Решение № 3750 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2058/2021 г.

Решение № 3750 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2058/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Б. от гр. Годеч против Решение № 1069 от 20.10.2020 г., постановено по административно дело № 1577/2019 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № ЗСПД/Д-СО-СВ/717/06.11.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Своге, с която е прекратено изплащането на месечната помощ по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца за детето М. М., считано от 1.09.2019 г. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се претендира отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Своге, при редовно призоваване, не излъчва процесуален представител и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, като предлага оставянето й без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Със заповедта, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София област, на жалбоподателката, на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/, чл. 6, ал. 1, т. 2 и чл. 17, ал. 11 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца /ППЗСПД/ и въз основа на подадено заявление- декларация с вх. №ЗСПД/Д-СО-СВ/717 от 18.06.2019 г., е прекратено изплащането на месечната помощ за детето М. М. за месец септември 2019 г., тъй като ученикът е допуснал отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини. За да не уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният с нея административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. В мотивите си административният съд е посочил, че не е спорно, че за М. М. и Н. М. е било налице право на месечна помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, първоначално отпусната със Заповед № ЗСПД/Д-СО-СВ/717/1.07.2019 г. за двете деца в размер на по 45 лева за всяко, съответно за срок от 1.06.2019 г. до 31.05.2020 г. С процесната заповед за детето М. М. е прекратено изплащането поради допуснати за месец 09.2019 г. отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини. Неизвинените отсъствия са били общо 9 на брой, потвърдени при съответна контролна справка от Интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане. В хода на съдебното производство е представено писмо, изх. № РД21-144/10.03.2020 г. на директора на Средно училище "Проф. А. Златаров"- гр. Годеч, в което е удостоверено, че М. М. е допуснал през м. 09.2019 г. 6 броя отсъствия по пет учебни дисциплини на 27.09.2019 г., които са извинени "по домашни причини" със заповед въз основа на подадена молба от родител. Майката е уведомила по телефона класния ръководител за отсъствията на сина си и е подала заявление на 9.10.2019 г. същите да бъдат извинени. Съдът е приел, че е изпълнена хипотезата на чл. 17, ал. 11 от ППЗСПД помощта да бъде прекратена със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане", считано от първо число на месец септември 2019 г., а последвалата заповед за извиняване на допуснатите отсъствия не представлява обстоятелство, при което да са изпълнени кумулативно уредените условия, при които се допуска отсъствие на един ученик от училище в хипотезата на чл. 62, ал. 1, т. 3 от Наредбата за приобщаващото образование. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, а произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда от твърдения от касаторката порок - материална незаконосъобразност. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Решението на административния съд, с което жалбата не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, като е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно е посочено от съда, че съгласно чл. 7, ал. 11, т. 2 от ЗСПД /редакция на ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г. /, месечната помощ по ал. 1 се прекратява преди изтичане на срока, за който е отпусната, при отпадане и/или установено неспазване на условията за отпускането й, както и когато в рамките на един месец от учебната година са допуснати отсъствия повече от три дни от дете, посещаващо група за задължително предучилищно образование, и от 5 учебни часа от ученик, за които няма уважителна причина. По делото е безспорно установено, че са допуснати посочените отсъствия по пет дисциплини/6 учебни часа/ без уважителни причини, а последвалата Заповед № КМД18-119/9.10.2019 г. на директора на СУ "Проф. Д-р А. Златаров", с която е разрешено на М. М. от [клас] да бъдат извинени отсъствията по уважителни причини от 27.09.2019 г. /1 ден/ не санира допуснатия пропуск от родителя да подаде писмено заявление до класния ръководител, кумулативно обвързващ го със срок до три учебни дни от връщането на ученика на училище, освен уведомяването в телефонен разговор или по имейл. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1, т. 3 от Наредбата за приобщаващото образование, ученикът може да отсъства от училище по уважителни причини до 3 учебни дни в една учебна година въз основа на мотивирано писмено заявление от родителя до класния ръководител, като заявлението по ал. 1, т. 3 се подава преди отсъствието на ученика, а ако това е невъзможно, родителят уведомява класния ръководител в телефонен разговор или по имейл и подава заявлението до 3 учебни дни след връщането на ученика в училище. Доказателствата по делото категорично сочат на извода, че този срок не е спазен, а същият има преклузивен характер. Нормативно уредената възможност за отсъствие от училище е регламентирана при точно определени предпоставки, които не могат да бъдат "заместени" с действия от страна на класния ръководител или със заповеди на директора на училището. Предвид безспорно установения факт на осъществяване на отсъствията и липсата на кумулативните предпоставки, за да се счетат тези отсъствия за разрешени поради уважителни причини, то осъществена е и материалноправната предпоставка по чл. 7, ал. 11, т. 2 от ЗСПД, съответно чл. 17, ал. 11, вр. с ал. 6, т. 1 от ППЗСПД, послужила на директора на Дирекция "Социално подпомагане" за издаване на Заповед № ЗСПД/Д-СО-СВ/717/06.11.2019 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че органът не е имал задължението да изследва и съобразява факти извън данните от Министерство на образованието и науката, съдържащи се в Интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане, още по- малко да извършва проверки в учебното заведение. Като е достигнал до тези изводи, Административен съд София област, в съответствие с приложимия материален закон, е преценил жалбата до него за неоснователна. От изложеното следва, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,