. 1, т. 8 от същия. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР (обн. ДВ бр. 69/05.08.2008 г.), беше приета новата т. 13 в чл. 245, ал. 1 от ЗМВР, която даде право на органа по назначаване, при наличието на условията, посочени там, по своя инициатива да освобождава служителя. При наличието на специална регулировка на прекратяване на служебното правоотношение на Казачки в ЗМВР, позоваването на други норми от същия закон е неуместно. По делото е направено искане от процесуалния представител на министъра за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид правните изводи на ВАС, то се явява основателно. Следва на основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските хонорари, да бъде осъден Стоянов да заплати на МВР сумата 150,00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС

Цитирани разпоредби

2