Решение № 509 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5581/2007 г.

Решение № 509 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5581/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на О. Л. срещу решение от 29.05.2007 г. по гр.д. № 451/2006 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и касаторът е осъден да заплати на В. Т. Ц. от гр. Л. сумата 7960 лева, съставляваща стойността на подобрения в чужд имот, на основание чл. 59 ЗЗД. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Моли за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Според него между страните няма спор за това, че през 1984 г. ищцата е допусната да живее в имота, който е бивша собственост на А. исторически резерват /АИР/ "В", сега на община Л., на основание договор за наем. При това положение отношенията между тях, в случая свързани с направени подобрения, следва да се разгледат и решат по правилата на чл. 228 и сл. ЗЗД, а не на чл. 59 ЗЗД. Оспорва също така доказателствената стойност на заключението на вещото лице, на което е базирано решението, досежно извършването и остойностяването на подобренията, щом то не се основава на разпит на свидетели и др. Ответницата В. Т. Ц. от гр. Л. не е заявила становище. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото, намира следното: За да остави в сила първоинстанционното решение № 517 от 25.10.2006 г. по гр.д. № 1266/2005 г. на Ловешкия районен съд в частта, с която е осъдена община Л. да заплати на В. Т. Ц. от гр. Л. сумата 7960 лв, представляваща обезщетение за извършени подобрения, съставът на въззивния съд е приел, че искът е с правната квалификация чл. 59 ЗЗД. Стигнал е до този извод след анализ на данните по делото и доказателствата, според които между ищцата и ответника " са възникнали облигационни наемни правоотношения" и ищцата е била държател на имота. Следвало обаче да се приложат правилата на неоснователното обогатяване, защото по делото е оспорена истинността на договор № 376 от 5.01.2004 г., който не носел подписа на наемател, съответно бил ненадлежен документ за установяване наличието на наемно правоотношение към този момент. Касационната жалба е основателна. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизведствените правила като е разгледал нередовна искова молба, в която не са посочени релевантните за спора факти. При иск за подобрения в чужд имот задължение на ищеца е да посочи в обстоятелствената част на исковата си молба както тяхното точно описание, така и времето на извършването им. Необходимо е да посочи също така основанието (или липсата на основание), на което е бил в имота към момента на подобряването му. Тези изисквания са съществени за определяне правната квалификация на иска, която трябва да се основава на тези твърдения, така и на подлежащите на доказване факти и обстоятелства. Неправилно е приетото и в частта, с която е оспорен договорът за наем. Видно от данните по делото оспорването касае не основния договор за наем от 5.01.2004 г., а анекса към него, с който считано от 1.04.2005 г. се променя наемната цена на имота, която страните са се съгласили да се увеличи на 52,68 лева. Този анекс носи подписа на наемателката и санира неизправността от основния договор. По естеството си той съставлява частен свидетелстващ документ и задължение на оспорилата го страна е да докаже оспорването на подписа си по правилото на чл. 154, ал. 3 ГПК (отм.). В този смисъл съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса и не е придал доказателствена сила на годно доказателствено средство - писмен наемен договор между страните, чието съществуване се подкрепя и от данните за надлежното му прекратяване. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като имат пряко отношение към правилността на решението. Известно е, че нормата на чл. 59 ЗЗД е субсидиарна и не може да се приложи при наличие на договорни отношения между страните. В последния случай възможността за търсене на подобрения ще зависи от уговореното в договора към момента на извършването им, а при липса на изрична уговорка - съобразно общите правила на този вид договори. Налага се отмяна на неправилното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Разглеждането ще трябва да започне с оставянето на исковата молба без движение и изясняване на твърдяните от ищцата обстоятелства съобразно указанията, които се съдържат в настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето г.о.