Решение № 11270 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6895/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ДД ОДОП / Варна при ЦУ на НАП срещу решение 841/16.05.2025г. , постановено по адм. дело 685/2024г. по описа на Административен съд Търговище. Касаторът поддържа, че решение е неправилно като незаконосъобразно и необосновано - съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за което развива подробни доводи в касационната жалба, както и в становище по съществото на спора. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба Камен Агро ЕООД гр.Търговище, в писмен отговор, подаден от процесуалния представител адв. В. Минчева, както и в писмено становище по съществото на спора, оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд Търговище е законосъобразността на ревизионен акт /РА/ Р-03000324002400-091-001/14.10.2024г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, в обжалваната и потвърдена част с Решение 234/13.12.2024г. на Директор Д ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на Камен Агро ЕООД са установени задължения за лихви за забава в размер на 5697,25лв. поради неправомерно ползван данъчен кредит за данъчен период м.10.2022г., изчислени върху главница от 130000лв., съставляваща размера на неправомерно ползвания данъчен кредит за периода от 05.11.2022г. до 07.04.2023г., на основание чл.175, ал.1 ДОПК вр. С чл. 1 ЗЛВДТДПДВ и чл. 89,ал.1 ЗДДС. С обжалваното решение на АС Търговище е отменен обжалваният РА. За да уважи жалбата и отмени РА, административният съд, въз основа на събраните доказателства и пълно установената фактическа обстановка по делото, е приел, че РА в обжалваните му части е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но по съществото си е неправилен. Административният съд е приел, че спорът е правен и от фактическа страна е изяснен, в който смисъл е и становището на касатора. Като е отчел, че ревизираният период съгласно ЗВР е м.март 2023г., с предмет задължения по ЗДДС, а упражненото право на приспадане на ДК в размер на 130 000лв. по фактура 48/03.10.2022г., издадена от Джи ЕМ 2008 ЕООД на стойност 650 000лв. и с предмет на доставката 1000тона пшеница е за д.п. м.10.2022г., както и че издаденото от Джи Ем 2008 ЕООД КИ 1000000050/29.03.2023г. с данъчна основа минус 650 000лв. към горецитираната фактура е отразено от РЛ в протокол по чл.117 ЗДДС на 29.03.2023г., съдът е приел, че изводите на приходните органи за неправомерно ползван от РЛ данъчен кредит за м.10. 2022г. поради нереалност на фактурираната доставка, са незаконосъобразни, тъй като м.октомври 2022г. е извън времевия обхват на ревизията и като не попада в него, не може и не следва да се прави корекция на ползвания данъчен кредит на това основание неправомерност на ползването му по смисъла на чл.70,ал.5 ЗДДС. На следващо място съдът, като се е позовал на дадените задължителни отговори на СЕС в решението му по дело С-454/98 , по аналогия с издаването на КИ, вместо на фактура, относно издаването на КИ за неосъществена сделка, е счел, че приходните органи е следвало да признаят издаденият данъчен документ КИ и корекцията на ползвания данъчен кредит. По тези и допълнителни съображения, първоинстанционният съд е приел, че е налице материална незаконосъобразност на обжалвания пред него РА и е отменил същия. Решението е правилно и следва да се остави в сила. На основание чл.221, ал.2,изр. последно АПК, в този случай касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Правилно е прието че при липса на установена с РА главница, извън определената като задължение лихва за заплащане, такава със самостоятелен характер се явява лихвата, която недопустимо е установена за период извън времевия обхват на ревизията. Направените в РА изводи са за неправомерно ползван данъчен кредит също за период, който не е във времевия обхват на ревизионното производство. Освен това и в съответствие с решения С-454/98 и С-107/13 на СЕС и като се установява, че ДЗЛ е извършило необходимите корекции и е отстранило риска от данъчни загуби за периода , то действията по фактуриране на данъка и ползване на ДК по неосъществена сделка по причини, които не се дължат на поведението и при знанието на РЛ, тези му действия са осъществени на законно основание и няма причина и основание да се твърди, че към момента на приспадане на ДК РЛ е действало недобросъвестно. С оглед изхода на спора и липсата на заявена от ответната по касация страна на претенция за заплащане на разноски в касационното производство, такива не се присъждат в полза на коя да е от страните. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение