Решение № 209 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2922/2015 г.

Решение № 209 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2922/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано по подадена от ЗАД [фирма] касационна жалба срещу решение № 1 от 05.01.2015 г. по гр. д. № 1882 от 2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, II състав, с което е потвърдено решение от 27.01.2014 г. по гр. д. № 17914 от 2011 г. на Софийския градски съд, ГК, I отделение, 6 състав за отхвърляне на предявения от ЗАД [фирма] срещу В. П. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС за лек автомобил, марка "БМВ", модел "520Д" с ДК [рег. номер на МПС], рама WBANX11010 СХ87199. В жалбата се твърди, че решение е необосновано- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В писмен отговор от 20.04.2015 г. пълномощникът на ответника В. П. К. оспорва жалбата. Третите лица- помагачи на страната на ищеца- А. Лизинг България" АД и на страната на ответника - [фирма] не вземат становище по жалбата. С определение № 365 от 12.06.2015 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: по какви белези се идентифицира лек автомобил, когато е извършена манипулация, в резултат на която не може да се установят оригиналните номера на рамата и на двигателя на автомобила. По този въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Безспорно, основните идентификационни белези на МПС са номера на двигателя и номера на рамата на автомобила. Когато, обаче, е извършена манипулация, в резултат на която не могат да се установяват оригиналните номера на двигателя и на рамата, идентичността на претендирания автомобил с притежавания от ищеца автомобил може да бъде приета за установена при съвпадението на множество други белези на автомобилите, като например: производствения номер, който се поставя на известно само на производителя място в автомобила, номера на скоростната кутия на автомобила, поставените от производителя номера на електронните блокове, такива външни характеристики на автомобила, чиято промяна не би могла да не остави следи /като например наличието на стъклен електрически покрив/ и др. Предвид отговора на поставения въпрос неправилно е и като такова следва да бъде отменено обжалваното решение, в което е прието, че искът за собственост на процесния автомобил е неоснователен, тъй като идентичността на този автомобил със закупения от ищеца автомобил можела да бъде безспорно доказана само при съвпадение между номерата на двигателя и на рамата на автомобилите. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент за противното от чл. 293, ал. 3 ГПК ВКС следва да се произнесе по съществото на спора. Съдът е бил сезиран от ЗАД [фирма] с иск с правно основание чл. 108 ЗС за собственост на лек автомобил, марка "БМВ", модел "520Д" с ДК [рег. номер на МПС], рама WBANХ11010CX87199, намиращ се във владение на ответника В. П. К. В исковата молба се е твърдяло, че този автомобил е идентичен със закупения от ищеца лек автомобил, марка "БМВ", модел "520Д" с ДК № СА 2359 HР, рама WBANХ11050CX89439, двигател № 82766598. Видно от договори за покупко-продажба от 05.02.2009 г. и от 20.12.2011 г. и свидетелство за регистрация, на 20.12.2011 г. [фирма] е закупило следния лек автомобил: марка БМВ, модел "520Д", дизел, цвят черен металик, с ДК № СА 2359 HР, рама № WBAN11050CX89439, двигател № 82766598. От приетите по делото съдебно-технически експертизи и удостоверения от длъжностни лица от "БМВ Г. " от 03.01.2013 г. и от 24.01.2013 г. безспорно се установява, че този автомобил е идентичен със закупения от ответника лек автомобил, марка "БМВ", модел "520D" с ДК [рег. номер на МПС] и рама № WBANХ11010CX87199. Действително, вещите лица не могат да дадат заключение дали номера на двигателя на ползвания от ответника автомобил е оригинален, тъй като площадката, на която се намира двигателят, е на трудно достъпно място и е силно корозирала, поради което номерът на двигателя не може да се види. Не могат да дадат заключение и какъв е бил оригиналният номер на рамата на този автомобил, но е безспорно, че номерът на рамата на ползвания от ответника автомобил не е оригинален и е нанесен допълнително, след заличаване по механичен начин на първоначалния номер /това е установено при извършения от вещото лице химически анализ и косвено от обстоятелството, че на дисплея на автомобила се изписват последните седем знака от номера на рамата, което означава, че са извършени манипулации с цел неговата промяна/. Номерата на рамите на собствения на ищеца автомобил и ползвания от ответника автомобил се различават само в деветия, четиринадесетия, петнадесетия и шестнадесетия знак от общо 17- знаковия номер, а вещите лица са установили, че именно част от тези знаци са били манипулирани /пренабити/. Безспорно е установено и че автомобилът с номер на рама като тази на закупения от ответника автомобил /WBANХ11010CX87199/ съответства на автомобил модел Е60 520D LIM AUT, тъмносин на цвят, с черни лайсни, с черни седалки, тапицирани с плат, с друг производствен номер /31732222/ и друг номер на скоростната кутия /0848026ZQE/. Същевременно производственият номер /32592086/, номерът на скоростната кутия /884810/, цветът /черен металик, без следи от пребоядисване/, лайсни с цвят сив гланц, тапицерията /черни кожени седалки/ и техническото оборудване на ползвания от ответника автомобил напълно съответстват на автомобил с номер на рамата, идентичен със закупения от ищеца /WBANХ11050CX89439/. Освен това, ползваният от ответника автомобил има стъклен електрически покрив, какъвто по данни на производителя има закупеният от ищеца автомобил, но не и закупеният от ответника автомобил. От постановление от 12.08.2011 г. на Софийска районна прокуратура е установено, че процесният автомобил е предаден за ползване на ответника В. К.. Същият не е доказал да има противопоставимо на собственика правно основание за това ползване, поради което следва да бъде осъден да го предаде на собственика ЗАД [фирма]. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените от него разноски по делото за трите съдебни инстанции в размер на 4 275,28 лв., представляващи 1 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 900 лв. възнаграждения за вещи лица, 1 122,64 лв. държавна такса за завеждане на делото, 561,32 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване и 561,32 лв. държавна такса за касационно обжалване. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, Първо г. о.