Решение № 51 от 3.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1270/2010 г.

Решение № 51 от 3.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1270/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С определение № 371/09.04.2009 г. по гр. д. № 3173/2008 г. Върховният касационен съд, IV г. о., не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 683/13.06.2008 г. по гр. д. № 2514/2007 г. на В. окръжен съд. Срещу влязлото в сила решение на В. окръжен съд е подадена молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от ответницата по исковата молба Д. П. М. от [населено място]. С уточняваща молба се иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение като се твърди, че са налице новооткрити доказателства от съществено значение за делото, които не са й били известни при решаването му. Тези доказателства подробно са изброени в молбата и са приложени към нея. Моли се за отмяна на влязлото в сила решение на В. окръжен съд. Ответницата по молбата за отмяна И. А. М., посредством процесуалния си представител - адв. К. е депозирала възражение по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК. Постъпила е и писмена защита. Ответниците по молбата - К. Й. М., Н. Й. М. и П. М. М., не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, представените с нея писмени доказателства, възражението от ответницата по молбата И. М., писмената й защита и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. Представените с уточнителната молба: нот. акт № 115, том I, д. № 353/1949 г. на Н. при В., Удостоверение за наследници № 62088 от 17.06.2005 г., заповед № 2785 от 28.09.1985 г. на ВОбНС-ИК и Допълнителна заповед № 1426 от 24.04.1986 г. на ВОбНС-ИК, са депозирани като доказателства по въззивно гр. д. № 2003/2005 г. по описа на ВОС, съответно на листове 61, 62, 63-64 и 65-66, поради което не представляват нови доказателства, нито установяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата с нотариална заверка от 09.04.1986 г. също не представлява ново доказателства, тъй като тя е отразена в допълнителна заповед № 1426 от 24.04.1986 г. на ВОбНС-ИК и е послужила като основание за нейното издаване. Останалите доказателства, представени с уточнителната молба за отмяна, а именно нот. акт № 51, том IV, дело № 1642 на Н. при В., нот. акт № 198, том ХХVIII, дело № 10247/1975 г. на Н. при В. и нот. акт № 200, том ХХVIII, дело № 10249/1975 г. на Н. при В., както и Удостоверение за отказ от наследство № 219/1985 г. на В. имат публичен характер и при проявена активност от страна на молителката в инстанционните производства тя е могла да ги представи своевременно като доказателства. Ето защо нито едно от представените доказателства не дава основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата да отмяна следва да се остави без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,